А Ти Помниш Ли....

(S)Aint

Специално за Невенка а.к.а Зайо ;))

:@

Странно, но факт е това, че един човек може да манипулира който си поиска без да му мигне окото. Не ме интересува кой какво прави докато не ме засегне мен без значение е дали е пряко или косвено. Времето настъпи овцата да престане да прави каквото си иска и някои хора да си отворят очите. Рано или късно, запомнете, просто запоменете, Imma gonna take `em all down...

Един лист - една истина... МАЙ

Това бяхме ние. Поради каква причина не знам, не знам и защо, системата се прецака.

Явно има някакви скрити сили от ежедневието. Или това там наистина бяхме ние си или някой умело се е криел през цялото време. Не ми е работата да предполагам кой, какво, кого. Просто предпочитам да си спомням отпечатано върху тези снимки отлкото близкто минало. Някой се промени, друг деградира, а трети просто избяха. Не ми е ясно само как се стигна до заключението: "А бе аз може да си пия бирата с теб всеки път, ама това не означава, че си ми приятел.". Чудя се от къде се взе и как се заключи. Адвокати нямаше... Имаше едно весело писмо с истината изписана на него. То беше само прост бял лист откраднат от хотел, надраскан със стар химикал, но напоил се с истина. От време на време се чудя в коя ли кофа за боклук е заминал и на кое бунище се е озовал. Не знам дали той означаваше нещо, но за мен си беше и продължава да е истина. Да, ясен ми е фактът, че не е нещо кой знае какво, но важен е жеста... особено, ако е жест свързан с истината:

За тримата мускетари.
(Атос, Портос и Арамис)
- Excuse me, where are you from?
- Bulgaria. You?
- Bulgaria.
- Сериозно ли бе?
В Слънчев бряг сме, в Слънчев бряг, Митреле...
Съдбата си е жик - так, че ни срещна с вас. Такива готини пичове няма, джибра му майчина!
Cause we had, the time of our lives. And we never felt this way before. Yes, we swear it's true, and we owe it all to you.
За кафе = 1,80 = 4 билярда = Плевен д'ге.
Усмивки, бъзици, кафета, билярди и мокри шезлонги, студена вода и плаж - най-великото изпращане и това само за 3 дни!
- Wir liebe Ihr. - We love you. - Je taime.

Както хората, дори и аз, виждам щастието, което съм имала в миналото, но с всеки изминат ден се питам дали то бе истинско и дали си заслужава да се запомни. Уважението и малките жестове имат значение. Въпреки че не винаги се показва, но да ви кажа се осеща, ако се задържи човек достатъчно наоколо. И ето мина и замина всичко след това хвърчащо листче... нещата продължиха по страро му... или само така изглеждаше. С течение на времето се влошаваха и влошаваха... Пренабрежение (независимо от коя страна породено), избгягване на реалността, опити очите да бъдат замазани. Бягство и завръщане и пак бягство. Работа, способна да те промени... Дявол в шоколадово яйце.... Действащ преди да мисли.... Беглец, не по собствена воля... Изпълнен със страх от хората...

Май месец.... един прекрасен ден... тогава ми беше криво... намериха се хора да ме разведрят... останаха в сърцето ми... но уви, сами се изтръгнаха от там... може и аз да имам вина... може и ние да имаме вина... но вината е и ваша... Май...

Когато си отива пролетта
и лятото е още цяло,
не тръгва по капчуците вода,
а тежък спомен за раздяла.

И пак през май ще боледувам,
ще се отворят старите ми рани,
пак черните кошмари ще сънувам,
и черни дните ми ще станат.

Ще губя път и ще събирам сълзи,
от мене тъжни стихове ще падат.
Ще бягат мислите ми бързи,
ще ослепея. Тъжно казано - ще страдам...

Магия ли е че не мога да забравя?
Отровена ли е душата ми от мъка?
Години минаха. Какво ли не направих...
Но май остава месец на разлъка...

Дали е така... или не... има кой да каже....... Май...

Ко Става в Таз Държава?? (dull)

Двойкаджия разби веждата на асистент в кръчма!

Недоволен студент-двойкаджия нападна асистент в Стопанска академия “Димитър Ценов” в Свищов.

27-годишният асистент по “Основи на правото” Христо Дочев около 6 часа сутринта във вторник бил с приятели в заведение в центъра на града, съобщи "Фокус". По същото време там бил и студент от втори курс, специалност “Стопанско управление”, който се заял, че бил скъсан на изпит. Дочев му е обяснил процедурите за обжалване, след което недоволният студент си тръгнал. Половин час по-късно обаче джойкаджията се върнал в заведението и забил кроше в лявото око на преподавателя си. Христо Дочев е със сцепена вежда, трептене в окото и охлузвания. Той е подал жалба в РПУ-Свищов, уведомен за инцидента е и ректорът на учебното заведение.

