Днес не са ми минавали някакви откачени мисли за света в главата. Причината поради, която е така е, че се мотам с някакви хора цял ден. Те ме разсейват от вечната мисловна борба, която настава в главата ми, така да се каже. И въпреки всичко ми е скучно. Наистина - всичко е толкова скучно, че чак ми се реве. Искам си пак да се върна на морето. Да си живея безгрижно с 4-те мацета, двете котки и 3-те костенурки на онзи етаж и в онази градина. Там ми беше забавно, чак не можех да повярвам. За първи път от много време насам почувствах, че да хапя, да дращя и да съм съркастична с хората ми е абсолютно излишно. Нямах нужда от това, за да се чувствам жива. Дори мъже не ми трябваха. Нямах нужда и от тях. Може би за това и не обръщах много внимание на този и онзи, които ме закачаха. Дори не ми привлече вниманието това, че едната от моите мацки се занимаваше с пича, който на мен ми харесва. Не ми беше важно - прекарвах си добре. Искам го пак.
Да кажа само, че и Дидката ми липсва. Някак не ми е забавно без нея на работа. Тя е човек с който може да говориш за всичко и това наистина ми лиспва. Много е яка! Радвам се, че я познавам.
Сая... Сая... Тя също ми липсва... барабар с Кюби-чан.
Мъро, Сашо, Ицака, Тишо... искам си дискотеката с тях... ама още малко остана до започването на семестъра.
Иво, Бавния и Ваньо... комшиите... Не искам да се сещам, че ги няма до нас с 606 стая, че... като мина от там винаги ми се приисква да вляза. Защо завършиха?! Трябваше да направят стачка и да останат още 1 година.
И най-много... съквартирантките... обичам ги! Но и те завършиха... мъчно ми е!
Край!
П.П. Радето и Магито... Те... Те... те са моята слабост!
Wednesday, August 26, 2009
Tuesday, August 25, 2009
Good little boys and bad little boy let's all stop scavering for food!
Не знам какво става наоколо, ама всичко ми се струва много грешно според моите представи. На последък нещо ме е захапал щъркела за ухото и не иска да ме пусне. Само се чудя каква простотия да направя - ето ме с червена коса. Да, ама това не беше достатъчно - що да не се пострижа като Саске? Какво ме бърка... И... Ето... Направих го. Харесвам си прическата, тя е много яка, супер саможиво седи, ама имам лекото и небрежно чувство, че не ми отива и когато попитам някой приятел - "Отива ти!" Страх ги е да кажат ли или просто това е истината. Май не ми е достатъчно важно. Все пак да не забравяме, че аз не вярвам на хората. Първото нещо, което си мисля като говоря с някой и той започне да ме обеждава в нещо от сорта на "земята е плоска", веднага си казвам "не е вярно". Докажи и ще ти повярвам. Вяра? Какво е това? Нещо, с което човек се отешава и си гали егото. Да, ама не! В какво да имам вяра? В шкафа отсреща ли. Да, да! Или пък на оня пън, който щял да се прибере, ама не го прави... същата история. Седя си аз на работа тука и си мисля. Ето така се докарах да напиша този пост. Чета си Fairy Tail, гледам си героите, радвам се на красивите момчета и им се кефя на случките. И какво? Какво ли? Започнах да осъзнавам, че понякога ми се иска светът да е като в манга или аниме. Да имаш такива приярели, че да не им пука за собственият им живот - важното е твоят да бъде спасен. Завиждам на този измислен свят. Завиждам. Няма такива хора в реалността. Няма ги онези хора от онова време на баба ми... Да бе! Че те и тогава са били същите каквито са и днес. Хъх... Ебало си е майката. Признавам!
Не, че и аз съм човек за пример. Не съм и никога няма да бъда. Просто понякога изпадам в такива странни желания и започвам да си мечтая. Ама тези мечти не се сбъдват, за мое най-голямо съжеление.
И ето, отново ме гони промяната. Днес реших, че ще започна сериозно да изучавам езика и заминавам... дал Бог... ако изобщо го има.
В крайна сметка аз съм като облаците - на където ме задуха вятъра натам. Най-много мразя да си правя животът проблемен и това е.
НЕ МЕ ЗАНИМАВАЙТЕ С НЕСВОЙСТВЕНИ НЕЩА, МОЛЯ.
И аз като Михаил - No connection with this person!
И като заключение:
A man who tastes better than alcohol? There is no such thing!
Не, че и аз съм човек за пример. Не съм и никога няма да бъда. Просто понякога изпадам в такива странни желания и започвам да си мечтая. Ама тези мечти не се сбъдват, за мое най-голямо съжеление.
И ето, отново ме гони промяната. Днес реших, че ще започна сериозно да изучавам езика и заминавам... дал Бог... ако изобщо го има.
В крайна сметка аз съм като облаците - на където ме задуха вятъра натам. Най-много мразя да си правя животът проблемен и това е.
НЕ МЕ ЗАНИМАВАЙТЕ С НЕСВОЙСТВЕНИ НЕЩА, МОЛЯ.
И аз като Михаил - No connection with this person!
И като заключение:
A man who tastes better than alcohol? There is no such thing!
Friday, April 10, 2009
Резонанс!
If the light of our connected souls points the way to the heart
Then can you hear something echoing louder than words now?
We hardly looked at each other but our destinies became intertwined
Our destinations are the same, run beside me through the contradictory night
Even if the light I chased too far
Continues on into a nightmare
If the light of our connected souls points the way to the heart
Then can you hear something echoing louder than words now?
I don’t care why we met, the only thing I know for sure
Is that I fell under your spell and was wounded the moment we touched
Lies and disguises fill this twisted world, I want to see the dream’s end
That will settle it once and for all and destroy it altogether
The hand I grab says “I won’t leave you”
But it’s too far from gentleness
I can promise everything because there’s no tomorrow
How ’bout we put our faith in a promise that’s better than yesterday?
If the light of our connected souls points the way to the heart
Then can you hear something echoing louder than words now?
I don’t care why we met, the only thing I know for sure
Is that I fell under your spell and was wounded the moment we touched
Then can you hear something echoing louder than words now?
We hardly looked at each other but our destinies became intertwined
Our destinations are the same, run beside me through the contradictory night
Even if the light I chased too far
Continues on into a nightmare
If the light of our connected souls points the way to the heart
Then can you hear something echoing louder than words now?
I don’t care why we met, the only thing I know for sure
Is that I fell under your spell and was wounded the moment we touched
Lies and disguises fill this twisted world, I want to see the dream’s end
That will settle it once and for all and destroy it altogether
The hand I grab says “I won’t leave you”
But it’s too far from gentleness
I can promise everything because there’s no tomorrow
How ’bout we put our faith in a promise that’s better than yesterday?
If the light of our connected souls points the way to the heart
Then can you hear something echoing louder than words now?
I don’t care why we met, the only thing I know for sure
Is that I fell under your spell and was wounded the moment we touched
Monday, January 26, 2009
A letter from a long lost friend
Hello my dear friend!
How have you been doing? I haven’t talked to you in ages, that I have not. I know it’s all my fault for leaving you behind so suddenly without telling you a word, that it is. But it was the proper thing to so, that it was. I’m not writing this letter about begging you for forgiveness, that I will not. I just wanted to tell you that I am really sorry about the past, that I am. I just needed to talk to you because after all you are the only person that can understand me, that you are. I don’t want you to be mad at me I still cherish you as my beloved best friend, that I do.
I know 7 years have passed without a word from me, or even a letter, that I do. And here am I needing you to be by my side, looking me with those rare blue eyes of yours, that they are. I really miss you.
I live in Tokyo now. It’s a good place for living. For so long time I am happy again, that I am. I found people who care about me – Aoshi, Trina, Keiji, Yamado, and I’ll protected the at any cost, that it is. They are wonderful people and I love them, that they are. I wish you can meet them, that I do.
There’re some people out to get me even here. My past is mine and I can’t get rid of it. So the real reason for this letter is that I really missed you these years, that I did. I am going to deal with these people and I am not going to put any more friends in danger, that I will not.
After all thise years I've finally understood somehitng, that I did. I was blind, I was stupit, I was selfish for not seeing you, for not seeing your love, for not understanding it in time, and now it just came to me, that it did. You were the one that had always loved me, that you was. I realised I felt the same for you, that it was, that it is.
I wish you can meet Aoshi, Keiji, Yamado and Trina-dono, that I do. You will like them, that you will. They are nice people. I have the feeling that you will see them really soon after all, that I have… probably at my funeral.
