Така Трябва Да Бъде

.....

Всеки ден копеле, пропадам, всеки ден затъвам в калта, но всеки ден си казвам: не, трябва да продължа да правя това, което цял живот съм мечтала, а ти оставай назад – сам си се преебал! И още помня каква съм била, как светът е против мен, 5 години, копеле, чувствах болка всеки ден!! Всеки ден без надежда в мечтите, всеки ден, копеле, омраза блестеше в очите. Виж ме сега вече имам своя цел, своя собствена цел и път по който съм поела. Не вярвам в любовта – вярвам само на мен, защото всеки кретен мечтае да си победен, опетнен да те види на земята и ако и ти си против мен – да ти го набутам в устата! Не ме ебе за вас, даже хич не ми пука, на всеки двуличен, скапан гъз ще кажа да го духа! Чувствам злоба! Борбата със смъртта пак я водя сама. Бягай, в кална дупка се разлагай, ненавиждай ме, завиждай, продай очите си, не ме виждай! Не ми пука, щом си тука говори, успори, покажи, че не съм добра на шега – като лъжа! Те аз не тъжа – ще откача!! Зове ме звярът...

Думите...

В един различен свят и сляп да си, повярвай, ще прогледнеш. Дори това, което чуваш няма как да не запееш. Дори и счупен да си пак ще тръгнеш пеш. Дори безчувствен да си ще почувстваш копнеж да се събудиш.

Когато изход ненамирам аз ще ти кажа.
Когато щастие събирам аз ще ти кажа.
Когато в нищо търся смисъл аз ще ти кажа.
Когато искам с теб да споделя ще ти покажа.
Понякога от нищо друго нямам нужда, щом след думи мили радостта ми се събужда и не от шефове, а от съмишленици имам нужда. Съдбата ми е моя собственост – не искам да е чужда!

Се събуждам на следващият ден, а в погледът ми озарен от слънчеви лъчи радостта на новия ми ден личи. Как пък не? Мога ли да се наситя, всяка сутрин аз политам. Ехееее... А думите след себе си оставям, както в припевът се пее: “Те не се забравят...”

Животът е харана, опитвам го на малки хапки.
Радостта река е – върху мен оставя капки. Ще я споделя на глас и ще има смисъл повече от милион, които само съм написал думи и много думи, те пак са просто думи, в един момент цветя са, а в друг – куршуми! И за това когато ги използвам винаги внимавам, по – добре да замълча вместо с тях да нагрубявам. Думите не стигат за това, което пея...

Думите събират,
думите разделят,
думите щасливи правят хората
щом си споделят.
Думите изграждат и
думите събарят, а
думите обвити в музика не се забравят.

(Yoko ft Sensei - Dumite)

Едно Филмче За:

"ЖИВОТЪТ НА ИДИОТЪТ"
N-Joy

3 мацки и 1 химн

Ей това го обявявам за нашето химче с Найме и Валето :)

Wosh:
Внимавай, само да не започнем да се смеем,
защото го умеем!! Вуду,
нападаме ефира за да ви разсеем,
каквото ни се полага да вземем!!

Тук сме за наградата: “не питай защо”,
чакайте да видите кой ще бъде номер едно!!
STOP!
Сипи ми още уиски
главата не може да смята, да пее
преди да се избистри.
Влизам в такта, глупав е факта
може би мислите че съм глупака!
Нека да кажа за пода, тавана,
защото си правя ташака!
Леко, леко да не се разплачеш.
Трябва да бъда готов
to give the microphone
така че...

Внимавай, само да не започнем да се смеем,
защото го умеем!! Вуду,
нападаме ефира за да ви разсеем,
каквото ни се полага да вземем!!

Yoko:
Аз съм момичето с червения нос.
Точно заради него мисля да вдигна тост.
НАЗДРАВЕ!!!
Да видиме всички чаше на високо.
Името е Yoko..

Wosh:
Поглеждаш in the back
момиче in the track.

Yoko:
Точно така или
just like that.

Wosh:
Политаме, хитове, битове, митове, трикове,
ритаме, ритаме, питаме, скитаме, свиваме,
викаме, нивото на under-а вдигаме.
Олицетворение на елементарното възпитание съм,
неочаквано добрата комбинацията - ЗВЪН!!!
Ще ти направя вуду магия,
дебело чаделче ще повия.
От мене тази песен,
а от теб идна ракия.
Прилича на падане, ставане,
люшкане насам натам,
но честно да ти кажа бебче, просто съм пиян.
От red ставам yellow,
кажи ми: Hello.
Дупарата на J.Lo
Нема ли такива по вашето село?

Внимавай, само да не започнем да се смеем,
защото го умеем!! Вуду,
нападаме ефира за да ви разсеем,
каквото ни се полага да вземем!!

Разполагам с
А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З, И, Й, К, Л, М, Н, О,
П, Р, С, Т, У, Ф, Ц, Ч, Ш, Щ, Ь, Ъ, Ю, Я,
живея на 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10,
9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1 ...ааа
така, че...

Внимавай, само да не започнем да се смеем,
защото го умеем!! Вуду,
нападаме ефира за да ви разсеем,
каквото ни се полага да вземем!!

((Wosh ft Yoko - Vnimavai))

;(

Куче и котка на 1 снимка виждали ли сте? Предполагам, че да, но нека да бъдем искрени - точно като тези двете на снимката не сте, нали така? :)
Ей за тази с мен (кучето ми) ми е много мъчно. Странното е, че получих от нея 1 писмо, в което пишеше нещо от сорта на ти не ме обичаш вече. Офффф омръзнало ми е да ти повтарям, че те обичам!! Ками, Ками, аз имам правото да ти повтарям това, защото аз не знам кой не си идва по 2 месеца на Чб и ни забравя напълно. Но няма да говоря за това. Искам само да отбележа, че ми е много мъчно за теб и ми е много гадно, че няма да можем да се видим на 08.12.2007. Какво да се прави - живот. Все пак има Нова Година, нали така? :) А и сме у розовичкия, така че ще се разбием ;) А ве Ками, обичам те, малка гад такава!! Взе, че ти хареса у Стара Загора и тая ебана Фобия с това черно парти...

a woken demon

It seems what's left of my human side is slowly changing
Is slowly changing in me
Looking at my own reflection
When suddenly it changes
Violently it changes
Oh no, there is no turning back now
You've woken up the demon in me!
Madness is the gift
that has been given to me!

