/:

Дори ти, най-добър приятелю, би се изумил, ако ти разкажа за мен... сега. Нямаше да можеш да ми повярваш, би казал, че това не съм аз, нали? Няма как да разбера.

Седем месеца без теб... ):

Nein Mann

Nein man, ich will noch nicht gehen. Ich will noch ein bisschen tanzen. Komm schon, alter ist doch noch nicht so spät lass uns noch ein bisschen tanzen..

... #2

Защо да не тръгна на поход,
и на подвизи да не се посветя,
защо да не странствам с години,
щом имам къде да се прибера?

Защо да не вдигна платната
за да откривам далечни страни,
щом го има туй щастие земно —
бряг роден, затулен от гъсти мъгли.

Защо да не дрънкам оръжие,
за да се сражавам за нечия чест,
щом някому аз съм потребен,
щом чака от мен някой вест?

А когато пътеката в трева е обрасла
и не се вижда на раздялата краят,
изведнъж ще усетиш леден полъх в гърба:
„За какво е всичко?…“ И ще се отчаеш.

...

Самотна птица кръжи над полето.
Догарящо слънце си тръгва от небето.
Макар и с кожа сива и като ножове зъби,
не ме наричай вълк, що към гората се стреми.

Млякото обича клепоухото кутре,
а не кръвта, която от раните тече.
Ако съм настръхнал и съм озверял,
първо ме попитай — как ли съм живял.

Във непрогледна нощ потъвах като в блато.
Забравих как изглежда небосвода над земята.
От собствената кръв опитах най-напред,
на чуждата додето също дойде ред.

Бил съм окован, капани ме затискаха,
да свикна със хомота не можех и не исках.
Не съм видял нашийник, който да ми устои.
Не съм видял верига, дето да ме задържи.

Пътища безкрайни няма на земята.
Нито пък следи, отишли си навеки в тъмнината.
И не съм видял до днес мерзавец
дето да не мога да го стигна и накажа.

Отвикнах да се плаша от светлосиньото острие.
И от стрелите, от четири крачки изстреляни.
Боя се от едно — пред скок да не умра,
и да не чуя как се пука гръбнакът на врага.

Виж, ако във някой дом прозорец свети,
ако ме чака някой — там, далече,
ще спра да се озъбвам и в краката му ще легна,
личицето детско тихо ще досегна.

Бих служил вярно, защитавал — просто ей така,
тези, що ми се усмихват — зарад любовта.
Но никой не ме чака — продължава самотата.
И все така желая да вия към луната.

...

От утре ще е друго.

.

Father I've sinned over and over, and over, and over again. Sorry my friends, I'm such a mess. I'm doing the best I can. And mother I've tried over and over, and over to open my eyes. Look at my life. Tell me when did I die cause I'm not alive?! Flip through the script and tell me what it says. Skip through the story, tell me how it ends?

I want to fall inlove

One, make a wish upon the twilight.
Two, a pair of evening primrose flowers.
Three, when dawn breaks in the beautiful sky.
Four, smile upon a child that cries in the night.