I love you! Sayonara!
How have you been doing? I haven’t talked to you in ages, that I have not. I know it’s all my fault for leaving you behind so suddenly without telling you a word, that it is. But it was the proper thing to so, that it was. I’m not writing this letter about begging you for forgiveness, that I will not. I just wanted to tell you that I am really sorry about the past, that I am. I just needed to talk to you because after all you are the only person that can understand me, that you are. I don’t want you to be mad at me I still cherish you as my beloved best friend, that I do.
I know 7 years have passed without a word from me, or even a letter, that I do. And here am I needing you to be by my side, looking me with those rare blue eyes of yours, that they are. I really miss you.
I live in Tokyo now. It’s a good place for living. For so long time I am happy again, that I am. I found people who care about me – Aoshi, Trina, Keiji, Yamado, and I’ll protected the at any cost, that it is. They are wonderful people and I love them, that they are. I wish you can meet them, that I do.
There’re some people out to get me even here. My past is mine and I can’t get rid of it. So the real reason for this letter is that I really missed you these years, that I did. I am going to deal with these people and I am not going to put any more friends in danger, that I will not.
After all thise years I've finally understood somehitng, that I did. I was blind, I was stupit, I was selfish for not seeing you, for not seeing your love, for not understanding it in time, and now it just came to me, that it did. You were the one that had always loved me, that you was. I realised I felt the same for you, that it was, that it is.
I wish you can meet Aoshi, Keiji, Yamado and Trina-dono, that I do. You will like them, that you will. They are nice people. I have the feeling that you will see them really soon after all, that I have… probably at my funeral.
I love you! Sayonara!
Saturday, January 17, 2009
Ученически спомени:
Тема: Познания по Немски.
Вес: Деси к'во ще купиш на Веси за 18-ия и рд?
Дес: Няма да ти кажа! Искам да се помъчиш да се сетиш! Пък и е много далече!
Вес: Офф, омръзна ми да слушам за Додо. Додо това, Додо онова! Еба го в немеца се извъди. Ще взема да го хвана за гадже, че да ми пише домашното по немски, че нали...
Дес: Това последното беше убиец! Нали Додо има нужда от математичка - е с тебе ще оцели.
Вес: Така ще му докарам изпита, че хората ще се плеснат по челото и ще кажат - тоя мн знае, няма що!
Дес: Пхахахаха
Session open 8:40 AM
Весс: Има ли лафки?
Десс: Има ама са малко изгорели :)))
Весс: Хах, аз съм много възмутена от това!!! :( Къде ще пием кафе? От къде ще ядем Мура ТриО-о-оХ?!?
Десс: Хахаха. Изцепкеее :) При леля Снежка :)))
Весс: О-о-о-ооох, няма па, тва е на п******** си майна!
Десс: Еми нема нищо де! :)
Весс: Ти си виновна!
Десс: Аз? Що пък аз? Кфо общо имам??
Весс: Щото аз знам, че ти си се промъкнала оная вечер и си драснала кибрита на тая лафка. Аз съм Веси Шерлок-Хлъц, не мое ме излъжеш мен. Дай сега 100 лв. и ще си мълча 2 дена.
Десс: А колко ти дължа, да си мълчиш повече от два дена?!!! :D
Весс: Е го е, така си и знаех. Ми сметни на ден по 50 лв. Ама не, не, аз ще те кажа... Ти.. Ти, мразеше оня готин чичка и си решила да направиш бум, ама понеже си карък само до пожар си могла да стигнеш! Тц, тц, тц...
Десс: Деебааааа... Разкрита съм! Аз исках да гътна училището, ама пусти му късмет... :)
Весс: Е го е, знаех си аз! Ти лоша стара бабка такава! Завиждаше на готиния чичка, ама не! И училището не можа да гътнеш! Тц, нема тука тая система "Че си запалим къщата, че да изгори на Вуте плевнята!" Тц, аз съм дълбоко възмутена от твоите действия!!!
Десс: Ти си ужасТна мааа!!!
Весс: Аз?!?!??? Неее! Аз съм съвестна гражданка!! Мисля за доброто на обществото!
Десс: Мислиш ти!!!
Весс: Е кво? Аз съм съвестна гражданка! Кво знаеш ти, пироманка с пироманка! И училището не мое запалиш! По - добре не се опитвай, че туко виж си гътнала салона!
Десс: Егати фетската идея :0... Тъкмо няма да имаме физкултура... Nice!! (h)
Session closed 9:25 AM
Тема: Изцепки:
В някво междучасие...
Венци в любовно обръщение към Влади:
- Да еба твойта дупка кьорава!
_______________________________
В някав час:
Даскалката: А ве глъм как мое говориш така за майка си и баща си?
Отг: - Ти мани, ми то с парно!
_______________________________
В нас:
Цвети: Чакайте да ви кажа к'во разкрих вчера...
Десс: К'во?
Цвети: Че като Земята се завърти около остта си е 1 ден, а като е около Слънцето е 1 година. :)
Весс: Е, че ти не знаеш ли?
Цвети: Ми вчера го научих!
и тук последва едно мегаХа...
_______________________________
В нас:
Цвети: Аз го знам като Плюлейо Полюлей...
Десс: Тва е Галилео Галилей...
Цвети: Къв е па тоя?!?
Весс и Лил: ТераХа...
Десс: И аз се разплаках...
Тема: Един без нет, друг без ток
[23:38:39] Lo6ata_Jaklin> zdr
[23:38:59] Time2die> hAi hAi ;)~
[23:39:05] Lo6ata_Jaklin> kvo pravi6?
[23:39:45] Time2die> emi misla sled mlako si lqgam
[23:39:50] Time2die> ina4e slu6am muzika
[23:40:00] Lo6ata_Jaklin> ei bravo i az taka mislq
[23:40:03] Lo6ata_Jaklin> :)
[23:41:39] * Lo6ata_Jaklin .:: PoZdrav4E ::. -> Find Out ( Ft. Riddlore) - Aceyalone
[23:42:19] * Time2die -= nO3gPaB =- -=* bate pe60 feat Tina - WOLF *=- [0% of 3m 33s]
[23:42:26] Lo6ata_Jaklin> :))
[23:42:28] Lo6ata_Jaklin> brao
[23:42:32] Lo6ata_Jaklin> a we neta spira li ti/
[23:42:37] Time2die> nem
[23:42:40] Lo6ata_Jaklin> tc e6
[23:42:55] Lo6ata_Jaklin> moq spira
[23:43:52] Time2die> xexe
[23:43:54] Time2die> gadno li ti e
[23:43:55] Time2die> :pLeZzZzZzZ
[23:43:59] Lo6ata_Jaklin> mi da
[23:44:07] Lo6ata_Jaklin> i znae6 li koe e nai - gadnoto
[23:44:08] Lo6ata_Jaklin> ?
[23:44:38] Time2die> koe ?
[23:44:47] Lo6ata_Jaklin> 4e o6te ne e do6yl
[23:44:49] Lo6ata_Jaklin> obratno
[23:46:20] Lo6ata_Jaklin> :(
[23:47:27] Time2die> koe we ?