See right through you

If I took a look into your mind facts or fiction tell me which one would I find. If I took a look into your mind would a lie detector tell me that you are lying??? All them fellaz that you're hangin around if it really went down would ya friends be cryin?? Some of ya'll need to correct ya mind!!! I know you lyin’, you falsifying…
So true.... Doin’ what I have to do, always been real I'ma stay true
Man what about you???
And I know, I know I'm real because real is pulsing through my blood!
Some persons claim to be real people is it really the truth
and I know…

...Нещата такива каквито са...

Живота е един хотел,
а колко звезден сам решаваш.
Условията си приел,
живееш, плащаш, заминаваш.
Живота е един хотел,
а колко звезден сам решаваш.
И ВИП етаж да си наел
временно го пребиваваш.

Ermak + VesS - Broniran Monah.mp3

Брониран Монах

За да започвам всеки път
все едно е за последно,
все едно енти път нещо не е редно,
има к'во да ти кажа.
Имам силата да стана,
да се изправя и да кажа
не каквото чух, видях или разбрах,
а това което знам, ама все не важи.
Повтаряха ми да мисля рационално,
че може да звучи банално, без розови очила,
да не бъркам в кацата с меда,
щом дебне ме мечка в засада.
Кой да знае, че строшиш ли си
веднъж главата, следва пети, седми,
удар в стената, удар във вратата
докато не заприличаш на купчина месо.

За това трябваше да съм брониран монах!
(Казвам ти, точно за това)

Несправедливости да искаш?! На ти!
И нито една не съм я измислил аз.
Всичко си е твое, лично производство.
Просто осъзнаваш, че си пас.
Тия, дето не срещат трудности в живота,
не стават силни, остават си глупаци.
За мене друго правило вече важи:
"Стани хищник, не бъди плячка!"

За това трябваше да съм брониран монах!
ах, ах!

КИУ - ИТ - Всички тези уникални хора на 1 място!

Ех, тези колеги!
Това са хората с които съм в момента и мога да кажа, че съм много доволна, че съм с тях. Случих определено на колеги и много се радвам! Няма други такива хора ви казвам!Всичките са уникални! На всеки един се осеща присъствието и през повечето време са на линия за така нареченото "Fun Call". Не бих ги заменила за нищо и за никого, защото дори един да го няма ще се осети! Лудетини сме да :) Кой, ако не ние ще се качиме на масата в кръчмата и ще откачаме, за да си направим веселото или просто защото така го осещаме. От много различни краища сме се събрали, но това не е определящо за факторът "настроение". Ако ни бяха с конкурс избирали нямаше да могат да ни подберат така! Както една приятелка казва: "Господ е събирач!". НаЗдраВЕ... НаЗдраВЕ!
Казват, че по - сладък от студенският живот няма! Да, наистина е така - няма! Та нали си имаме Цеко да ни припява: "Вале, Вале..", Валето да танцува на на припяването на Цеко :) Зузу да носи кисели краставички, да ни казва наздраве и да ни окротява, когато се налага :). Деси и Ваня - фръцла и лигла, да ни разсмиват :)) (гуш). Милен д'ге-то, който да ги простее и да ни забавлява :) и Емо който да върти дупето и да играе с чашата на челото си :) А тази уникална снимка я дължим на Владко. Ако не беше той едва ли щеше да я има и поне с малка част да се докоснете до нас :) А ве уникални хора са :)
Колегите, които споменах са тези от снимката, а за другите, които не са на нея да знаете, че и те са супер :)
Колеги, не ви давам за нищо и не бих ви заменила!!!
Айде това е от мен и мир!
Ще се видим на контролното по микро... :(
\/

Дневникът на Сашо

“Чувствал ли си се еднообразен и/или излишен? Мисля, че само ти можеш да отговориш на този въпрос. Меланхолично настроение тече във вените ти и не можеш да направиш нищо по въпросът, защото е факт. И няма край. Няма край оня звук, който звучи в главата ти наподобяващ чукането на дъждът по ламарината над прозореца. Едва ли ще намеря точни думи, но нищо няма да загубя, ако се опитам да направя това. Най – много да спечеля нещо, някого или просто едни, може би, безценни симпатии. Кой знае? Само онят отгоре може да ми отговори на този не толкова интересен за някои въпрос. А пък и кой съм аз, че да мисля за велики теми? Едва ли имам достатъчно ум в малката ми глава. Може и да нямам достатъчно ум, за да съм велик държавен глава, оправител или представител, но смятам, че аз си знам какво мога да направя и какво не. Сложно е човек да ми се рови в главата, защото може съвсем да се обърка, дори аз самият съм се обърквал и губил в мислите си. Но, ако има доброволци, нека се опитат, макар че е много трудно да намерят нещо, което могат да откраднат. Уникален съм – да, но посочете ми един човек, който сам по себе си да не е уникален. Не вярвам, че някога ще ми изведете наяве такъв пример. Прави сте, че има много имитатори и поддържатели, но те не могат да бъдат, това което са идолите им, ако изобщо могат да се наречат. В днешно време, ако това са идоли мога да се замисля и да размишлявам едва ли не с дни: какво да кажем за хората от миналото, така наречените “герои”, които наистина заслужават уважение. На вярно няма да осъзнаят повечето индивиди тяхното значение и принос, но това хич не би ми попречило да се надявам, не че има за какво да се надявам...
Много малко хора ме разбират, а уж съм отворена книга. Не съм сигурен дали хората не ме разбират или ме разбират погрешно, но това е рискът да си странна птица, не мислите ли така? Съществуват и много видове дразнители на моята особа. Повечето имат вид на хора, а за други мога да се чудя с часове хора ли са или не са.
Повечето спомени ме измъчват. Оставете на страна това, което казват за тях, че носели радост – няма да споря, защото за някои хора това е така. И аз не правя изкючение, но на мен освен радост някои определени спомени ми носят тъга и ме измъчват, защото осъзнават, че и в онзи ден не си бил толкова щастлив, колкото ти се е искало и колкото ми мислиш, че си бил. Някак една горчивина ми засяда в гърлото и коремът ми се свива. Вцепенявам се и започвам да си мисля защо точно с мен се получава така и откъде е изворът на това нелепо чувство. Обаче както казах, че съм сложна натура спирам да мисля, защото колкото и добре да се познавам ще се загубя в своите лабиринти на мозъка ми и няма да достигна до конкретен отговор. Остава ми само да послушам как капе дъждът по ламарината отвън за тази вечер. А утре? Утре е нов ден, който ме очаква и при мисълта за него аз не се изпълвам с надежда за нещо по – добро, а грозната истина светва пред очите ми. Светва прозрението, че утре ми предстои още един ден борба за вътрешен мир. Не знам какво ще се случи утре, но определено няма да е весело цветно. МИР!”