А отново честита 2008... (puke)

[7:37:28 PM] ๏̯͡๏° ๏̯͡๏° ๏̯͡๏° ۰۪۫٭۪۫۰ says: pisah mu
[7:37:47 PM] ๏̯͡๏° ๏̯͡๏° ๏̯͡๏° ۰۪۫٭۪۫۰ says: Pukashe ti, a? Vidqh kolko ti puka
[7:37:49 PM] ๏̯͡๏° ๏̯͡๏° ๏̯͡๏° ۰۪۫٭۪۫۰ says: i toi
[7:38:34 PM] ๏̯͡๏° ๏̯͡๏° ๏̯͡๏° ۰۪۫٭۪۫۰ says: mojesh da si sigurna, 4e ve4e ne mi puka, sysipahte praznika, dano ste dovolni, ot vas samo kamito e svesen 4ovek
[7:38:36 PM] ๏̯͡๏° ๏̯͡๏° ๏̯͡๏° ۰۪۫٭۪۫۰ says: i az
[7:40:16 PM] Kami (GanGsteri i GiLzi) says: molq sysipali ste praznika, ako me pita6 mene onaz go sysipa i priqtelite na ri4u ot kauflanda kiflite det doidoha
[7:40:25 PM] Kami (GanGsteri i GiLzi) says: 6toto sym sigurna 4e te ne sa dali nito edin lev
[7:40:30 PM] ๏̯͡๏° ๏̯͡๏° ๏̯͡๏° ۰۪۫٭۪۫۰ says: ti4kai pri peteto da ti byr6e sylzi4kite. To pak 1 praznik be6e. A koi na kogo sysipa praznika - bez komentar.No uvi, qvno samo ti si vajen. I ot sq natatyk ne gabarkai horata, 4e ti puka ili dr malovajni, qvno, za teb ne6ta. Taka vs 6te sa dovolni i na 4isto ;)
[7:41:52 PM] Kami (GanGsteri i GiLzi) says: mi taka si e
[7:41:55 PM] Kami (GanGsteri i GiLzi) says: dobre si go opraila
[7:41:57 PM] Kami (GanGsteri i GiLzi) says: :)
[7:42:57 PM] ๏̯͡๏° ๏̯͡๏° ๏̯͡๏° ۰۪۫٭۪۫۰ says: a i toi ne vyrna
[7:43:11 PM] Kami (GanGsteri i GiLzi) says: ha smeee li da ti vyrne
[7:43:16 PM] Kami (GanGsteri i GiLzi) says: kato nqma kvo da kaje
[7:43:36 PM] Kami (GanGsteri i GiLzi) says: 6toto tozi sms deto si napisala za nego si kazvat cqlata istina
[7:43:40 PM] Kami (GanGsteri i GiLzi) says: taka4e
[7:44:00 PM] Kami (GanGsteri i GiLzi) says: d`ge toi 6te vidi nqkoi den 4e e sbyrkal i dano da se promeni pone malko
[7:44:26 PM] ๏̯͡๏° ๏̯͡๏° ๏̯͡๏° ۰۪۫٭۪۫۰ says: pravoto e na stranata na zrq6tite, ne na spq6tite i o6te po-malko na teq, koito ne mogat da si go dyrjav v ga6tite...

Да ми е жив и здрав, да си се гледкат с Петенцето там нейде = *гуш* *цун* и всички наоколо правят (puke)

4НГ!

Добре дошли в новата 2008 година! За много години, приятели.
Смея да твърдя, че това беше една от най - гадните ми празнувания. Няма да уточнявам защо. Милсе, че всички вече знаят!
Евала, искам да кажа на Ицо, щото се постара да ни е топло, весело и т.н., а когато нещата се оказаха, че няма да станат така както той ги беше замислил ни приюти у тях! Мерси и, че ме гушна силно, когато имах нужда :) Ти си пич :)
А за останалото, ще разказвам защо не е бил готин празника до момента с приютяването, ама шанс!
Айде това е от мен за сега 6:09 AM.

Така Трябва Да Бъде

.....