[23:47:31] Time2die> neta li
[23:47:33] Lo6ata_Jaklin> da we
[23:47:34] Lo6ata_Jaklin> :(
[23:47:35] Lo6ata_Jaklin> nema go
[23:47:36] Time2die> o6te li nema6 net
[23:47:37] Time2die> lele
[23:47:39] Time2die> az puk nqma tok
[23:47:41] Time2die> basi tupoto
[23:47:43] Lo6ata_Jaklin> da e
[23:47:46] Lo6ata_Jaklin> gledai kvo e gadno
[23:47:47] Time2die> cel den nqmam
[23:47:52] Lo6ata_Jaklin> ne moa si pi6a s horata
[23:48:00] Lo6ata_Jaklin> izmy4vat me po toq na4in
[23:48:01] Time2die> az nemoga da vida puk kfo pi6a
[23:48:01] Lo6ata_Jaklin> e6 pa tebe
[23:48:04] Lo6ata_Jaklin> kak te ebavat
[23:48:04] Time2die> 4e pi6a na tumno
[23:48:07] Lo6ata_Jaklin> 4e nema6 tok
[23:48:07] Lo6ata_Jaklin> lele
[23:48:13] Time2die> daje gledam televiziq na sve6ti
[23:48:22] Lo6ata_Jaklin> lele
[23:48:27] Lo6ata_Jaklin> ti si v po - lo6o polojenie ot men
[23:48:40] Lo6ata_Jaklin> a az sym trygnala da se oplakvam
[23:48:53] Lo6ata_Jaklin> hvani edna zapalga i si sveti
[23:49:01] Time2die> ebal sam go
[23:49:03] Time2die> az ne sam jaden
[23:49:04] Time2die> nema smisal
[23:49:05] Time2die> :)
[23:49:14] Lo6ata_Jaklin> :)
[23:49:16] Lo6ata_Jaklin> :D
[23:49:19] Lo6ata_Jaklin> a we ti mani
[23:49:22] Lo6ata_Jaklin> az bez net
[23:49:23] Lo6ata_Jaklin> ti bez tok
[23:49:26] Lo6ata_Jaklin> sybrali sme se
[23:49:29] Time2die> xAxaXXayYXyxaxyaxyXYAxyXxaxY
[23:49:29] Time2die> Da :)
[23:49:39] Lo6ata_Jaklin> mi to ludnica
[23:49:45] Lo6ata_Jaklin> trq se opla4em
[23:50:49] * Lo6ata_Jaklin .:: PoZdrav4E ::. -> 11 Kingsize - Dvama Psihopati
[23:51:21] Time2die> na armenskiq pop
[23:51:22] Time2die> ili neee
[23:51:27] Time2die> imam po dobra ideq
[23:51:35] Time2die>Daa :) se opla4em vav VIK
[23:51:41] Time2die> tam 6te ni razberat
[23:51:49] Time2die> samo da ne ni prepratat kam MVR-to
[23:51:53] Time2die> 4e tam nema mojem se opravim
[23:51:57] Time2die> tam nemat nito tok
[23:51:59] Time2die> nito voda
[23:52:00] Time2die> nito net
[23:52:02] Time2die> ni6to nemat
[23:52:06] Time2die> daje ne sam siguren
[23:52:07] Lo6ata_Jaklin> da we
[23:52:09] Lo6ata_Jaklin> ti mani 4e nqmat
[23:52:16] Time2die> dali imat i tfa deto go nemat
[23:52:20] Lo6ata_Jaklin> mi na pove4eto im e i kys kabela i gledat ka6 6 voltovi
[23:52:23] Time2die> mai ni6to nemat
[23:52:27] Lo6ata_Jaklin> kat*
[23:52:29] Time2die> imat samo tfa deto ne im trqq
[23:52:37] Lo6ata_Jaklin> mi toi mai mai tyi 6te izleze
[23:52:49] Lo6ata_Jaklin> a we imat patrulki
[23:52:51] Lo6ata_Jaklin> nqmat li?
[23:52:52] Time2die> zabrukax sa
[23:52:59] Time2die> mai nemat
[23:53:06] Time2die> te nemat 4ok
[23:53:09] Time2die> tok*
[23:53:12] Time2die> za tiq patrulki
[23:53:16] Lo6ata_Jaklin> s testo ili s qica se zabyrka?
[23:53:25] Lo6ata_Jaklin> ima li akumolatoriiiii?
[23:53:29] Lo6ata_Jaklin> ta
[23:53:31] Lo6ata_Jaklin> na vyprosa
[23:53:38] Lo6ata_Jaklin> [23:53:16] Lo6ata_Jaklin> s testo ili s qica se zabyrka?
[23:53:41] Time2die> ako si misli6 4e znae6 otgovora
[23:53:45] Time2die> az vednaga
[23:53:46] Time2die> 6te smena
[23:53:47] Time2die> vaprosa
[23:53:47] Time2die> :)
[23:53:54] Lo6ata_Jaklin> tc e
[23:53:57] Lo6ata_Jaklin> az iskah da znam
[23:53:57] Lo6ata_Jaklin> :D
[23:53:58] Time2die> v kiselo mleko
[23:53:58] Lo6ata_Jaklin> ama
[23:54:01] Time2die> se zabrukax
[23:54:01] Lo6ata_Jaklin> olee
[23:54:05] Lo6ata_Jaklin> i potyna kat piron nali
[23:54:07] Lo6ata_Jaklin> tc tc
[23:54:07] Time2die> i krastavica
[23:54:07] Lo6ata_Jaklin> :D
[23:54:10] Time2die> opa
[23:54:10] Lo6ata_Jaklin> ooooo
[23:54:11] Time2die> tarator
[23:54:12] Lo6ata_Jaklin> ima li 4esyn
[23:54:14] Lo6ata_Jaklin> i kopyr
[23:54:16] Time2die> kfo pove4e moje iska6
[23:54:17] Time2die> :)
[23:54:27] Lo6ata_Jaklin> mi
[23:54:31] Lo6ata_Jaklin> i pyrjeni kartofki
[23:54:33] Lo6ata_Jaklin> i bira
[23:54:37] Lo6ata_Jaklin> i kvo li o6te ne
[23:54:38] Lo6ata_Jaklin> a ti?
[23:54:40] Lo6ata_Jaklin> :)
[23:56:14] Time2die> men mi trq qdene, piene , neko zgodna jenica
[23:56:18] Time2die> i nakraq malko da dremna
[23:56:20] Time2die> ni6to pove4e
[23:56:32] Lo6ata_Jaklin> e propusna i edna
[23:56:34] Lo6ata_Jaklin> sgodna kolica
[00:00:16] Time2die> moje ot vreme na vreme
[00:00:17] Time2die> :)
[00:00:35] Lo6ata_Jaklin> eiiiiii
[00:00:39] Lo6ata_Jaklin> ama zabravi nai vajnoto
[00:00:40] Lo6ata_Jaklin> znae6 li
[00:00:41] Lo6ata_Jaklin> ?
[00:00:50] Time2die> koeto e ?
[00:01:01] Lo6ata_Jaklin> tok
[00:01:10] Time2die> xAxaXXayYXyxaxyaxyXYYyXyXYx
[00:01:10] Time2die> Da:)
[00:01:34] Lo6ata_Jaklin> dobre, 4e sym az
[00:01:44] Lo6ata_Jaklin> ina4e 6te6e da jivee6 kat v kamennata era
[00:01:52] Time2die> dam
[00:01:53] Time2die> prava si
[00:01:55] Time2die> MeRsI :)
[00:01:55] Time2die> :)
Тема: 12 години даслако
Следва продължение... Дата неизвестна, поради технически причини - намиране на лисчетата, клипчета, логовете от мирките и припомняне на някоя друга изцепка (че то си е разправия)
Вес: Деси к'во ще купиш на Веси за 18-ия и рд?
Дес: Няма да ти кажа! Искам да се помъчиш да се сетиш! Пък и е много далече!
Вес: Офф, омръзна ми да слушам за Додо. Додо това, Додо онова! Еба го в немеца се извъди. Ще взема да го хвана за гадже, че да ми пише домашното по немски, че нали...
Дес: Това последното беше убиец! Нали Додо има нужда от математичка - е с тебе ще оцели.
Вес: Така ще му докарам изпита, че хората ще се плеснат по челото и ще кажат - тоя мн знае, няма що!
Дес: Пхахахаха
Session open 8:40 AM
Весс: Има ли лафки?
Десс: Има ама са малко изгорели :)))
Весс: Хах, аз съм много възмутена от това!!! :( Къде ще пием кафе? От къде ще ядем Мура ТриО-о-оХ?!?
Десс: Хахаха. Изцепкеее :) При леля Снежка :)))
Весс: О-о-о-ооох, няма па, тва е на п******** си майна!
Десс: Еми нема нищо де! :)
Весс: Ти си виновна!
Десс: Аз? Що пък аз? Кфо общо имам??
Весс: Щото аз знам, че ти си се промъкнала оная вечер и си драснала кибрита на тая лафка. Аз съм Веси Шерлок-Хлъц, не мое ме излъжеш мен. Дай сега 100 лв. и ще си мълча 2 дена.
Десс: А колко ти дължа, да си мълчиш повече от два дена?!!! :D
Весс: Е го е, така си и знаех. Ми сметни на ден по 50 лв. Ама не, не, аз ще те кажа... Ти.. Ти, мразеше оня готин чичка и си решила да направиш бум, ама понеже си карък само до пожар си могла да стигнеш! Тц, тц, тц...