Александър сложи химикалката в тетратката и я затвори. Това бяха неговите мисли, които той за първи път записваше черно на бяло. Това някак го овлече и го накара да се поотпусне имайки чувството, че е свалил доста голям товар пт плещите си. Той никога не беше споделял точно какво мисли и чувства. Всичко запазваше за себе си, дори и най – малкото нещо. След като затвори тетратката я хвана и я пъхна под дюшека. Оправи си леглото с две бързи движения и се пъхна под одеялото с онова малко желание да сънува нещо – каквото и да било. Не беше сънувал от девети клас и това страшно много му липсваше. Александър заспа бързо и както сам очакваше той не сънува нищо тази нощ.
Александър беше странно момче. Той беше висок и добре сложен. Зелените му очи бяха тъжни и изпълненис с желание за нещо, но никой не знаеше за както точно. Те всъщност бяха прозорецът към душата му, но никой нито веднъж не се опита да разгадае тъжният им поглед. Причината за това е, не че не искаха, а защото Александър не беше от безисвестните момчета в кварталът – винаги се спречкваше с някого и не по свое собствено желание. Той не правеше на никой “евала” и не искаше да му се прави на него, но някак съдбата му се подиграваше и неприятностите сами го намираха него. Александър трябваше или да се защитава или да бива прибиван до безбожност всеки път когато някой му скочеше на бой. Може би видът му – рапарче, като чели крещяха с все сила : “искам неприятности!!!”, но едва ли в това беше причината. След първият път когато му скочиха на бой и едва не го вкараха в болницата той си каза, че няма да я бъде тая и на вторият път вече беше подготвен и с лека рака размазваше хората, които се опитваха да го наранят. От тези случки той получи от малко хора уважение, от други възхищение, а от мнозинството – умраза. А в това да мразиш според Александър няма смисъл!

“Мъката по моят свят е безгранична. Болката я е хванала за ръката и неблаготовори да я пусне. Това е нечовешко. Въпреки че не може да разгледаме мъката и болката като хора с чувства и желания, но в повечето случаи са точно това. Много често възприемат образи на хора и те натоварват с едно фалшиви лица, към които ти насочваш всичките си сили и разбирания. Не е просто, защото ти не можеш да ги игнорираш просто така, като фактор и да си живееш добре. Приемайки образът на хора те вилнеят на твоето поле и те карат да правиш неща, които ти не искаш, а се налага. Някак жалко е, че приемат видът на хора. Та нали те двете хванати за ръце са толкова мощни, че никой не може да ги спре!?! Е, нека да излязат от своят образ на хора и да освободят горките тела на тези жалки примати позволили им да бъдат в симбиоза с тях и нека да ги видим! Едва ли ще са толкова силни и непобедими. Дори смея да кажа, че ще са слаби и изнемощели. И понеже ги разглеждам като хора, то те са придобили онази явна човешка черта на страх. Страх ги е да се покажат изцяло, когато знаят какво ги очаква и точно за това редят и дялкат редици от рани и драскотини.”

Наистина Александър беше странно момче, но имаше какво да каже. Не бликаше от особено желание да сподели своите мисли и критики към света, но му се стори, че това е добра идея. Просто някак не смееше да го направи все още. От една страна заради характерът си, а от друга за това, че като малък винаги си е пател когато е казвал това, което мисли наистина. Не е само това причината. Просто когато Александър се опита да каже нещо бива отразян с думите: “Та ти си едно просто момче! И какво като учиш? Мислиш, че ще промениш нещо ли? Че твоето мнение има значение за някого ли?”. Той просто беше свикнал никой да не го слуша и да не придава някаква важност на думите му. Ето защо Александър си пишеше мислите в тази своя малка тетратка. Там нямаше кой да го опрекне за това, което мисли и да не придаде важност и да обърне внимание на мислите ми. Така те оставаха само за него и винаги щеше да бъде разбран. Но колкото повече пишеше толкова повече му се разпаляше желанието да сподели своите възгледи на нещата.