Всеки ден копеле, пропадам, всеки ден затъвам в калта, но всеки ден си казвам: не, трябва да продължа да правя това, което цял живот съм мечтала, а ти оставай назад – сам си се преебал! И още помня каква съм била, как светът е против мен, 5 години, копеле, чувствах болка всеки ден!! Всеки ден без надежда в мечтите, всеки ден, копеле, омраза блестеше в очите. Виж ме сега вече имам своя цел, своя собствена цел и път по който съм поела. Не вярвам в любовта – вярвам само на мен, защото всеки кретен мечтае да си победен, опетнен да те види на земята и ако и ти си против мен – да ти го набутам в устата! Не ме ебе за вас, даже хич не ми пука, на всеки двуличен, скапан гъз ще кажа да го духа! Чувствам злоба! Борбата със смъртта пак я водя сама. Бягай, в кална дупка се разлагай, ненавиждай ме, завиждай, продай очите си, не ме виждай! Не ми пука, щом си тука говори, успори, покажи, че не съм добра на шега – като лъжа! Те аз не тъжа – ще откача!! Зове ме звярът...

Думите...

В един различен свят и сляп да си, повярвай, ще прогледнеш. Дори това, което чуваш няма как да не запееш. Дори и счупен да си пак ще тръгнеш пеш. Дори безчувствен да си ще почувстваш копнеж да се събудиш.

Когато изход ненамирам аз ще ти кажа.
Когато щастие събирам аз ще ти кажа.
Когато в нищо търся смисъл аз ще ти кажа.
Когато искам с теб да споделя ще ти покажа.
Понякога от нищо друго нямам нужда, щом след думи мили радостта ми се събужда и не от шефове, а от съмишленици имам нужда. Съдбата ми е моя собственост – не искам да е чужда!

Се събуждам на следващият ден, а в погледът ми озарен от слънчеви лъчи радостта на новия ми ден личи. Как пък не? Мога ли да се наситя, всяка сутрин аз политам. Ехееее... А думите след себе си оставям, както в припевът се пее: “Те не се забравят...”

Животът е харана, опитвам го на малки хапки.
Радостта река е – върху мен оставя капки. Ще я споделя на глас и ще има смисъл повече от милион, които само съм написал думи и много думи, те пак са просто думи, в един момент цветя са, а в друг – куршуми! И за това когато ги използвам винаги внимавам, по – добре да замълча вместо с тях да нагрубявам. Думите не стигат за това, което пея...

Думите събират,
думите разделят,
думите щасливи правят хората
щом си споделят.
Думите изграждат и
думите събарят, а
думите обвити в музика не се забравят.

(Yoko ft Sensei - Dumite)

Едно Филмче За:

"ЖИВОТЪТ НА ИДИОТЪТ"
N-Joy

3 мацки и 1 химн

Ей това го обявявам за нашето химче с Найме и Валето :)

Wosh:
Внимавай, само да не започнем да се смеем,
защото го умеем!! Вуду,
нападаме ефира за да ви разсеем,
каквото ни се полага да вземем!!

Тук сме за наградата: “не питай защо”,
чакайте да видите кой ще бъде номер едно!!
STOP!
Сипи ми още уиски
главата не може да смята, да пее
преди да се избистри.
Влизам в такта, глупав е факта
може би мислите че съм глупака!
Нека да кажа за пода, тавана,
защото си правя ташака!
Леко, леко да не се разплачеш.
Трябва да бъда готов
to give the microphone
така че...

Внимавай, само да не започнем да се смеем,
защото го умеем!! Вуду,
нападаме ефира за да ви разсеем,
каквото ни се полага да вземем!!

Yoko:
Аз съм момичето с червения нос.
Точно заради него мисля да вдигна тост.
НАЗДРАВЕ!!!
Да видиме всички чаше на високо.
Името е Yoko..

Wosh:
Поглеждаш in the back
момиче in the track.

Yoko:
Точно така или
just like that.

Wosh:
Политаме, хитове, битове, митове, трикове,
ритаме, ритаме, питаме, скитаме, свиваме,
викаме, нивото на under-а вдигаме.
Олицетворение на елементарното възпитание съм,
неочаквано добрата комбинацията - ЗВЪН!!!
Ще ти направя вуду магия,
дебело чаделче ще повия.
От мене тази песен,
а от теб идна ракия.
Прилича на падане, ставане,
люшкане насам натам,
но честно да ти кажа бебче, просто съм пиян.
От red ставам yellow,
кажи ми: Hello.
Дупарата на J.Lo
Нема ли такива по вашето село?

Внимавай, само да не започнем да се смеем,
защото го умеем!! Вуду,
нападаме ефира за да ви разсеем,
каквото ни се полага да вземем!!

