Свят без граници и правила

Една тъмна вечер, по време на новолунието, из пустия град една кола се движеше с бясна скорост в посока болницата. През тази нощ се роди нов живот. Едно човешко същество си пое дъх за първи път и като чели огласи с рев целият град. Смях и радост бяха обвзели болницата. Бащата тичаше нагоре - надолу из полупразните коридори, черпеше с пура всеки, който му попадне в погледа и с пълен глав викаше: "Момче е! Момче е!" Очите му бяха насълзени от радост. Той беше млад татко, добре сложен мъж с невероятни сини очи, които когато се насълзят изглеждаха като кристали. Всички сестри се радваха редом с него. Само не беше ясно дали се радваха с него или на него. Не можеше да се отрече, че беше изключително привлекателен. Не само с неговите необикновени очи, а и с мускулестото си тяло, перфектно изваяните устни, леко наболата брадичка, катранено черната коса направена на бодлички. Облеклото му беше небрежно, но хубаво. Имаше вкус и това си личеше от километри. А усмивката му можеше да разтопи дори ледено сърце. Ето защо сестрите му се бяха лепнали, а по - хубавичките правеха неуспешни опити за флирт. Напразно се опитваха. Той беше женен мъж. И въпреки че го виждаха за пръв път в болницата някак у сестрите се зараждаше онова огнище на ревност и на завист към съпругата на този невероятно красив мъж. А и пурите бяха скъпи, личесе си класата му, въпреки сегашната му силна превъзбуда и омагьосаните сестри. Те като чели си нямаха работа и тичаха по него. Докторът спря младият татко и му каза, че вече може да види жена си и детето. Красивите му сини очи светнаха, усмивката огря лицето му. Той хвърли на доктора пурите, които държеше в ръцете си и се затича към посочената стая като дете към близалка. В момента, в който влезе видя жена си как лежи на леглото гушнала малкото създание. Красивата и дълга червена коса се спускаше по раменете и, а зелените и очи гледаха с радост детенцето. Тогава тя надигна поглед и се усмихна на любимият си. Той се приближи, наведе се и я целуна.

Като малък Михаил беше голям проблем. Не точно в реалния смисъл на тази дума, а нещо наподобяващо я. Нямаше дърво, на което да не се беше покатерил, басейн в околията, в който да не се беше гмуркал или да не беше преплувал няколко пъти от единия до другия бряг на блиската река. Постоянно правеше бели и золуми. Нямаше такова момче просто. Майка му беше вдигнала ръце от него. Михаил и беше счупил кристалният сервиз - подарък от сватбата. Това според него било случайност. Един ден просто без да иска сложил буфера в секцията и започнал да си пуска бас тестове, а чашите случайно са били спраскали. Той какво е виновен за това? И всичко това на тринадесет годишна възраст. Хормонът го беше ударил в главата и никой и нищо не слушаше. Повече от съседите не го харесваха, защото слушаше прекалено силно своята музика или защото хич не си поплюваше да ги поставя на мястото им, когато правеха нещо некоректно. Беше на 17 години когато кротко си седеше у тях, рисувайки си нещо подскочи, беше се стреснал максимално. Погледна нагоре и видя на една педя от главата си свредел. Съседите до тях прави правили ремонт. Кръвта му кипна. Излезе у тях и влезе у комшиите с ритник. Хвана този със свредела и почти щеше да го пребие от бой, когато го спряха. Общо взето никой не го харесваше. Отбягваха го и го мислиха за някакъв пропаднал тип. На повечето думите бяха: "От това момче нищо няма да излезе! Много просто горкото!". А истината беше такава, че никой не го познаваше, а и не искаха да го опознаят. Дори и съучениците не искаха да имат нищо общо с него. За това Михаил седеше на последния чин откъм вратата. Винаги си рисуваше нещо. От никой не му пукаше. Интересно, но факт всичките момичета бяха привлечени към него, но ги беше страх да се доближат или да завържат разговор. Михаил беше нещо като черната овца на градът, в който живееше.