“Много хубаво не е на хубаво. Така е казъл народът и наистина е прав. Радвам се, че поне е имало кой да го чуе. В днешно време казваме “Народът е казъл”, но аз съм абсолютно сигурен, че това го е казъл точно определен човек, на който думата не е била чута навреме и чак след година, а може би след смъртта му са разбрали какво е имал впредвид. Ето аз се опитвам да споделя своето мнение, но по ирония на съдбата или е прекалено сложно за простите умове на хората или не искат да ме чуят. Затова спрях да се опитвам. Ще си пиша в тази малка тетратка, за да ми олекне и да ме прави щастлив след време. И ще си спомням за Третата Световна Война и ще се смея. Да, навярно ще ме опрекнат много хора, че няма Трета Световна Война, но според мен има, тя е дори доста явна. Чудя се, че не е ли война тази, която водим срещу тероризма? Война е да! А защо е всетовна ли? Защото цял свят се бори срещу това. Войната е срещу неизвестен извършител! Нито се знае кой е, нито къде е, нито как да се открие! А да не говорим за следващата му цел коя ще е? Не може да се разбере! Колкото и глобален да е светът едва ли ще се справи срещу това. Война има, така че драги участници срещу тероризмът, пожелавам Ви успех! Аз ще си крача по улицата и ще си водя моята малка война за оцеляване. Поне знам срещу кой, какво и защо се боря! А това, което искам за Светът е МИР!”

Александър затвори тетратката. За поредна вечер той написа това, което го вълнува и кара кръвта му да кипи. И пак си легна с онова малко желание да сънува каквото и да било. Не бе сънувал от девети клас.
Сутринта щом се събуди Александър извади тетратката си от под дюшека и написа:

“Тази вечер сънувах за първи път от девети клас насам. Много ме радва и мога да кажа, че в моментът съм щастлив. А какво сънувах ли? Сънувах, че хората ме слушат и разбират това, което казвам. Имам много неща да споделя. От днес започва нова ера – моята. Започвам да пиша книга, защото много съм преживал и смятам, че ще представляват интерес моите книги за хората: “Има грозни победи, красиви загуби няма!!! Всеки има право на глас!”

Мистър Еди-Кой-Си

Аз съм еди кой си,
тука съм с тея хора и с тея и с тея,
няма значение кой си,
важното е да имаш умение и уважение.
Аз съм един там, не си чувал за мене,
аз съм от ония дето за рими отделят време.
Дреме ми, че се казваш и че се показваш,
аз съм без етикет, обаче за мене ще разказваш.
Хората знаят за к'во става дума,
не се продавам за сума,
не съм ти слушал албума,
а пък за бума на хип-хопа,
я пак оставам верен на играта аз пак
и за капак ще споделя със всички които слушат,
да спират за малко да пушат, да ме изслушат.
С тея и тея и тея хора прай'м такива неща,
ако искаш да бъдеш уважаван-уважавай това.
Не искам да говорят за мен. Защо?
Защото аз ще говоря,
с отбора ми се грижиме за hardcore-a.
Рима ще сторя
за това в което вярвам, докрай ще се боря.

Аз съм еди кой си,
тука съм с тея хора и с тея и с тея,
няма значение кой си,
важното е да имаш умение и уважение.
Ей не е важно какво, важно е как,
доброто е добро паляка е паляк си
или не си.
Бил ли си или не си-това ми го спести.
Продукт ми покажи
остави го за себе си звучния прякор.
Ей не вървиш,
виж от прозвища не хващам дикиш.
Ако на стари ларви седиш
спиш и си мислиш, че летиш...
гориш (ха), гориш (ха),
гориш (ха), гориш (ха), гориш.
Ей не обвивката прави снаряда-
за снаряда е важен заряда
и как ти викат тук значение няма
изделието не пълни т'ва със смисъл
знам за някоя драма.
Вярно много названия във времето останаха,
но другите избледняваха и накрая изчезнаха.

Аз съм еди кой си,
тука съм с тея хора и с тея и с тея,
няма значение кой си,
важното е да имаш умение и уважение.
Ако имаш умения
твойте рими без съмнение в сърцето остават.
Respect пораждат които уважаваш
почват да те уважават.
На еди кой си подражават някой,
слушайте добре момчета и бягайте когато кажа бягай.
Като лавина мачкат римите ни ако можеш се спасявай.
Не ме интересува кой си не ми обяснявай,
от рими не пестя ако искаш ти спестявай и не забравяй
не името остава, остава това което си направил.
На забрава обречен си,
ако разчиташ на това с какво облечен си.
С фалт навлечен си или с други думи смешен си.
Пред истинските МС-та грешен си,
пред истинските МС-та грешен си.

Аз съм еди кой си,
тука съм с тея хора и с тея и с тея,
няма значение кой си,
важното е да имаш умение и уважение.
Продължавай така да има идея и да чуя
личното ти мнение понасям лицемери
с намерението да се мери с времето ще се намери.
Докато нехаеш от високо,
думите ми ще те поразят да знаеш.
ще те поразят да знаеш, ще те поразят да знаеш.
Не по гласа - по смисъла ще ги познаеш.
Толкова малко не достига
пак да се видим зад подземната дига.
Ааа предавам се стига, стига, стига,
не се натискай, respect-ираме само качествена рима.
Вложи я от себе си и няма да отмина.

Правя microphone occupation,раста пали myldidication. Не ми трябва на мен legalizetion, марихуана бра-бра-брал съм.

...

Nothing ever stops all these thoughts and the pain attached to them. Sometimes I wonder why this is happenin'. It's like nothing I could do would distract me when I think of how I shot myself in the back again 'cause from the infinite words I could say I put all the pain you gave to me on display but didn't realize instead of setting it free I took what I hated and made it apart of me! Hearing your name the memories come back again. I remember when it started happenin' I'd see you in every thought I had and then my thoughts slowly found words attached to them. And I knew as they escaped away I was committing myself to 'em and every day I regret saying those things ‘cause now I see that I took what I hated and made it apart of me.
You've become a part of me
You'll always be right here
You've become a part of me
You'll always be my fear
I can't separate
Myself from what I've done
Giving up a part of me
I've let myself become you
I've let myself become you
I've let myself become lost inside these thoughts of you
Giving up a part of me
I've let myself become you!
Never goes away!
Get away from ME!
Give me my space back
You’ve gotta just
GO!
Everything just comes down to memories of
YOU!
I've kept it in but now I’m letting you
KNOW!
I've let you go!
So
get away from ME!
Give me my space back
You've gotta just
GO!
Everything just comes down to memories of
YOU!
I've kept it in but now I’m letting you
KNOW!
I've let you go!