Разполагам с
А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З, И, Й, К, Л, М, Н, О,
П, Р, С, Т, У, Ф, Ц, Ч, Ш, Щ, Ь, Ъ, Ю, Я,
живея на 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10,
9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1 ...ааа
така, че...

Внимавай, само да не започнем да се смеем,
защото го умеем!! Вуду,
нападаме ефира за да ви разсеем,
каквото ни се полага да вземем!!

((Wosh ft Yoko - Vnimavai))

;(

Куче и котка на 1 снимка виждали ли сте? Предполагам, че да, но нека да бъдем искрени - точно като тези двете на снимката не сте, нали така? :)
Ей за тази с мен (кучето ми) ми е много мъчно. Странното е, че получих от нея 1 писмо, в което пишеше нещо от сорта на ти не ме обичаш вече. Офффф омръзнало ми е да ти повтарям, че те обичам!! Ками, Ками, аз имам правото да ти повтарям това, защото аз не знам кой не си идва по 2 месеца на Чб и ни забравя напълно. Но няма да говоря за това. Искам само да отбележа, че ми е много мъчно за теб и ми е много гадно, че няма да можем да се видим на 08.12.2007. Какво да се прави - живот. Все пак има Нова Година, нали така? :) А и сме у розовичкия, така че ще се разбием ;) А ве Ками, обичам те, малка гад такава!! Взе, че ти хареса у Стара Загора и тая ебана Фобия с това черно парти...

a woken demon

It seems what's left of my human side is slowly changing
Is slowly changing in me
Looking at my own reflection
When suddenly it changes
Violently it changes
Oh no, there is no turning back now
You've woken up the demon in me!
Madness is the gift
that has been given to me!

See right through you

If I took a look into your mind facts or fiction tell me which one would I find. If I took a look into your mind would a lie detector tell me that you are lying??? All them fellaz that you're hangin around if it really went down would ya friends be cryin?? Some of ya'll need to correct ya mind!!! I know you lyin’, you falsifying…
So true.... Doin’ what I have to do, always been real I'ma stay true
Man what about you???
And I know, I know I'm real because real is pulsing through my blood!
Some persons claim to be real people is it really the truth
and I know…

...Нещата такива каквито са...

Живота е един хотел,
а колко звезден сам решаваш.
Условията си приел,
живееш, плащаш, заминаваш.
Живота е един хотел,
а колко звезден сам решаваш.
И ВИП етаж да си наел
временно го пребиваваш.

Ermak + VesS - Broniran Monah.mp3

Брониран Монах

За да започвам всеки път
все едно е за последно,
все едно енти път нещо не е редно,
има к'во да ти кажа.
Имам силата да стана,
да се изправя и да кажа
не каквото чух, видях или разбрах,
а това което знам, ама все не важи.
Повтаряха ми да мисля рационално,
че може да звучи банално, без розови очила,
да не бъркам в кацата с меда,
щом дебне ме мечка в засада.
Кой да знае, че строшиш ли си
веднъж главата, следва пети, седми,
удар в стената, удар във вратата
докато не заприличаш на купчина месо.

За това трябваше да съм брониран монах!
(Казвам ти, точно за това)

Несправедливости да искаш?! На ти!
И нито една не съм я измислил аз.
Всичко си е твое, лично производство.
Просто осъзнаваш, че си пас.
Тия, дето не срещат трудности в живота,
не стават силни, остават си глупаци.
За мене друго правило вече важи:
"Стани хищник, не бъди плячка!"

За това трябваше да съм брониран монах!
ах, ах!

КИУ - ИТ - Всички тези уникални хора на 1 място!

Ех, тези колеги!
Това са хората с които съм в момента и мога да кажа, че съм много доволна, че съм с тях. Случих определено на колеги и много се радвам! Няма други такива хора ви казвам!Всичките са уникални! На всеки един се осеща присъствието и през повечето време са на линия за така нареченото "Fun Call". Не бих ги заменила за нищо и за никого, защото дори един да го няма ще се осети! Лудетини сме да :) Кой, ако не ние ще се качиме на масата в кръчмата и ще откачаме, за да си направим веселото или просто защото така го осещаме. От много различни краища сме се събрали, но това не е определящо за факторът "настроение". Ако ни бяха с конкурс избирали нямаше да могат да ни подберат така! Както една приятелка казва: "Господ е събирач!". НаЗдраВЕ... НаЗдраВЕ!
Казват, че по - сладък от студенският живот няма! Да, наистина е така - няма! Та нали си имаме Цеко да ни припява: "Вале, Вале..", Валето да танцува на на припяването на Цеко :) Зузу да носи кисели краставички, да ни казва наздраве и да ни окротява, когато се налага :). Деси и Ваня - фръцла и лигла, да ни разсмиват :)) (гуш). Милен д'ге-то, който да ги простее и да ни забавлява :) и Емо който да върти дупето и да играе с чашата на челото си :) А тази уникална снимка я дължим на Владко. Ако не беше той едва ли щеше да я има и поне с малка част да се докоснете до нас :) А ве уникални хора са :)
Колегите, които споменах са тези от снимката, а за другите, които не са на нея да знаете, че и те са супер :)
Колеги, не ви давам за нищо и не бих ви заменила!!!
Айде това е от мен и мир!
Ще се видим на контролното по микро... :(
\/