_ В 11 клас се случи нещо странно. Дойде нов ученик Петър. Той беше от по - големият град. Родителите му се бяха преместили тук поради бизнес причини. Представиха го на класа и го оставиха сам да реши къде да седне. Имаше две свободни места. Едното беше до Марина - хубавицата на училището - с къса пола, блуза с доста дълбоко деклоте, мигли по веждите, слагайки си червило точно в този момент. Петър обаче се усмихна нагло, което очевидно доста добре умееше и тръгна към своето място. Всички дзяпнаха с отворена уста. Той отиде до Михаил с думите: "Здрасти братле! К'во ста'а? Мястото до теб свободно ли е?". Михаил стана и те се здрависаха с ръце, след което последва лека предгрътка. Михаил каза:
- Хола брат! К'во да става - драскам си. Сядай. Михаил съм аз!
- Драскай си братле! Пешо ме наричай.
Петър седна до него. Целият клас го гледаха някак на кръв. В малките им главички започнаха да се въртят ситуации, че тези двамата се познават, но при положение, че сега си казаха имената значи не се познаваха.
Постепено Петър и Михаил се сприятелиха. Това стана по - бързо от очакваното. Те бяха от една порода: хип - хоп, развлечени дрехи, шапки и баскетболни маратонки. Петър и Михаил полудяваха заедно. Започнаха да излизат по - често. Момичатата, които не знаеха за съществуването на Михаил и Петър разбраха и много скоро започнаха да флиртуват и да ги свалят. Двамата приятели обичаха това и често се заиграваха, но никога нищо по - сериозно от за по една вечер. Един ден хубавицата на училището издебна Петър да излезе от класната стая и се натресе до Михаил. Тя го беше виждяла в дискотеката и с учудване забелязала, че повечето момичета са хлътнали по него и му налитат като мухи на мед. Все пак, ако тръгне с Михаил рейтинга и ще се вдигне повече. Когато тя седна Михаил само си вдигна главата, за да я погледне. А на Марина точно това и беше достатъчно. Веднага залепи своите устни за неговите. Постара се целувката да е възможно най - страстна. Докато го целуваше го обикрачи и го прегърна. Михаил я хвана за дупето и започна да и отвръща на целувката. В тоя момент Петър хвана Марина за косата и я издърпа назад с думите: "Стига толкова. Ай марш!". Марина го погледна, погледна и Михаил, стана и отиде на мястото си. Двамата приятели се спогледаха, Петър се усмихна, Михаил му намигна и двамата започнаха да анализират случилото се. Но това не отказа Марина. За нея щеше да е добре да ходи с лошо момче, въпреки че момичетата от класа започнаха да я гледат на кръв. Все пак и те страшно си падаха по него, но не им стискаше да направят нещо подобно. Същата вечер Марина отиде в клубът, където обикновено се мотаеха Петър и Михаил. И беше права, те бяха там и обръщаха текилите. С финес се натрапи и започна да пие с тях. По едно време Петър си свали някаква мацка и изчезна. Марина видя своя шанс и покани Михаил на танц. Започнаха да танцуват двамата и тя никак не си спести усилията да го целува, а той и отвръщаше. След този танц тя реши да си тръгне и Михаил я изпрати. На другият ден в училище той я подмина все едно нищо не е било, седна си на мястото и както винаги извади скицника и започна да си рисува нещо. Марина побесня, но се овладя. Тя дочу, че вечерта няма да излизат, защото Петър ще ходи на вечеря у баба си в големият град. Марина отново водя възможност и побърза да я сграбчи. Търпеливо изчака Петър да излезе до тоалетната и отново се насади до Михаил. Някак успя да си издейства да се срещнат на паметника вечерта и да отидат и Михаил да гледат филм. Вечерта така и стана. Но те не гледаха филм. Още при пускането му Марина се нахвърли на врата на Михаил. Те преспаха заедно. На сутринта Михаил попита:
- И ся к'во? Заедно ли сме?
- Определено!
- Да не съжеляваш после?
- Няма, не се притеснявай.
- Нека така да бъде тогава.
Веднага щом стъпиха в училище всичко се разбра. Петър беше леко разочарован, но се радваше, че приятелят му е щаслив.