Sweet 19!

Moqta LiLi ima dnes RD. Nqma da pi6a podroben post za tova i pojelaniq, za6toto tq ve4e uzna kakvo iskam da i kaja i i go kazah. Neka tezi 19 da sa edno novo na4alo smelo napred i vinagi s dignata glava, a dr, dr tq si go znae! Obi4am te mucunooo!! Aide MIR i mn zabava :* Da si mi jiva i zdrava!!!

Не е лесно... МхМ

А бе, колеги, не знаете просто колко разправия си е. Не е работа. Мързел. Ама пък си заслужава да ви кажа. Но пък много разправия с тая работа... не е лесно, колеги, да си хванете крокодил! Мнбого пот трябва, но все пак, ако има мераклии от вас ето как се правят нещата и какво ви трябва, за да успеете.
Драги колеги, трябват ви два тома висша математика, една круша, една карфица, една кибритена кутийка, една релса и един бинокъл. Събирате тези пособия и отивате на река Нил, за да си хванете крокодил. Сядате на брегът и започвате да чакате. Хващате единият том висша математика и започвате да четете. И какво става? Понеже висшата математика е много интересно четиво за отрицателно време заспивате на нея. Докато спите на нея крокодилите идват към вас. Гледат те и си викат: "Я тоя чете, сигурно ще да е нещо много интересно, гледайте го как се е зачел." И те, за да не останат по - назад хващат вторият том висша математика и започват да четата. Аналогично на случилото се с вас и те заспиват. По правилото, че който е заспал първи се буди първи, вие се събуждате пръв и виждате заспалите крокодили. Хващате бинокълът и го обръщате на обратно. И какво виждате? Един малък крокодил. Бодвате го с карвицара и го слагате в кибритената кутийка. Ама той реве. Другите крокодили се събуждат и почват да ви гонят. Настигат ви. Тук хвърляте релсата, за да можете да бягате по - бързо. Те пак ви настигат. По правилото, че крушата не пада по - далече от дървото вие хвърляте крушата и веднага се появява една огромна круша. Качвате се на нея и започвате да чакате. Чакате, чакате, чакате докато другите крокодили се уморят да подскачат под дървото и заспят. Слизате от дървото и дим да ви няма. Ето така вече си имате крокодил в кибритена кутийка!

И нека си припомниме:

хахахах ах ахахахах хаха ха хаха х аха
(rofl)
немам думиииииииииии :І
На Ками на рд-то :)
Спъната работа :D:D:D:D:D:D:D:D:D
(rofl)
(rofl)
(rofl)
(rofl)
(rofl)

Тарарурам ;)

Опаа хора пз от дълбоките дебри на Свищов-еца :)) Мисля утре да си идвам и да ми приготвите бирата и билярда, а пък, ако не си дойда утре да знаете, че ще е в събота, че трябва пари да се взимат ;) Като се прибера ще постна и едно разказче за колеги, даскали и простотии, ама първо трябва да си го допиша :) Весело ми, не се оплаквам за ся, само за проблемът с топлата вода мога да меля с часове за него, но все пак се свиква :) Сутринта се изкъпах и ми е номер едно :)))
Поздравчета специално за Деси (И стига С тая Депресия :(( ), за Лилито, за Ками, за Невенка, за Мо, за Пинкито (еми братле сам си се набута у плд, ся ще ти е гадно!!) и за Ричката :)) мъчно ми е за вас ве хораааа....:)))
Ама и др да се чувстват поздравени :РррРРр
айде тва е от мене, стискайте палци да не заспя на тая скучна информатика, че нищо ново нв учиме и ми са доспа страшно много, даже очите ме заболяха (да не повярваш!!)
Айде хорица лов я!!!
{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}

И Мо каза:

Рънътъ прай бурбътъ , ръкътъ прай шамара!

(rofl)

Юпииии!!!

За всички на които им липсвам - Жива Съм!!! Утре или днеска си идвам ;) И ще внасям смут и паника хихихи ;)

Свят без граници и правила

Една тъмна вечер, по време на новолунието, из пустия град една кола се движеше с бясна скорост в посока болницата. През тази нощ се роди нов живот. Едно човешко същество си пое дъх за първи път и като чели огласи с рев целият град. Смях и радост бяха обвзели болницата. Бащата тичаше нагоре - надолу из полупразните коридори, черпеше с пура всеки, който му попадне в погледа и с пълен глав викаше: "Момче е! Момче е!" Очите му бяха насълзени от радост. Той беше млад татко, добре сложен мъж с невероятни сини очи, които когато се насълзят изглеждаха като кристали. Всички сестри се радваха редом с него. Само не беше ясно дали се радваха с него или на него. Не можеше да се отрече, че беше изключително привлекателен. Не само с неговите необикновени очи, а и с мускулестото си тяло, перфектно изваяните устни, леко наболата брадичка, катранено черната коса направена на бодлички. Облеклото му беше небрежно, но хубаво. Имаше вкус и това си личеше от километри. А усмивката му можеше да разтопи дори ледено сърце. Ето защо сестрите му се бяха лепнали, а по - хубавичките правеха неуспешни опити за флирт. Напразно се опитваха. Той беше женен мъж. И въпреки че го виждаха за пръв път в болницата някак у сестрите се зараждаше онова огнище на ревност и на завист към съпругата на този невероятно красив мъж. А и пурите бяха скъпи, личесе си класата му, въпреки сегашната му силна превъзбуда и омагьосаните сестри. Те като чели си нямаха работа и тичаха по него. Докторът спря младият татко и му каза, че вече може да види жена си и детето. Красивите му сини очи светнаха, усмивката огря лицето му. Той хвърли на доктора пурите, които държеше в ръцете си и се затича към посочената стая като дете към близалка. В момента, в който влезе видя жена си как лежи на леглото гушнала малкото създание. Красивата и дълга червена коса се спускаше по раменете и, а зелените и очи гледаха с радост детенцето. Тогава тя надигна поглед и се усмихна на любимият си. Той се приближи, наведе се и я целуна.