Дневникът на Сашо

“Чувствал ли си се еднообразен и/или излишен? Мисля, че само ти можеш да отговориш на този въпрос. Меланхолично настроение тече във вените ти и не можеш да направиш нищо по въпросът, защото е факт. И няма край. Няма край оня звук, който звучи в главата ти наподобяващ чукането на дъждът по ламарината над прозореца. Едва ли ще намеря точни думи, но нищо няма да загубя, ако се опитам да направя това. Най – много да спечеля нещо, някого или просто едни, може би, безценни симпатии. Кой знае? Само онят отгоре може да ми отговори на този не толкова интересен за някои въпрос. А пък и кой съм аз, че да мисля за велики теми? Едва ли имам достатъчно ум в малката ми глава. Може и да нямам достатъчно ум, за да съм велик държавен глава, оправител или представител, но смятам, че аз си знам какво мога да направя и какво не. Сложно е човек да ми се рови в главата, защото може съвсем да се обърка, дори аз самият съм се обърквал и губил в мислите си. Но, ако има доброволци, нека се опитат, макар че е много трудно да намерят нещо, което могат да откраднат. Уникален съм – да, но посочете ми един човек, който сам по себе си да не е уникален. Не вярвам, че някога ще ми изведете наяве такъв пример. Прави сте, че има много имитатори и поддържатели, но те не могат да бъдат, това което са идолите им, ако изобщо могат да се наречат. В днешно време, ако това са идоли мога да се замисля и да размишлявам едва ли не с дни: какво да кажем за хората от миналото, така наречените “герои”, които наистина заслужават уважение. На вярно няма да осъзнаят повечето индивиди тяхното значение и принос, но това хич не би ми попречило да се надявам, не че има за какво да се надявам...
Много малко хора ме разбират, а уж съм отворена книга. Не съм сигурен дали хората не ме разбират или ме разбират погрешно, но това е рискът да си странна птица, не мислите ли така? Съществуват и много видове дразнители на моята особа. Повечето имат вид на хора, а за други мога да се чудя с часове хора ли са или не са.
Повечето спомени ме измъчват. Оставете на страна това, което казват за тях, че носели радост – няма да споря, защото за някои хора това е така. И аз не правя изкючение, но на мен освен радост някои определени спомени ми носят тъга и ме измъчват, защото осъзнават, че и в онзи ден не си бил толкова щастлив, колкото ти се е искало и колкото ми мислиш, че си бил. Някак една горчивина ми засяда в гърлото и коремът ми се свива. Вцепенявам се и започвам да си мисля защо точно с мен се получава така и откъде е изворът на това нелепо чувство. Обаче както казах, че съм сложна натура спирам да мисля, защото колкото и добре да се познавам ще се загубя в своите лабиринти на мозъка ми и няма да достигна до конкретен отговор. Остава ми само да послушам как капе дъждът по ламарината отвън за тази вечер. А утре? Утре е нов ден, който ме очаква и при мисълта за него аз не се изпълвам с надежда за нещо по – добро, а грозната истина светва пред очите ми. Светва прозрението, че утре ми предстои още един ден борба за вътрешен мир. Не знам какво ще се случи утре, но определено няма да е весело цветно. МИР!”