Десс: Деебааааа... Разкрита съм! Аз исках да гътна училището, ама пусти му късмет... :)
Весс: Е го е, знаех си аз! Ти лоша стара бабка такава! Завиждаше на готиния чичка, ама не! И училището не можа да гътнеш! Тц, нема тука тая система "Че си запалим къщата, че да изгори на Вуте плевнята!" Тц, аз съм дълбоко възмутена от твоите действия!!!
Десс: Ти си ужасТна мааа!!!
Весс: Аз?!?!??? Неее! Аз съм съвестна гражданка!! Мисля за доброто на обществото!
Десс: Мислиш ти!!!
Весс: Е кво? Аз съм съвестна гражданка! Кво знаеш ти, пироманка с пироманка! И училището не мое запалиш! По - добре не се опитвай, че туко виж си гътнала салона!
Десс: Егати фетската идея :0... Тъкмо няма да имаме физкултура... Nice!! (h)
Session closed 9:25 AM
Тема: Изцепки:
В някво междучасие...
Венци в любовно обръщение към Влади:
- Да еба твойта дупка кьорава!
_______________________________
В някав час:
Даскалката: А ве глъм как мое говориш така за майка си и баща си?
Отг: - Ти мани, ми то с парно!
_______________________________
В нас:
Цвети: Чакайте да ви кажа к'во разкрих вчера...
Десс: К'во?
Цвети: Че като Земята се завърти около остта си е 1 ден, а като е около Слънцето е 1 година. :)
Весс: Е, че ти не знаеш ли?
Цвети: Ми вчера го научих!
и тук последва едно мегаХа...
_______________________________
В нас:
Цвети: Аз го знам като Плюлейо Полюлей...
Десс: Тва е Галилео Галилей...
Цвети: Къв е па тоя?!?
Весс и Лил: ТераХа...
Десс: И аз се разплаках...
Тема: Един без нет, друг без ток
[23:38:39] Lo6ata_Jaklin> zdr
[23:38:59] Time2die> hAi hAi ;)~
[23:39:05] Lo6ata_Jaklin> kvo pravi6?
[23:39:45] Time2die> emi misla sled mlako si lqgam
[23:39:50] Time2die> ina4e slu6am muzika
[23:40:00] Lo6ata_Jaklin> ei bravo i az taka mislq
[23:40:03] Lo6ata_Jaklin> :)
[23:41:39] * Lo6ata_Jaklin .:: PoZdrav4E ::. -> Find Out ( Ft. Riddlore) - Aceyalone
[23:42:19] * Time2die -= nO3gPaB =- -=* bate pe60 feat Tina - WOLF *=- [0% of 3m 33s]
[23:42:26] Lo6ata_Jaklin> :))
[23:42:28] Lo6ata_Jaklin> brao
[23:42:32] Lo6ata_Jaklin> a we neta spira li ti/
[23:42:37] Time2die> nem
[23:42:40] Lo6ata_Jaklin> tc e6
[23:42:55] Lo6ata_Jaklin> moq spira
[23:43:52] Time2die> xexe
[23:43:54] Time2die> gadno li ti e
[23:43:55] Time2die> :pLeZzZzZzZ
[23:43:59] Lo6ata_Jaklin> mi da
[23:44:07] Lo6ata_Jaklin> i znae6 li koe e nai - gadnoto
[23:44:08] Lo6ata_Jaklin> ?
[23:44:38] Time2die> koe ?
[23:44:47] Lo6ata_Jaklin> 4e o6te ne e do6yl
[23:44:49] Lo6ata_Jaklin> obratno
[23:46:20] Lo6ata_Jaklin> :(
[23:47:27] Time2die> koe we ?
[23:47:31] Time2die> neta li
[23:47:33] Lo6ata_Jaklin> da we
[23:47:34] Lo6ata_Jaklin> :(
[23:47:35] Lo6ata_Jaklin> nema go
[23:47:36] Time2die> o6te li nema6 net
[23:47:37] Time2die> lele
[23:47:39] Time2die> az puk nqma tok
[23:47:41] Time2die> basi tupoto
[23:47:43] Lo6ata_Jaklin> da e
[23:47:46] Lo6ata_Jaklin> gledai kvo e gadno
[23:47:47] Time2die> cel den nqmam
[23:47:52] Lo6ata_Jaklin> ne moa si pi6a s horata
[23:48:00] Lo6ata_Jaklin> izmy4vat me po toq na4in
[23:48:01] Time2die> az nemoga da vida puk kfo pi6a
[23:48:01] Lo6ata_Jaklin> e6 pa tebe
[23:48:04] Lo6ata_Jaklin> kak te ebavat
[23:48:04] Time2die> 4e pi6a na tumno
[23:48:07] Lo6ata_Jaklin> 4e nema6 tok
[23:48:07] Lo6ata_Jaklin> lele
[23:48:13] Time2die> daje gledam televiziq na sve6ti
[23:48:22] Lo6ata_Jaklin> lele
[23:48:27] Lo6ata_Jaklin> ti si v po - lo6o polojenie ot men
[23:48:40] Lo6ata_Jaklin> a az sym trygnala da se oplakvam
[23:48:53] Lo6ata_Jaklin> hvani edna zapalga i si sveti
[23:49:01] Time2die> ebal sam go
[23:49:03] Time2die> az ne sam jaden
[23:49:04] Time2die> nema smisal
[23:49:05] Time2die> :)
[23:49:14] Lo6ata_Jaklin> :)
[23:49:16] Lo6ata_Jaklin> :D
[23:49:19] Lo6ata_Jaklin> a we ti mani
[23:49:22] Lo6ata_Jaklin> az bez net
[23:49:23] Lo6ata_Jaklin> ti bez tok
[23:49:26] Lo6ata_Jaklin> sybrali sme se
[23:49:29] Time2die> xAxaXXayYXyxaxyaxyXYAxyXxaxY
[23:49:29] Time2die> Da :)
[23:49:39] Lo6ata_Jaklin> mi to ludnica
[23:49:45] Lo6ata_Jaklin> trq se opla4em
[23:50:49] * Lo6ata_Jaklin .:: PoZdrav4E ::. -> 11 Kingsize - Dvama Psihopati
[23:51:21] Time2die> na armenskiq pop
[23:51:22] Time2die> ili neee
[23:51:27] Time2die> imam po dobra ideq
[23:51:35] Time2die>Daa :) se opla4em vav VIK
[23:51:41] Time2die> tam 6te ni razberat
[23:51:49] Time2die> samo da ne ni prepratat kam MVR-to
[23:51:53] Time2die> 4e tam nema mojem se opravim
[23:51:57] Time2die> tam nemat nito tok
[23:51:59] Time2die> nito voda
[23:52:00] Time2die> nito net
[23:52:02] Time2die> ni6to nemat
[23:52:06] Time2die> daje ne sam siguren
[23:52:07] Lo6ata_Jaklin> da we
[23:52:09] Lo6ata_Jaklin> ti mani 4e nqmat
[23:52:16] Time2die> dali imat i tfa deto go nemat
[23:52:20] Lo6ata_Jaklin> mi na pove4eto im e i kys kabela i gledat ka6 6 voltovi
[23:52:23] Time2die> mai ni6to nemat
[23:52:27] Lo6ata_Jaklin> kat*
[23:52:29] Time2die> imat samo tfa deto ne im trqq
[23:52:37] Lo6ata_Jaklin> mi toi mai mai tyi 6te izleze
[23:52:49] Lo6ata_Jaklin> a we imat patrulki
[23:52:51] Lo6ata_Jaklin> nqmat li?
[23:52:52] Time2die> zabrukax sa
[23:52:59] Time2die> mai nemat
[23:53:06] Time2die> te nemat 4ok
[23:53:09] Time2die> tok*
[23:53:12] Time2die> za tiq patrulki
[23:53:16] Lo6ata_Jaklin> s testo ili s qica se zabyrka?
[23:53:25] Lo6ata_Jaklin> ima li akumolatoriiiii?
[23:53:29] Lo6ata_Jaklin> ta
[23:53:31] Lo6ata_Jaklin> na vyprosa
[23:53:38] Lo6ata_Jaklin> [23:53:16] Lo6ata_Jaklin> s testo ili s qica se zabyrka?