Като малък Михаил беше голям проблем. Не точно в реалния смисъл на тази дума, а нещо наподобяващо я. Нямаше дърво, на което да не се беше покатерил, басейн в околията, в който да не се беше гмуркал или да не беше преплувал няколко пъти от единия до другия бряг на блиската река. Постоянно правеше бели и золуми. Нямаше такова момче просто. Майка му беше вдигнала ръце от него. Михаил и беше счупил кристалният сервиз - подарък от сватбата. Това според него било случайност. Един ден просто без да иска сложил буфера в секцията и започнал да си пуска бас тестове, а чашите случайно са били спраскали. Той какво е виновен за това? И всичко това на тринадесет годишна възраст. Хормонът го беше ударил в главата и никой и нищо не слушаше. Повече от съседите не го харесваха, защото слушаше прекалено силно своята музика или защото хич не си поплюваше да ги поставя на мястото им, когато правеха нещо некоректно. Беше на 17 години когато кротко си седеше у тях, рисувайки си нещо подскочи, беше се стреснал максимално. Погледна нагоре и видя на една педя от главата си свредел. Съседите до тях прави правили ремонт. Кръвта му кипна. Излезе у тях и влезе у комшиите с ритник. Хвана този със свредела и почти щеше да го пребие от бой, когато го спряха. Общо взето никой не го харесваше. Отбягваха го и го мислиха за някакъв пропаднал тип. На повечето думите бяха: "От това момче нищо няма да излезе! Много просто горкото!". А истината беше такава, че никой не го познаваше, а и не искаха да го опознаят. Дори и съучениците не искаха да имат нищо общо с него. За това Михаил седеше на последния чин откъм вратата. Винаги си рисуваше нещо. От никой не му пукаше. Интересно, но факт всичките момичета бяха привлечени към него, но ги беше страх да се доближат или да завържат разговор. Михаил беше нещо като черната овца на градът, в който живееше.
_ В 11 клас се случи нещо странно. Дойде нов ученик Петър. Той беше от по - големият град. Родителите му се бяха преместили тук поради бизнес причини. Представиха го на класа и го оставиха сам да реши къде да седне. Имаше две свободни места. Едното беше до Марина - хубавицата на училището - с къса пола, блуза с доста дълбоко деклоте, мигли по веждите, слагайки си червило точно в този момент. Петър обаче се усмихна нагло, което очевидно доста добре умееше и тръгна към своето място. Всички дзяпнаха с отворена уста. Той отиде до Михаил с думите: "Здрасти братле! К'во ста'а? Мястото до теб свободно ли е?". Михаил стана и те се здрависаха с ръце, след което последва лека предгрътка. Михаил каза:
- Хола брат! К'во да става - драскам си. Сядай. Михаил съм аз!
- Драскай си братле! Пешо ме наричай.
Петър седна до него. Целият клас го гледаха някак на кръв. В малките им главички започнаха да се въртят ситуации, че тези двамата се познават, но при положение, че сега си казаха имената значи не се познаваха.
Постепено Петър и Михаил се сприятелиха. Това стана по - бързо от очакваното. Те бяха от една порода: хип - хоп, развлечени дрехи, шапки и баскетболни маратонки. Петър и Михаил полудяваха заедно. Започнаха да излизат по - често. Момичатата, които не знаеха за съществуването на Михаил и Петър разбраха и много скоро започнаха да флиртуват и да ги свалят. Двамата приятели обичаха това и често се заиграваха, но никога нищо по - сериозно от за по една вечер. Един ден хубавицата на училището издебна Петър да излезе от класната стая и се натресе до Михаил. Тя го беше виждяла в дискотеката и с учудване забелязала, че повечето момичета са хлътнали по него и му налитат като мухи на мед. Все пак, ако тръгне с Михаил рейтинга и ще се вдигне повече. Когато тя седна Михаил само си вдигна главата, за да я погледне. А на Марина точно това и беше достатъчно. Веднага залепи своите устни за неговите. Постара се целувката да е възможно най - страстна. Докато го целуваше го обикрачи и го прегърна. Михаил я хвана за дупето и започна да и отвръща на целувката. В тоя момент Петър хвана Марина за косата и я издърпа назад с думите: "Стига толкова. Ай марш!". Марина го погледна, погледна и Михаил, стана и отиде на мястото си. Двамата приятели се спогледаха, Петър се усмихна, Михаил му намигна и двамата започнаха да анализират случилото се. Но това не отказа Марина. За нея щеше да е добре да ходи с лошо момче, въпреки че момичетата от класа започнаха да я гледат на кръв. Все пак и те страшно си падаха по него, но не им стискаше да направят нещо подобно. Същата вечер Марина отиде в клубът, където обикновено се мотаеха Петър и Михаил. И беше права, те бяха там и обръщаха текилите. С финес се натрапи и започна да пие с тях. По едно време Петър си свали някаква мацка и изчезна. Марина видя своя шанс и покани Михаил на танц. Започнаха да танцуват двамата и тя никак не си спести усилията да го целува, а той и отвръщаше. След този танц тя реши да си тръгне и Михаил я изпрати. На другият ден в училище той я подмина все едно нищо не е било, седна си на мястото и както винаги извади скицника и започна да си рисува нещо. Марина побесня, но се овладя. Тя дочу, че вечерта няма да излизат, защото Петър ще ходи на вечеря у баба си в големият град. Марина отново водя възможност и побърза да я сграбчи. Търпеливо изчака Петър да излезе до тоалетната и отново се насади до Михаил. Някак успя да си издейства да се срещнат на паметника вечерта и да отидат и Михаил да гледат филм. Вечерта така и стана. Но те не гледаха филм. Още при пускането му Марина се нахвърли на врата на Михаил. Те преспаха заедно. На сутринта Михаил попита:
- И ся к'во? Заедно ли сме?
- Определено!
- Да не съжеляваш после?
- Няма, не се притеснявай.
- Нека така да бъде тогава.
Веднага щом стъпиха в училище всичко се разбра. Петър беше леко разочарован, но се радваше, че приятелят му е щаслив.
_ Дойде и 12 клас. Бал. Костюми. Дами - кавалери. Всичко мина и замина. Михаил и Петър канидидатсваха в един и същи ВУЗ и ги приеха една и съща специалност. Марина кандидатсва в друг ВУЗ наблизо до тях и нея я приеха. С Михаил бяха още заедно. Петър все още беше недоволен от това, но важното беше Михаил да е щаслив.
Лекциите започнаха. Михаил влезе в залата пръв и се вдърви на вратата. Петър започна да го бута, но той не помръдна. В очите на Михаил се наби от пръв погледна една от колежките му. Много красиво момиче с невероятна усмивка и очи. Наглостта на Михаил нямаше граници и той седна до нея. Супер самоуверен в себе си и се представи и се усмихна небрежно. Последва сесия и хиляди простотии. С Петър не знаеха по кой свят ходят. Но и това си отмина като един миг. След сесията Михаил покани своята красива колежка на вечеря. Прекара си чудесно. Вяра беше обаятелна личност, а и Михаил не и отстъпваше. Започнаха да излизат заедно по кафета, ресторанти, дискотеки. И Петър си намери момиче - скромна и добра, добре се разбираха двамцата.
_ Михаил беше обладан от Вяра. Искаше я за себе си, но имаше една голяма спънка - Марина. От доста време бяха заедно, но той вече не се чувстваше привлечен към нея. Тя не му даваше това, което иска, а и секса не беше със същата страст от нейна страна. Тогава Петър случайно разбра, че Марина изневерява на Михаил с по - малък от него, а и не само с него. На всички се била спускала. Събраха се тримата: Михаил, Петър и Магдалена - мацката на Петър. Михаил много добре обясни ситуацията на Магдалена и планът за действие. Оставаше само тя да е съгласна. Мацката се оказа много точен и сърцеразбирателен човек - даде своето съгласие. Същата вечер Петър се обади на Марина и я изведе на ресторант. След вечерята се разходиха по плажната ивица, Петър намекна нещо, а Марина без да му мисли го награби. Те преспаха заедно. На другоят ден Михаил скъса с Марина. Тя обаче се опира да хвърли цялата вина на Петър, но неуспешно. Нищо не спираше вече Михаил и той се забърза към Вяра. Срешна се с нея и и каза за чувствата си. Вяра се усмихна и го целуна. Така четиримата: Вяра, Михаил, Петър и Магдалена завършиха. Писаха магистратура и си я минаха успешно. Михаил основа фабрика за дрехи и направи верига магазини, за да продават дрехите му, много бързо направи бум на пазара и за отрицателно време успя да се развие. С Петър станаха съдружници. Вяра и Магдалена си намериха работа в строителна фирма, бяха екип и на високо платен пост и административна дейност. След една година Михаил и Вяра сключиха брак. Взеха си вила в съседното градче на плажа и решиха да останат там за цяло лято. Следващата година Петър и Магдалена щяха да сключат брак. Един ден Михаил се обади на Петър и го покани на вилата при тях. Все пак и той се нуждаеше от малко почивка, след като беше поел цялото оправление на фирмата върху плещите си, докато най - добрия му приятел и съдружник почиваше. Идеята беше двамата заедно да се върнат във фабриката и да поемат управлението. През това време Магдалена не можа да си пусне отпуска в деня, в който Петър заминаваше и го отпрати при Михаил с думите, че тя ще дойде два дни по - късно. Нека се забавлява. И все пак животът е гадно нещо. Никога не знаеш кога ще те удари в гръб. На отиване към Михаил Петър беше ударен от тир. Въпреки че не беше негова вината за катастрофата той почина на място. Когато Михаил разбра започна да се тресе както никога до сега в живота си, чувството за вина го обвзе. Магдалена изпада в шок и не желаеше да живее повече, нямаше за кой, нямаше за какво. С всички сили Вяра помогна и на двамата да стъпят на краката си след безценната загуба, въпреки че и двамата ще носят случая жигосан на сърцето им.