Александър сложи химикалката в тетратката и я затвори. Това бяха неговите мисли, които той за първи път записваше черно на бяло. Това някак го овлече и го накара да се поотпусне имайки чувството, че е свалил доста голям товар пт плещите си. Той никога не беше споделял точно какво мисли и чувства. Всичко запазваше за себе си, дори и най – малкото нещо. След като затвори тетратката я хвана и я пъхна под дюшека. Оправи си леглото с две бързи движения и се пъхна под одеялото с онова малко желание да сънува нещо – каквото и да било. Не беше сънувал от девети клас и това страшно много му липсваше. Александър заспа бързо и както сам очакваше той не сънува нищо тази нощ.
Александър беше странно момче. Той беше висок и добре сложен. Зелените му очи бяха тъжни и изпълненис с желание за нещо, но никой не знаеше за както точно. Те всъщност бяха прозорецът към душата му, но никой нито веднъж не се опита да разгадае тъжният им поглед. Причината за това е, не че не искаха, а защото Александър не беше от безисвестните момчета в кварталът – винаги се спречкваше с някого и не по свое собствено желание. Той не правеше на никой “евала” и не искаше да му се прави на него, но някак съдбата му се подиграваше и неприятностите сами го намираха него. Александър трябваше или да се защитава или да бива прибиван до безбожност всеки път когато някой му скочеше на бой. Може би видът му – рапарче, като чели крещяха с все сила : “искам неприятности!!!”, но едва ли в това беше причината. След първият път когато му скочиха на бой и едва не го вкараха в болницата той си каза, че няма да я бъде тая и на вторият път вече беше подготвен и с лека рака размазваше хората, които се опитваха да го наранят. От тези случки той получи от малко хора уважение, от други възхищение, а от мнозинството – умраза. А в това да мразиш според Александър няма смисъл!

“Мъката по моят свят е безгранична. Болката я е хванала за ръката и неблаготовори да я пусне. Това е нечовешко. Въпреки че не може да разгледаме мъката и болката като хора с чувства и желания, но в повечето случаи са точно това. Много често възприемат образи на хора и те натоварват с едно фалшиви лица, към които ти насочваш всичките си сили и разбирания. Не е просто, защото ти не можеш да ги игнорираш просто така, като фактор и да си живееш добре. Приемайки образът на хора те вилнеят на твоето поле и те карат да правиш неща, които ти не искаш, а се налага. Някак жалко е, че приемат видът на хора. Та нали те двете хванати за ръце са толкова мощни, че никой не може да ги спре!?! Е, нека да излязат от своят образ на хора и да освободят горките тела на тези жалки примати позволили им да бъдат в симбиоза с тях и нека да ги видим! Едва ли ще са толкова силни и непобедими. Дори смея да кажа, че ще са слаби и изнемощели. И понеже ги разглеждам като хора, то те са придобили онази явна човешка черта на страх. Страх ги е да се покажат изцяло, когато знаят какво ги очаква и точно за това редят и дялкат редици от рани и драскотини.”

Наистина Александър беше странно момче, но имаше какво да каже. Не бликаше от особено желание да сподели своите мисли и критики към света, но му се стори, че това е добра идея. Просто някак не смееше да го направи все още. От една страна заради характерът си, а от друга за това, че като малък винаги си е пател когато е казвал това, което мисли наистина. Не е само това причината. Просто когато Александър се опита да каже нещо бива отразян с думите: “Та ти си едно просто момче! И какво като учиш? Мислиш, че ще промениш нещо ли? Че твоето мнение има значение за някого ли?”. Той просто беше свикнал никой да не го слуша и да не придава някаква важност на думите му. Ето защо Александър си пишеше мислите в тази своя малка тетратка. Там нямаше кой да го опрекне за това, което мисли и да не придаде важност и да обърне внимание на мислите ми. Така те оставаха само за него и винаги щеше да бъде разбран. Но колкото повече пишеше толкова повече му се разпаляше желанието да сподели своите възгледи на нещата.

“Много хубаво не е на хубаво. Така е казъл народът и наистина е прав. Радвам се, че поне е имало кой да го чуе. В днешно време казваме “Народът е казъл”, но аз съм абсолютно сигурен, че това го е казъл точно определен човек, на който думата не е била чута навреме и чак след година, а може би след смъртта му са разбрали какво е имал впредвид. Ето аз се опитвам да споделя своето мнение, но по ирония на съдбата или е прекалено сложно за простите умове на хората или не искат да ме чуят. Затова спрях да се опитвам. Ще си пиша в тази малка тетратка, за да ми олекне и да ме прави щастлив след време. И ще си спомням за Третата Световна Война и ще се смея. Да, навярно ще ме опрекнат много хора, че няма Трета Световна Война, но според мен има, тя е дори доста явна. Чудя се, че не е ли война тази, която водим срещу тероризма? Война е да! А защо е всетовна ли? Защото цял свят се бори срещу това. Войната е срещу неизвестен извършител! Нито се знае кой е, нито къде е, нито как да се открие! А да не говорим за следващата му цел коя ще е? Не може да се разбере! Колкото и глобален да е светът едва ли ще се справи срещу това. Война има, така че драги участници срещу тероризмът, пожелавам Ви успех! Аз ще си крача по улицата и ще си водя моята малка война за оцеляване. Поне знам срещу кой, какво и защо се боря! А това, което искам за Светът е МИР!”