[23:53:41] Time2die> ako si misli6 4e znae6 otgovora
[23:53:45] Time2die> az vednaga
[23:53:46] Time2die> 6te smena
[23:53:47] Time2die> vaprosa
[23:53:47] Time2die> :)
[23:53:54] Lo6ata_Jaklin> tc e
[23:53:57] Lo6ata_Jaklin> az iskah da znam
[23:53:57] Lo6ata_Jaklin> :D
[23:53:58] Time2die> v kiselo mleko
[23:53:58] Lo6ata_Jaklin> ama
[23:54:01] Time2die> se zabrukax
[23:54:01] Lo6ata_Jaklin> olee
[23:54:05] Lo6ata_Jaklin> i potyna kat piron nali
[23:54:07] Lo6ata_Jaklin> tc tc
[23:54:07] Time2die> i krastavica
[23:54:07] Lo6ata_Jaklin> :D
[23:54:10] Time2die> opa
[23:54:10] Lo6ata_Jaklin> ooooo
[23:54:11] Time2die> tarator
[23:54:12] Lo6ata_Jaklin> ima li 4esyn
[23:54:14] Lo6ata_Jaklin> i kopyr
[23:54:16] Time2die> kfo pove4e moje iska6
[23:54:17] Time2die> :)
[23:54:27] Lo6ata_Jaklin> mi
[23:54:31] Lo6ata_Jaklin> i pyrjeni kartofki
[23:54:33] Lo6ata_Jaklin> i bira
[23:54:37] Lo6ata_Jaklin> i kvo li o6te ne
[23:54:38] Lo6ata_Jaklin> a ti?
[23:54:40] Lo6ata_Jaklin> :)
[23:56:14] Time2die> men mi trq qdene, piene , neko zgodna jenica
[23:56:18] Time2die> i nakraq malko da dremna
[23:56:20] Time2die> ni6to pove4e
[23:56:32] Lo6ata_Jaklin> e propusna i edna
[23:56:34] Lo6ata_Jaklin> sgodna kolica
[00:00:16] Time2die> moje ot vreme na vreme
[00:00:17] Time2die> :)
[00:00:35] Lo6ata_Jaklin> eiiiiii
[00:00:39] Lo6ata_Jaklin> ama zabravi nai vajnoto
[00:00:40] Lo6ata_Jaklin> znae6 li
[00:00:41] Lo6ata_Jaklin> ?
[00:00:50] Time2die> koeto e ?
[00:01:01] Lo6ata_Jaklin> tok
[00:01:10] Time2die> xAxaXXayYXyxaxyaxyXYYyXyXYx
[00:01:10] Time2die> Da:)
[00:01:34] Lo6ata_Jaklin> dobre, 4e sym az
[00:01:44] Lo6ata_Jaklin> ina4e 6te6e da jivee6 kat v kamennata era
[00:01:52] Time2die> dam
[00:01:53] Time2die> prava si
[00:01:55] Time2die> MeRsI :)
[00:01:55] Time2die> :)
Тема: 12 години даслако
A ве 12 годинки... Няколко определения:
- Що е ученик? - "Специалист по всичко".
- Преди постъпване в училище... - "А бяхме млади"
- Х клас - "Героите са уморени"
- ХІ клас - "Живият труп"
- ХІІ клас - "У-Вол-Не-Ни-ЕееЕ"
- Ваканция - "Животът започва отново"
- Изпитване - "Светът на мъченията"
- Бележник - "Черното досие"
- Внезапно контролно - "Децата на Херошима"
- Отваряне на дневника - "Затишие пред буря"
- В час - "Под Игото"
- Междучасие - "Троянската война"
- Дежурен учител - "Диво куче Динго"
- След родителска среща - "АаА как се каляваше стомана...."
- Ученически чин - "Разораната целина"
- На дъската - "Отново на екваторът"
- Дирекция - "Хълмът на Сатаната"
- Ученик на дъската - "Дърветата умират бавно"
- На GP-то кабинета - "Вратата към Рая"
- Голямото междучасие - "Битката за Рим"
- Тебешир - "Боен снаряд"
- Гъба - "Летящият Холандец"
И всичко това за 12 години :D :))
Тема: Пуснете ни по-рано.
Съученик А: Г-жо, хайде да ни пуснете по-рано.
Г-жата: Добре, само да направим упражнението и да сте тихи през това време.
АДСКИЯ ШУМ: - Терца! - К'ва терца, аз имам 100!
Г-жата: Ще си седим и 3те часа! Махнете картите!
Ученик Б: Ти луда ли си ма?
Действие: Прибиране на картите и напускане на класната стая на 92% от класа.
Тема: Рибарица
Следва продължение... Дата неизвестна, поради технически причини - намиране на лисчетата, клипчета, логовете от мирките и припомняне на някоя друга изцепка (че то си е разправия)
Tuesday, January 13, 2009
ЪъЪ - Програмист... Пфу - Мениджър
Човек, летящ на въздушен балон, установил, че се е загубил. Той се спуснал по-ниско и забелязал на земята човек. Спуснал се още и се обърнал към него:
- Простете, можете ли да ми помогнете? Аз се разбрах с един приятел да се срещнем още преди час, но не знам къде се намирам сега.
- Вие се намирате на въздушен балон на 30 фута от повърхността, между 40 и 42 градуса северна ширина и между 59 и 60 градуса западна дължина.
- Вие сигурно сте програмист?
- Да, как се досетихте?
- Вие ми дадохте абсолютно точен отговор, но аз нямам никаква представа какво да правя с тази информация и все още съм се загубил. Откровено казано, Вие с нищо не ми помогнахте.
- А Вие навярно сте мениджър?
- Да, и как се досетихте?
- Вие не знаете къде се намирате и накъде отивате. Издигнали сте се дотук благодарение на въздуха. Дали сте обещание, което нямате представа как да изпълните, и очаквате хората, стоящи по-ниско от вас, да решат вашите проблеми. И накрая, Вие се намирате в същото положение, в което бяхте преди да ме срещнете, но неизвестно защо, за него се оказах виновен аз.
- Простете, можете ли да ми помогнете? Аз се разбрах с един приятел да се срещнем още преди час, но не знам къде се намирам сега.
- Вие се намирате на въздушен балон на 30 фута от повърхността, между 40 и 42 градуса северна ширина и между 59 и 60 градуса западна дължина.
- Вие сигурно сте програмист?
- Да, как се досетихте?
- Вие ми дадохте абсолютно точен отговор, но аз нямам никаква представа какво да правя с тази информация и все още съм се загубил. Откровено казано, Вие с нищо не ми помогнахте.
- А Вие навярно сте мениджър?
- Да, и как се досетихте?
- Вие не знаете къде се намирате и накъде отивате. Издигнали сте се дотук благодарение на въздуха. Дали сте обещание, което нямате представа как да изпълните, и очаквате хората, стоящи по-ниско от вас, да решат вашите проблеми. И накрая, Вие се намирате в същото положение, в което бяхте преди да ме срещнете, но неизвестно защо, за него се оказах виновен аз.
Алкохола не прощава на никой - дори на собствениците на алкохолни магазини.
Рано сутринта преди Бъдни вечер се звъни в дома на собственика на магазина за алкохол. - Извинете, просто се чудех кога ще отваряте?
- Предполагам знаете, че днес е Бъдни вечер. Затова днес магазинът ще е затворен!
На следващата сутрин пак се звъни:
- Ишфинете, само са шудех ккога ша отваряти днеш?
- Но днес е Коледа! - бил отговорът на собственика.
- Нима очаквате от мен да отворя точно днес?!
На сутринта след Коледа телефонът пак иззвънял:
- Ъъъъ, мноооогхо ша ишфиняам, ама днешш шъ утваряттти ли?
- Вижте какво! По време на празниците не спряхте да ме тормозите! Обещавам ви утре, като отворя, вас лично да ви пусна първи да влезете, само ме оставете на мира!!!
- Да ме пушнете да фляса?! Нно аш ишкам да ишляша!!!
- Предполагам знаете, че днес е Бъдни вечер. Затова днес магазинът ще е затворен!
На следващата сутрин пак се звъни:
- Ишфинете, само са шудех ккога ша отваряти днеш?
- Но днес е Коледа! - бил отговорът на собственика.
- Нима очаквате от мен да отворя точно днес?!
На сутринта след Коледа телефонът пак иззвънял:
- Ъъъъ, мноооогхо ша ишфиняам, ама днешш шъ утваряттти ли?
- Вижте какво! По време на празниците не спряхте да ме тормозите! Обещавам ви утре, като отворя, вас лично да ви пусна първи да влезете, само ме оставете на мира!!!
- Да ме пушнете да фляса?! Нно аш ишкам да ишляша!!!