Целувката свърши и Михаил се отдръпна от Вяра. Тя попита:
- Как ще го кръстим, не сме мислили...
Михаил се усмихна и със сълзи на очи отвърна:
- Петър!

by Vess
28. 08. 2007

Fadeaway!

I'm not clear how it is that I ended up here
(Let me help you clear your clouded memory - it's easy
Cause nobody in the world could know you better then me)
Dejа vu - think of you now so far, once so near
(Don't get all sentimental using up your prime - showtime
This pile of shit you're shovelin's getting hard to climb)

Tangled in my own reflection - on the way down - Fadeaway

With my hands on my mind I hold wounds that won't mend
(Well just stop trying to be something that you're not - Maggot
You'll never shake me, never break me and never overtake me)

With my eyes opened wide I can see it's the end...

Tangled in my imperfections - on the way down - Fadeaway

Don't hate me now
They've torn away the ground from under me
Right after they were reassured that I believed.
Normality is not a word I understand at all
I set myself up for the fall
Withdrawing deep into the hole
This isolated little hell leaves me cold and faded.
Fadeaway!

I'm my one and only friend - I am my worst enemy!
I find new methods to pretend that this is not reality!
(Don't be lonely - now I'm your only...)
Just stay far away from me

When I fadeaway from me
Just stay far away from me

When I'm not all I used to be
Yeah when I fadeaway from me
When I stuck between myself and me
When I fadeaway from me

Decline - More whine - Deadline - All mine.