Александър затвори тетратката. За поредна вечер той написа това, което го вълнува и кара кръвта му да кипи. И пак си легна с онова малко желание да сънува каквото и да било. Не бе сънувал от девети клас.
Сутринта щом се събуди Александър извади тетратката си от под дюшека и написа:

“Тази вечер сънувах за първи път от девети клас насам. Много ме радва и мога да кажа, че в моментът съм щастлив. А какво сънувах ли? Сънувах, че хората ме слушат и разбират това, което казвам. Имам много неща да споделя. От днес започва нова ера – моята. Започвам да пиша книга, защото много съм преживал и смятам, че ще представляват интерес моите книги за хората: “Има грозни победи, красиви загуби няма!!! Всеки има право на глас!”

Мистър Еди-Кой-Си

Аз съм еди кой си,
тука съм с тея хора и с тея и с тея,
няма значение кой си,
важното е да имаш умение и уважение.
Аз съм един там, не си чувал за мене,
аз съм от ония дето за рими отделят време.
Дреме ми, че се казваш и че се показваш,
аз съм без етикет, обаче за мене ще разказваш.
Хората знаят за к'во става дума,
не се продавам за сума,
не съм ти слушал албума,
а пък за бума на хип-хопа,
я пак оставам верен на играта аз пак
и за капак ще споделя със всички които слушат,
да спират за малко да пушат, да ме изслушат.
С тея и тея и тея хора прай'м такива неща,
ако искаш да бъдеш уважаван-уважавай това.
Не искам да говорят за мен. Защо?
Защото аз ще говоря,
с отбора ми се грижиме за hardcore-a.
Рима ще сторя
за това в което вярвам, докрай ще се боря.

Аз съм еди кой си,
тука съм с тея хора и с тея и с тея,
няма значение кой си,
важното е да имаш умение и уважение.
Ей не е важно какво, важно е как,
доброто е добро паляка е паляк си
или не си.
Бил ли си или не си-това ми го спести.
Продукт ми покажи
остави го за себе си звучния прякор.
Ей не вървиш,
виж от прозвища не хващам дикиш.
Ако на стари ларви седиш
спиш и си мислиш, че летиш...
гориш (ха), гориш (ха),
гориш (ха), гориш (ха), гориш.
Ей не обвивката прави снаряда-
за снаряда е важен заряда
и как ти викат тук значение няма
изделието не пълни т'ва със смисъл
знам за някоя драма.
Вярно много названия във времето останаха,
но другите избледняваха и накрая изчезнаха.

Аз съм еди кой си,
тука съм с тея хора и с тея и с тея,
няма значение кой си,
важното е да имаш умение и уважение.
Ако имаш умения
твойте рими без съмнение в сърцето остават.
Respect пораждат които уважаваш
почват да те уважават.
На еди кой си подражават някой,
слушайте добре момчета и бягайте когато кажа бягай.
Като лавина мачкат римите ни ако можеш се спасявай.
Не ме интересува кой си не ми обяснявай,
от рими не пестя ако искаш ти спестявай и не забравяй
не името остава, остава това което си направил.
На забрава обречен си,
ако разчиташ на това с какво облечен си.
С фалт навлечен си или с други думи смешен си.
Пред истинските МС-та грешен си,
пред истинските МС-та грешен си.

Аз съм еди кой си,
тука съм с тея хора и с тея и с тея,
няма значение кой си,
важното е да имаш умение и уважение.
Продължавай така да има идея и да чуя
личното ти мнение понасям лицемери
с намерението да се мери с времето ще се намери.
Докато нехаеш от високо,
думите ми ще те поразят да знаеш.
ще те поразят да знаеш, ще те поразят да знаеш.
Не по гласа - по смисъла ще ги познаеш.
Толкова малко не достига
пак да се видим зад подземната дига.
Ааа предавам се стига, стига, стига,
не се натискай, respect-ираме само качествена рима.
Вложи я от себе си и няма да отмина.

Правя microphone occupation,раста пали myldidication. Не ми трябва на мен legalizetion, марихуана бра-бра-брал съм.

...

