Не е лесно... МхМ

А бе, колеги, не знаете просто колко разправия си е. Не е работа. Мързел. Ама пък си заслужава да ви кажа. Но пък много разправия с тая работа... не е лесно, колеги, да си хванете крокодил! Мнбого пот трябва, но все пак, ако има мераклии от вас ето как се правят нещата и какво ви трябва, за да успеете.
Драги колеги, трябват ви два тома висша математика, една круша, една карфица, една кибритена кутийка, една релса и един бинокъл. Събирате тези пособия и отивате на река Нил, за да си хванете крокодил. Сядате на брегът и започвате да чакате. Хващате единият том висша математика и започвате да четете. И какво става? Понеже висшата математика е много интересно четиво за отрицателно време заспивате на нея. Докато спите на нея крокодилите идват към вас. Гледат те и си викат: "Я тоя чете, сигурно ще да е нещо много интересно, гледайте го как се е зачел." И те, за да не останат по - назад хващат вторият том висша математика и започват да четата. Аналогично на случилото се с вас и те заспиват. По правилото, че който е заспал първи се буди първи, вие се събуждате пръв и виждате заспалите крокодили. Хващате бинокълът и го обръщате на обратно. И какво виждате? Един малък крокодил. Бодвате го с карвицара и го слагате в кибритената кутийка. Ама той реве. Другите крокодили се събуждат и почват да ви гонят. Настигат ви. Тук хвърляте релсата, за да можете да бягате по - бързо. Те пак ви настигат. По правилото, че крушата не пада по - далече от дървото вие хвърляте крушата и веднага се появява една огромна круша. Качвате се на нея и започвате да чакате. Чакате, чакате, чакате докато другите крокодили се уморят да подскачат под дървото и заспят. Слизате от дървото и дим да ви няма. Ето така вече си имате крокодил в кибритена кутийка!