Мобилно хроники
Според хрониките в началото на VII век хан Кубрат се ядосал на своите синове и им счупва джиесемите в главите и ги заклева никога да не се разделят, а ако се случи да се разделят, винаги да поддържат мобилна връзка помежду си. Точно тогава се полагат основите на първия български мобилен оператор "КонТел".
През 681 г. хан Аспарух, с мобилен номер 000-681, минава река Дунав, вдига антената и пуска по един есемес на всички прабългари: "Tuk shte bude Bulgaria:)". По това време седемте славянски племена все още нямат мобилна връзка помежду си и не успяват да се координират в "Славян Фамилия". Затова са принудени да сключат неизгоден договор с "КонТел". Плиска става комуникационен център на "КонТел", а "КонТел" - главен джиесем-оператор на Балканите. Тервел говорил по мобилния си телефон с Тангра. След този разговор България опира на две морета. Двата оператора -българския "КонТел" и византийският "ВизНет", сключват договор за сътрудничество с цел отбиване на атаките от арабските оператори, които предлагат евтини сим-карти, с които се опитват да зарибят европейския пазар.
Междувременно хан Крум въвежда драконовски закони срещу крадците на импулси. Провинилите се лишават от операторски права до края на живота им чрез опцията "hands free", т.е. освобождава ги от ръцете им чрез отрязване. След което на крадците им се налага да ползват чужда помощ дори за едно обаждане до тоалетната. В началото на IX век България отново диктува модата в модерните комуникации.
Услугите на "КомТел" са кирилизирани благодарение на системните администратори - братята Кирил и Методий. Затова в края на века "КонТел" има обхват на три морета, а Цар Симеон получава златен номер в българската история. Българите имат роуминг в цялата Византийска империя. Паисий Хилендарски не си играел да преписва, а разпространявал своята "История славянобългарска" чрез есемеси от типа "О, неразумний юзъре...". Но не всички били толкова щастливи - спомнете си за "Жисием и страдание грешного Софрония"...
По-късно цар Иван Асен Втори пръв прави сайт за запознанства и успява да се ожени цели четири пъти. Но нещата лека-полека се скапват. Причината е появата от изток на османския мобилен оператор, който за кратко време заграбва обхвата и започва да събира бизнестакси без предварителен договор. Липсата на собствена мобилна мрежа пречела на хайдутите да се организират в чети. Освен това, на телефоните на Крали Марко и Индже войвода батериите им паднали в най-важния момент. Пет века по-късно "Добрите вести идват бързо!" с "Кървавия есемес". България с помощта на руския комуникационен гигант "РусКомГиг" успяват да си възвърнат контролния пакет акции на основната мобилна мрежа в България. По изискване на европейското антимонополно законодателство България дава територията си на два мобилни оператора "КняжБул" и "ИзтРум", които в края на краищата се окупират в името на благородната идея заедно да събират такси от целокупното население.
Междувременно " РусКомГиг " сменя собственика си, който, загрижен за инвестициите си, пристига на място с мобилни групи от по 200-300 танка. Точно тук изгрява звездата на младата надежда на полупроводниковата техника - Янко от Правец, който става шеф на 16-тата дъщерна фирма на разрасналата се до международна корпорация " РусКомГиг ". За 45 години българският мобилен оператор става "МобилКом" - мобилни комунисти. След 10 ноември 1989 г. работата така се разминава, че вече не се знае кой кум, кой сват, кой на джиесема брат!
През 681 г. хан Аспарух, с мобилен номер 000-681, минава река Дунав, вдига антената и пуска по един есемес на всички прабългари: "Tuk shte bude Bulgaria:)". По това време седемте славянски племена все още нямат мобилна връзка помежду си и не успяват да се координират в "Славян Фамилия". Затова са принудени да сключат неизгоден договор с "КонТел". Плиска става комуникационен център на "КонТел", а "КонТел" - главен джиесем-оператор на Балканите. Тервел говорил по мобилния си телефон с Тангра. След този разговор България опира на две морета. Двата оператора -българския "КонТел" и византийският "ВизНет", сключват договор за сътрудничество с цел отбиване на атаките от арабските оператори, които предлагат евтини сим-карти, с които се опитват да зарибят европейския пазар.
Междувременно хан Крум въвежда драконовски закони срещу крадците на импулси. Провинилите се лишават от операторски права до края на живота им чрез опцията "hands free", т.е. освобождава ги от ръцете им чрез отрязване. След което на крадците им се налага да ползват чужда помощ дори за едно обаждане до тоалетната. В началото на IX век България отново диктува модата в модерните комуникации.
Услугите на "КомТел" са кирилизирани благодарение на системните администратори - братята Кирил и Методий. Затова в края на века "КонТел" има обхват на три морета, а Цар Симеон получава златен номер в българската история. Българите имат роуминг в цялата Византийска империя. Паисий Хилендарски не си играел да преписва, а разпространявал своята "История славянобългарска" чрез есемеси от типа "О, неразумний юзъре...". Но не всички били толкова щастливи - спомнете си за "Жисием и страдание грешного Софрония"...
По-късно цар Иван Асен Втори пръв прави сайт за запознанства и успява да се ожени цели четири пъти. Но нещата лека-полека се скапват. Причината е появата от изток на османския мобилен оператор, който за кратко време заграбва обхвата и започва да събира бизнестакси без предварителен договор. Липсата на собствена мобилна мрежа пречела на хайдутите да се организират в чети. Освен това, на телефоните на Крали Марко и Индже войвода батериите им паднали в най-важния момент. Пет века по-късно "Добрите вести идват бързо!" с "Кървавия есемес". България с помощта на руския комуникационен гигант "РусКомГиг" успяват да си възвърнат контролния пакет акции на основната мобилна мрежа в България. По изискване на европейското антимонополно законодателство България дава територията си на два мобилни оператора "КняжБул" и "ИзтРум", които в края на краищата се окупират в името на благородната идея заедно да събират такси от целокупното население.
Междувременно " РусКомГиг " сменя собственика си, който, загрижен за инвестициите си, пристига на място с мобилни групи от по 200-300 танка. Точно тук изгрява звездата на младата надежда на полупроводниковата техника - Янко от Правец, който става шеф на 16-тата дъщерна фирма на разрасналата се до международна корпорация " РусКомГиг ". За 45 години българският мобилен оператор става "МобилКом" - мобилни комунисти. След 10 ноември 1989 г. работата така се разминава, че вече не се знае кой кум, кой сват, кой на джиесема брат!
Wednesday, January 07, 2009
Tuesday, January 06, 2009
Sad Distraction
Ah, prettending to be happy is but a sad distraction. I rush to give you my silent warning - a gentle squeeze of your hand. As I glance at the path I've walked, I've endured, companionless, my face is overwhelmed with a familiar aroma and the dust keeps piling up. I collapse outside of town, landing softly. My legs are weary of their endless journey. I see the same profile, hear the same words over and over. Like the boy who asked me "ins't life so sad when all you do is live?" You're still careless, young and helpless disappearing into a hollow void. Now, having witnessed sadness you should never have seen, crying tears that should have remained dry. We may be not tough enought to live on truth alone, but you know we don't need to be!
Voices
The beats pund on my ears and their message sends shivers through my heart. The dancing lights cast twisted shadows to the frenzied rhythm of the liquid colors. It's gotten so late... If you let it all go, if you've cried all your tears, you've no reason to keep staring at the ground. Lift your head back up, watch the sun rise, and start chasing your dream! Don't you feel my voice echoing beside you? If you hear me, answer with your feet. Even if you trip and get spun around, keep running down that endless road!
Stories
I've watched the same drama unfold so many times. Today kinda... feels like I'm watching it again. The moment you started smiling was when the new story began. But I know the days will still be full of uncertainty and apprehension. So open your eyes and replace your loneliness with somethin else. Find your lost bravery and hold it up high! I've finally remembered all the tears you've had to endure. So will join hands and a new story will infold...