Nothing ever stops all these thoughts and the pain attached to them. Sometimes I wonder why this is happenin'. It's like nothing I could do would distract me when I think of how I shot myself in the back again 'cause from the infinite words I could say I put all the pain you gave to me on display but didn't realize instead of setting it free I took what I hated and made it apart of me! Hearing your name the memories come back again. I remember when it started happenin' I'd see you in every thought I had and then my thoughts slowly found words attached to them. And I knew as they escaped away I was committing myself to 'em and every day I regret saying those things ‘cause now I see that I took what I hated and made it apart of me.
You've become a part of me
You'll always be right here
You've become a part of me
You'll always be my fear
I can't separate
Myself from what I've done
Giving up a part of me
I've let myself become you
I've let myself become you
I've let myself become lost inside these thoughts of you
Giving up a part of me
I've let myself become you!
Never goes away!
Get away from ME!
Give me my space back
You’ve gotta just
GO!
Everything just comes down to memories of
YOU!
I've kept it in but now I’m letting you
KNOW!
I've let you go!
So
get away from ME!
Give me my space back
You've gotta just
GO!
Everything just comes down to memories of
YOU!
I've kept it in but now I’m letting you
KNOW!
I've let you go!

Sweet 19!

Moqta LiLi ima dnes RD. Nqma da pi6a podroben post za tova i pojelaniq, za6toto tq ve4e uzna kakvo iskam da i kaja i i go kazah. Neka tezi 19 da sa edno novo na4alo smelo napred i vinagi s dignata glava, a dr, dr tq si go znae! Obi4am te mucunooo!! Aide MIR i mn zabava :* Da si mi jiva i zdrava!!!

Не е лесно... МхМ

А бе, колеги, не знаете просто колко разправия си е. Не е работа. Мързел. Ама пък си заслужава да ви кажа. Но пък много разправия с тая работа... не е лесно, колеги, да си хванете крокодил! Мнбого пот трябва, но все пак, ако има мераклии от вас ето как се правят нещата и какво ви трябва, за да успеете.
Драги колеги, трябват ви два тома висша математика, една круша, една карфица, една кибритена кутийка, една релса и един бинокъл. Събирате тези пособия и отивате на река Нил, за да си хванете крокодил. Сядате на брегът и започвате да чакате. Хващате единият том висша математика и започвате да четете. И какво става? Понеже висшата математика е много интересно четиво за отрицателно време заспивате на нея. Докато спите на нея крокодилите идват към вас. Гледат те и си викат: "Я тоя чете, сигурно ще да е нещо много интересно, гледайте го как се е зачел." И те, за да не останат по - назад хващат вторият том висша математика и започват да четата. Аналогично на случилото се с вас и те заспиват. По правилото, че който е заспал първи се буди първи, вие се събуждате пръв и виждате заспалите крокодили. Хващате бинокълът и го обръщате на обратно. И какво виждате? Един малък крокодил. Бодвате го с карвицара и го слагате в кибритената кутийка. Ама той реве. Другите крокодили се събуждат и почват да ви гонят. Настигат ви. Тук хвърляте релсата, за да можете да бягате по - бързо. Те пак ви настигат. По правилото, че крушата не пада по - далече от дървото вие хвърляте крушата и веднага се появява една огромна круша. Качвате се на нея и започвате да чакате. Чакате, чакате, чакате докато другите крокодили се уморят да подскачат под дървото и заспят. Слизате от дървото и дим да ви няма. Ето така вече си имате крокодил в кибритена кутийка!

И нека си припомниме:

хахахах ах ахахахах хаха ха хаха х аха
(rofl)
немам думиииииииииии :І
На Ками на рд-то :)
Спъната работа :D:D:D:D:D:D:D:D:D
(rofl)
(rofl)
(rofl)
(rofl)
(rofl)

Тарарурам ;)

Опаа хора пз от дълбоките дебри на Свищов-еца :)) Мисля утре да си идвам и да ми приготвите бирата и билярда, а пък, ако не си дойда утре да знаете, че ще е в събота, че трябва пари да се взимат ;) Като се прибера ще постна и едно разказче за колеги, даскали и простотии, ама първо трябва да си го допиша :) Весело ми, не се оплаквам за ся, само за проблемът с топлата вода мога да меля с часове за него, но все пак се свиква :) Сутринта се изкъпах и ми е номер едно :)))
Поздравчета специално за Деси (И стига С тая Депресия :(( ), за Лилито, за Ками, за Невенка, за Мо, за Пинкито (еми братле сам си се набута у плд, ся ще ти е гадно!!) и за Ричката :)) мъчно ми е за вас ве хораааа....:)))
Ама и др да се чувстват поздравени :РррРРр
айде тва е от мене, стискайте палци да не заспя на тая скучна информатика, че нищо ново нв учиме и ми са доспа страшно много, даже очите ме заболяха (да не повярваш!!)
Айде хорица лов я!!!
{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}