_ Дойде и 12 клас. Бал. Костюми. Дами - кавалери. Всичко мина и замина. Михаил и Петър канидидатсваха в един и същи ВУЗ и ги приеха една и съща специалност. Марина кандидатсва в друг ВУЗ наблизо до тях и нея я приеха. С Михаил бяха още заедно. Петър все още беше недоволен от това, но важното беше Михаил да е щаслив.
Лекциите започнаха. Михаил влезе в залата пръв и се вдърви на вратата. Петър започна да го бута, но той не помръдна. В очите на Михаил се наби от пръв погледна една от колежките му. Много красиво момиче с невероятна усмивка и очи. Наглостта на Михаил нямаше граници и той седна до нея. Супер самоуверен в себе си и се представи и се усмихна небрежно. Последва сесия и хиляди простотии. С Петър не знаеха по кой свят ходят. Но и това си отмина като един миг. След сесията Михаил покани своята красива колежка на вечеря. Прекара си чудесно. Вяра беше обаятелна личност, а и Михаил не и отстъпваше. Започнаха да излизат заедно по кафета, ресторанти, дискотеки. И Петър си намери момиче - скромна и добра, добре се разбираха двамцата.
_ Михаил беше обладан от Вяра. Искаше я за себе си, но имаше една голяма спънка - Марина. От доста време бяха заедно, но той вече не се чувстваше привлечен към нея. Тя не му даваше това, което иска, а и секса не беше със същата страст от нейна страна. Тогава Петър случайно разбра, че Марина изневерява на Михаил с по - малък от него, а и не само с него. На всички се била спускала. Събраха се тримата: Михаил, Петър и Магдалена - мацката на Петър. Михаил много добре обясни ситуацията на Магдалена и планът за действие. Оставаше само тя да е съгласна. Мацката се оказа много точен и сърцеразбирателен човек - даде своето съгласие. Същата вечер Петър се обади на Марина и я изведе на ресторант. След вечерята се разходиха по плажната ивица, Петър намекна нещо, а Марина без да му мисли го награби. Те преспаха заедно. На другоят ден Михаил скъса с Марина. Тя обаче се опира да хвърли цялата вина на Петър, но неуспешно. Нищо не спираше вече Михаил и той се забърза към Вяра. Срешна се с нея и и каза за чувствата си. Вяра се усмихна и го целуна. Така четиримата: Вяра, Михаил, Петър и Магдалена завършиха. Писаха магистратура и си я минаха успешно. Михаил основа фабрика за дрехи и направи верига магазини, за да продават дрехите му, много бързо направи бум на пазара и за отрицателно време успя да се развие. С Петър станаха съдружници. Вяра и Магдалена си намериха работа в строителна фирма, бяха екип и на високо платен пост и административна дейност. След една година Михаил и Вяра сключиха брак. Взеха си вила в съседното градче на плажа и решиха да останат там за цяло лято. Следващата година Петър и Магдалена щяха да сключат брак. Един ден Михаил се обади на Петър и го покани на вилата при тях. Все пак и той се нуждаеше от малко почивка, след като беше поел цялото оправление на фирмата върху плещите си, докато най - добрия му приятел и съдружник почиваше. Идеята беше двамата заедно да се върнат във фабриката и да поемат управлението. През това време Магдалена не можа да си пусне отпуска в деня, в който Петър заминаваше и го отпрати при Михаил с думите, че тя ще дойде два дни по - късно. Нека се забавлява. И все пак животът е гадно нещо. Никога не знаеш кога ще те удари в гръб. На отиване към Михаил Петър беше ударен от тир. Въпреки че не беше негова вината за катастрофата той почина на място. Когато Михаил разбра започна да се тресе както никога до сега в живота си, чувството за вина го обвзе. Магдалена изпада в шок и не желаеше да живее повече, нямаше за кой, нямаше за какво. С всички сили Вяра помогна и на двамата да стъпят на краката си след безценната загуба, въпреки че и двамата ще носят случая жигосан на сърцето им.

Целувката свърши и Михаил се отдръпна от Вяра. Тя попита:
- Как ще го кръстим, не сме мислили...
Михаил се усмихна и със сълзи на очи отвърна:
- Петър!

by Vess
28. 08. 2007