Friday, January 02, 2009
Най-смахнатите истории на 2008-ма
Агенция Франс прес публикува своя избор на най-смахнатите и тъпи истории, случили се през отиващата си година. Ето част от новата селекция:
- Борбата срещу употребата на марихуана в България стигна буквално до прага на властта, след като стръкове канабис бяха открити в саксии на тротоара пред Министерския съвет в София;
- Британка се развежда, защото разбрала, че мъжът й върти виртуална любовна връзка в онлайн играта Second Life;
- Страстна целувка спука тъпанчето на китайка, а случаят бе наречен "Целувката на смъртта";
- Канадски комик прекара комичната кандидатка на Републиканската партия за вицепрезидент на САЩ Сара Пейлин като се представи по телефона за френския президент Никола Саркози, а разговорът помежду им беше излъчен по радиото;
- Близначки, разделени заради грешка на медици, се събраха случайно след 28 години и едната съди болницата;
- Руснак така се вдървил от пиене на водка, че не усетил ножа, забит в гърба му от колега по чаша;
- 81-годишен чилиец побъркал оплакващите го съселяни като станал от ковчега, в който всъщност бил заспал;
- Общинар в Шанхай е започнал акция, за да откаже жителите на града да ходят по пижами по улиците. Това било необичаен маниер на забогатялите да демонстрират, че могат да си купят луксозно спално бельо;
- Американска погребална агенция се е специализирала в изстрелване на праха на кремирани покойници в земна орбита, а вече събира поръчки и за изпращане на урни на Луната;
- Млад британски наивник обявил, че ще иде пеш до Индия без да използва пари, но се отказал още при първото препятствие - френските служители в пристанище Кале не разбирали английски;
- Говорещите уелски жители на град Суонси били стреснати от електронен пътен надпис "В момента не съм в офиса". Текстът трябвало да гласи "Пътят е затворен за тежки камиони" и бил изпратен с имейл до преводача, който обаче в този момент не бил на компютъра;
- На 105-ия си рожден ден британка обяви, че тайната на дълголетието е в целомъдрието. Сексът бил само боричкане и пъшкане;
- Развеждащи се камбоджанци толкова се отчаяли от тромавата съдебна процедура, че решили спора елементарно - разразяли къщата си на две;
- 78-годишна не разбрала правилно надписите на най-голямото летище в Швеция и вместо да постави куфара си, сама стъпила на лентата и поела към багажното отделение;
- Спешна операция спасила австралийски питон от гибел - животното глътнало четири топки за голф, които му приличали на яйца.
Източник: БГНЕС
- Борбата срещу употребата на марихуана в България стигна буквално до прага на властта, след като стръкове канабис бяха открити в саксии на тротоара пред Министерския съвет в София;
- Британка се развежда, защото разбрала, че мъжът й върти виртуална любовна връзка в онлайн играта Second Life;
- Страстна целувка спука тъпанчето на китайка, а случаят бе наречен "Целувката на смъртта";
- Канадски комик прекара комичната кандидатка на Републиканската партия за вицепрезидент на САЩ Сара Пейлин като се представи по телефона за френския президент Никола Саркози, а разговорът помежду им беше излъчен по радиото;
- Близначки, разделени заради грешка на медици, се събраха случайно след 28 години и едната съди болницата;
- Руснак така се вдървил от пиене на водка, че не усетил ножа, забит в гърба му от колега по чаша;
- 81-годишен чилиец побъркал оплакващите го съселяни като станал от ковчега, в който всъщност бил заспал;
- Общинар в Шанхай е започнал акция, за да откаже жителите на града да ходят по пижами по улиците. Това било необичаен маниер на забогатялите да демонстрират, че могат да си купят луксозно спално бельо;
- Американска погребална агенция се е специализирала в изстрелване на праха на кремирани покойници в земна орбита, а вече събира поръчки и за изпращане на урни на Луната;
- Млад британски наивник обявил, че ще иде пеш до Индия без да използва пари, но се отказал още при първото препятствие - френските служители в пристанище Кале не разбирали английски;
- Говорещите уелски жители на град Суонси били стреснати от електронен пътен надпис "В момента не съм в офиса". Текстът трябвало да гласи "Пътят е затворен за тежки камиони" и бил изпратен с имейл до преводача, който обаче в този момент не бил на компютъра;
- На 105-ия си рожден ден британка обяви, че тайната на дълголетието е в целомъдрието. Сексът бил само боричкане и пъшкане;
- Развеждащи се камбоджанци толкова се отчаяли от тромавата съдебна процедура, че решили спора елементарно - разразяли къщата си на две;
- 78-годишна не разбрала правилно надписите на най-голямото летище в Швеция и вместо да постави куфара си, сама стъпила на лентата и поела към багажното отделение;
- Спешна операция спасила австралийски питон от гибел - животното глътнало четири топки за голф, които му приличали на яйца.
Източник: БГНЕС
Wednesday, December 31, 2008
Other day
Woke up with yawn. It’s dawning – I’m still alive! Turn on my radio to start up a new day. As goddamn DJ’s chattered how to survive amazing news got over the air wave. Tonight love is rationed, tonight across the nation, tonight love infects worldwide, almost another day! See you some other day…
Thursday, December 11, 2008
# 6
Първоначалната идея беше да са на хижа около едно средно голямо българско градче - Кюстендил. Предложението бе дадено от един колега, който е израстнал там, живее си там и прочие. Не мислех да ходя. Поканиха ме колегите, но аз отказах, защото си бях наредила съвсем други планове в главата. Исках тази година те да се изпълнят и да се размажа подобаващо. Една от приятелките ми е родена на 08.12 - как няма да го отчетем?! Главната причина да не искам да отида на Кюстендил беше съвсем друга и едва ли на рождения ден бих била толкова весела, колкото бях по купоните преди 10-11 месеца, тогава още не ми се бе сринал света, в който живеех. Честно да си призная нямах желание нито да празнувам студентския празник, нито рождения ден на приятелката си. Всичко ми беше стигнало до гуша и ако имаше вариант да изчезна някъде за няколко дни съвсем сама, за да мога да излея навън всичко както си трябва, за да ми олекне би било прекрасно. Имах нужда да съм съвсем сама - никой да не ме познава, да не ме беше виждам преди, всичко да ми е непознато. Наистина имаше хора около мен, с които ми беше приятно да се събирам, чувствах си се себе си и на място, но просто имах тази отчаяна нужда да избягам от всички и от всичко.
След една, а може би две седмици се разбра, че с онази хижа нещата са се прецакали. Тогава един друг колега, също от Кюстендил "роди" идеята да са в неговата къща първата вечер, а на 08.12 да са на кръчма.
Една вечер се бяхме събрали в един колега "да се видим на по тъмно". Тогава въпросния колега, който ще ги приюти за студенския празник и малко преди и след това, зададе въпроса дали всички, които се бяхме събрали тогава на масата ще сме в тях на определените дати. Компанията отговори с "Да." и само един глас се чу от някъде срещу телевизора: "Не." - моят глас. Той ме погледна и каза нещо от сорта на: "Ти луда ли си?". По-късно вечерта ми разказа как го е намислил да бъде, кои горе-долу ще са там и прочие. Направо ми натика в очите, че ако аз не дойда това ще е един много голям пропуск от моя страна. Казах му, че ще си помисля и на другия ден ще дам своя отговор. След този разговор с него се замислих. През мозъка ми започнаха да се стрелкат мисли от типа на това, което евентуално щях да пропусна - едни прекрасни спомени. Но така и не ми се ходеше, не исках да съм там, не всъщност да съм никаде. Искам просто да съм облак, който да се носи по течението на въздушните маси, без да знае къде отива, а и да не му пука за това. Толкова е лесно да си облак - нямаш проблеми, нямаш грижи, просто се отпускаш и се наслаждаваш на гледката. И идва онзи момент, в който се изваляваш и с теб е свършено, но това не е ли същото като проклетия човешки живот????
Въпреки че не ми се ходеше, реших да се вслушам в думите на моя колега и на другия ден си казах моята "тежка" дума, че съм с тях. На сила се натисках да ида някъде, когато никаде не ми се ходеше... Тръгнах с нежелание когато дойде сутринта, в която тръгнахме за натам. Пътят беше дълъг, скучен и безкраен. Не можех да си обясня как се бях съгласила... Ураааа! Най-накрая пристигнахме в Кюстендил. Направо не можех да повярвам, най-накрая! И пак това досадно чувство на влизане в кюстендилската гара - нежелание за каквото и да било.
Слизайки от влака и вдишвайки от въздуха нещо се промени. Виждайки колегите ми да ни чакат на гарата усмихнати до уши забравих, че изобщо някога съм чувствала някакво подобно чувство.
Тези два дни в Кюстендил бяха невероятни. Все едно цял живот съм живяла в този град - такова чувство се разхождаше по кожата ми, въпреки че никога до този момент не съм била там, всичко ми беше непознато, не знаех на къде отивам, а все едно си бях вкъщи. Страхотно прекарахме всички или поне аз такава оценка давам на положението, което беше там. Бях с хора, които ми допадат, с които се чувствам добре, с които съм себе си. Тогава осъзнах, че не да съм сама някъде в нищото, а да съм с точно тези хора е това, от което съм имала нужда. Най-хубавия ми празник до момента!
Благодаря ви, колеги!
След една, а може би две седмици се разбра, че с онази хижа нещата са се прецакали. Тогава един друг колега, също от Кюстендил "роди" идеята да са в неговата къща първата вечер, а на 08.12 да са на кръчма.
Една вечер се бяхме събрали в един колега "да се видим на по тъмно". Тогава въпросния колега, който ще ги приюти за студенския празник и малко преди и след това, зададе въпроса дали всички, които се бяхме събрали тогава на масата ще сме в тях на определените дати. Компанията отговори с "Да." и само един глас се чу от някъде срещу телевизора: "Не." - моят глас. Той ме погледна и каза нещо от сорта на: "Ти луда ли си?". По-късно вечерта ми разказа как го е намислил да бъде, кои горе-долу ще са там и прочие. Направо ми натика в очите, че ако аз не дойда това ще е един много голям пропуск от моя страна. Казах му, че ще си помисля и на другия ден ще дам своя отговор. След този разговор с него се замислих. През мозъка ми започнаха да се стрелкат мисли от типа на това, което евентуално щях да пропусна - едни прекрасни спомени. Но така и не ми се ходеше, не исках да съм там, не всъщност да съм никаде. Искам просто да съм облак, който да се носи по течението на въздушните маси, без да знае къде отива, а и да не му пука за това. Толкова е лесно да си облак - нямаш проблеми, нямаш грижи, просто се отпускаш и се наслаждаваш на гледката. И идва онзи момент, в който се изваляваш и с теб е свършено, но това не е ли същото като проклетия човешки живот????
Въпреки че не ми се ходеше, реших да се вслушам в думите на моя колега и на другия ден си казах моята "тежка" дума, че съм с тях. На сила се натисках да ида някъде, когато никаде не ми се ходеше... Тръгнах с нежелание когато дойде сутринта, в която тръгнахме за натам. Пътят беше дълъг, скучен и безкраен. Не можех да си обясня как се бях съгласила... Ураааа! Най-накрая пристигнахме в Кюстендил. Направо не можех да повярвам, най-накрая! И пак това досадно чувство на влизане в кюстендилската гара - нежелание за каквото и да било.
Слизайки от влака и вдишвайки от въздуха нещо се промени. Виждайки колегите ми да ни чакат на гарата усмихнати до уши забравих, че изобщо някога съм чувствала някакво подобно чувство.
Тези два дни в Кюстендил бяха невероятни. Все едно цял живот съм живяла в този град - такова чувство се разхождаше по кожата ми, въпреки че никога до този момент не съм била там, всичко ми беше непознато, не знаех на къде отивам, а все едно си бях вкъщи. Страхотно прекарахме всички или поне аз такава оценка давам на положението, което беше там. Бях с хора, които ми допадат, с които се чувствам добре, с които съм себе си. Тогава осъзнах, че не да съм сама някъде в нищото, а да съм с точно тези хора е това, от което съм имала нужда. Най-хубавия ми празник до момента!
Благодаря ви, колеги!
# 5
Случвало ли ви се е даден човек да мине покрай вас и кожата ви да настръхне? На мен да. С него се познаваме и макар и да се е случвало 1, а може би 2 пъти до момента чувството е неописуемо... Приятно... Неестествено... Харесва ми... Този човек ме влудява...
# 4
Трябва да си много внимателен с нещата, които са около теб, защото колкото повече се доближаваш до нещо, толкова по-трудно го виждаш. Ще ми разкажеш ли за шастливите мигове, които си преживял до сега? Или си някак "благословен" да не можеш си ги спомняш? Това, че стоиш тук сега; това, че живееш и дишаш само по себе си е едно малко чудо. Казваш, че ще следваш мечтите си без някога да се откажеш от тях, но колкото повече думи изричаш, толкова по-малко дела ще извършиш. Затова аз ще запазя в душата си шепичка смелост и така ще посрещна следващия ден, да вървим...
# 3
Здравейте!!
Знам, че отдавна не съм се отчитала с нещо написано /имам впредвид нещо различно от простотията на някой несериозен индивид: Бо ;)/. Просто никой вече не чете моите неща, не ми гледа клипчетата, дори не използва за "winamp" блога ми. Но все пак реших да продължавам да си update-вам блогчето за мое собствено удоволствие. Мислех си да напиша някоя нова историйка или няколко несвързани изречения - опитвайки се да опиша с думи чувствата си. Доста ми се насъбра напоследък и просто незнаех къде да се дяна. Много хора ме забравиха не, че аз съм се сещала за тях /като иключим този момент/. Светът си се върти, аз си пораствам или по-скоро остарявам и на никой не му пука за това, което става около него - полза: НЯМА! В момента се сещам само за едно - за онези дни, в които ставах 6:50 и мрънках, че отново трябва да ходя на училище и да гледам простоватите мутри на повечето твари по коридорите или лицемерните очи на хората от моя клас. Разбира се, всяко нещо си има своите изключения. Чудя се какво ли ми е пукало тогава... И така в един хубав момент ми проблесна, че не трябва да ми пука и просто престанах да се тревожа и да обръщам внимание на хора, които не го заслужаваха по нито един параграф.
Стига съм писала за "доброто" старо време и "прекрасните" дни. Няма значение колко хубави или лоши дни е имало тогава, някои неща/хора не искам да си ги спомням... TOTAL LACK OF RESPECT... И все пак и аз съм човек и макар с нежелание се връщам към онези дни с въздишка само поради една единствена причина... Липсва ми един специален за мен човек... Обичам... Обичах те... Така живота си върви... и аз покрай него...
Знам, че отдавна не съм се отчитала с нещо написано /имам впредвид нещо различно от простотията на някой несериозен индивид: Бо ;)/. Просто никой вече не чете моите неща, не ми гледа клипчетата, дори не използва за "winamp" блога ми. Но все пак реших да продължавам да си update-вам блогчето за мое собствено удоволствие. Мислех си да напиша някоя нова историйка или няколко несвързани изречения - опитвайки се да опиша с думи чувствата си. Доста ми се насъбра напоследък и просто незнаех къде да се дяна. Много хора ме забравиха не, че аз съм се сещала за тях /като иключим този момент/. Светът си се върти, аз си пораствам или по-скоро остарявам и на никой не му пука за това, което става около него - полза: НЯМА! В момента се сещам само за едно - за онези дни, в които ставах 6:50 и мрънках, че отново трябва да ходя на училище и да гледам простоватите мутри на повечето твари по коридорите или лицемерните очи на хората от моя клас. Разбира се, всяко нещо си има своите изключения. Чудя се какво ли ми е пукало тогава... И така в един хубав момент ми проблесна, че не трябва да ми пука и просто престанах да се тревожа и да обръщам внимание на хора, които не го заслужаваха по нито един параграф.
Стига съм писала за "доброто" старо време и "прекрасните" дни. Няма значение колко хубави или лоши дни е имало тогава, някои неща/хора не искам да си ги спомням... TOTAL LACK OF RESPECT... И все пак и аз съм човек и макар с нежелание се връщам към онези дни с въздишка само поради една единствена причина... Липсва ми един специален за мен човек... Обичам... Обичах те... Така живота си върви... и аз покрай него...
Sunday, November 30, 2008
Бориславова Теорема
[10:15:10 PM] Benjo says: Бориславова Теорема:
Камен+Стамен=Простотия;
(Камен+Стамен)*Веси=Дивотия;
[(Камен+Стамен)*Веси]/Владо=Кретения;
[(((Камен+Стамен)*Веси))/Владо]*Бенжо=Тера Олигофрения;
[[(((Камен+Стамен)*Веси))/Владо]*Бенжо]/(Михаля+Пешо=Нема Оправия
Камен+Стамен=Простотия;
(Камен+Стамен)*Веси=Дивотия;
[(Камен+Стамен)*Веси]/Владо=Кретения;
[(((Камен+Стамен)*Веси))/Владо]*Бенжо=Тера Олигофрения;
[[(((Камен+Стамен)*Веси))/Владо]*Бенжо]/(Михаля+Пешо=Нема Оправия
Subscribe to:
Posts (Atom)