While Your Lips Are Still Red

Sweet little words made for silence
Not so young, heartfelt love not heartache
Dark hair fall, catch in the wind
Light the way, the sight of a cold world

Kiss,
While your lips are still red
While he’s still in silent rest
While bosom is still untouched
Unveiled on another hair
While the hand’s still without a tool
Drown into eyes while they’re still blind
Love while the night still hides the withering dawn

First day of love never comes back
Compassion, its power’s never a wasted wrong
The violin, the poet’s hand
Every thawing heart plays your theme with care

П.П. Грета ме открехна за тази песен, така че нека да бъде специален поздрав за нея :)

или са или не са

Оле – мале, омръзна ми от хора, които се мешат в животът ти, дават си мнението, опрекват те дори без да знаят за какво става на въпрос. Ауу как ми късат нервите не е истина. Писна ми да ми дават съвети какво е трябвало да съм направила и т.н. Айде оставете си ме да си живея както си искам аз, все пак това съм си аз, а не някакво ваше протеже, копие или каквото искате го наричайте. Аз съм си аз и никой не може да ми посочи правилния път. А кой е правилният път, това ще разберем едва в деня на страшния съд. Направо ме побъркват. Не мога да си намеря място. Искам ми се да викам, да откача, да изчезна просто ей така... един вид да ги освободя от моето присъствие, а и аз да си отдъхна от тяхното. Яд ме е, че нещата са прости, а те си ги осложняват. Не стига, че си осложняват техните си работи, а и се опитват и моите да осложнят. И да си призная на моменти успяват. А аз само си повтарям, че ми е през гъза:
It's my life
Don't you forget
Caught in the crowd
It never ends.
Оти да се косим, като че ни мине!
А и има още няколко тъпи и странни неща. Как така хора, които са те заебали, поради това, че мозъкът им е потънал в неизвестнот за това, което искат, изведнъж се сещат за тебе и започват да ти говорят като страри приятели, все едно нищо не е било. Е къде са им очите тогава? Нямат!! Това май е самата истина. Чудно е, да! Но аз имам теория за това, а тя е, че нещо много сериозно куца. Не знам още какво, ама ще намеря изворът на тази помия някой ден, може би. А до тогава ще си чудя к’во искат от мене тея хора, дето за жива ме нямаха. Ама то рано или късно ще излезе на яве. Не, че им пука за мен. Т’ва че правят така ме кара да си мисля, че рано или късно, най – вероятно рано, ще изплюят камъчето. И предполагам, че ще бъде нещо за което много ще се смея, защото понякога се моля гръм да ги тресне, че да ги стресне. Смешно е, че не знаят к’во искат в крайна сметка и се връщат назад, въпреки така упоритото си кълнене, че няма да го направят. Или.. или.. знаете как е. Или осъзнават, че са изгубили нещо, или са толкова нагли, че си нямат работа и се чудят как да се натрапят в живота ти отново. Все пак не го разбирам това, а едва ли някога ще мога. Има и вариант да седнат и да ми го обяснят, но едва ли ще ми се занимава с тях. Все пак доста хора изразиха мнение, много добри мои приятели, че следното нещо, като характер се отнася за мен:
That evil woman with the wicked smile
She just knocked me on my ass
She says I ain't the fool that you fall for
Oh why did I even ask?
Just when I think she's said it all
She saved the best for last
She rolls her eyes with a smile
Swears she's never coming back
Oh I think she's had enough
She just put me in the past
She holds her head up high
Says I would never last
That lady loves to lead me on
And she's done her job so well
Yeah, she saved the best for last
Made my life a livin' hell…
И нека се връщат хората, които хич не им пука за мен, с мили очички и каквото още си искат, но да имат едно на ум!

o_O

Искам с тен по мен да се сдобия този ден. Искам блажен да вдишвам вятъра солен. Искам споменът за градски шум да бъде изгорен с цигара свита, с цвят зелен. Проблемите в списъка с задачи премествам за след време, освободен така от всяко бреме. По банския запретвам ръкави, обичам купони хипер здрави, а наздрве! Лятото в мене огнен спомен ще остави пак и ми дава знак да се включа в ятото птички на плажа, които шлаят се самички. Оглеждам се тарамбуката къде е, ако бях метъл щеше да ми се кофее!! Грее слънцето и свети по луните, а на мене ми е кеф и отново ми се пее! Най - обичам топли слънчеви лъчи. Сърфист с лист, скачам между редовете. На плажа чист пеем си, пеем с боговете. Клиширано звучи, но скуката забравете, бира отворете и в морето се потопете!

x.x

Искам да бъда разбрана както всеки, не само до там.
Много познати с много съвети как да се справиш сам.
Не мразя много, мразя малко, но качествено.
Когато обичам умирам да бъда с теб в едно.
Искам да забравя всяка лоша дума,
Всяка казана от мен убида.
Искам сърцето ми да води, там където каже да отида!
Не мразя много, мразя малко, но качествено.
Когато обичам умирам да бъда с теб в едно.

Invisible Man

Haven't seen me lately
Staying hard to find
Well I know it ain't easy
But you know I don't mind

I always know where you are, you never know where I am
You got me sneaking around like the invisible man
You'll never know where I've gone, you've gone and done it again
you've got me sneaking around like the invisible man
Going once, going twice, fuck this I'm gone

You've been looking for days now
Oh but I'm not around
I've been finding new ways how
To see that I'm never found

I always know where you are, you never know where I am
You got me sneaking around like the invisible man
You'll never know where I've gone, you've gone and done it again
you've got me sneaking around like the invisible man
Going once, going twice, fuck this I'm gone

You can see right through me, outta sight, outta mind
Can you see why it's easy to be the hardest to find

I always know where you are, you never know where I am
You got me sneaking around like the invisible man
You'll never know where I've gone, you've gone and done it again
you've got me sneaking around like the invisible
Like the invisible man
Like the invisible man
Like the invisible man
Like the invisible man
Like I'm invisible
Going once, going twice, three times, FUCK this I'm gone ...

Not Enought

There's nothing you can say
Nothing you can do
There's nothing in between
You know the truth
Nothing left to face
There's nothing left to lose
Nothing takes your place

There's nothing left to prove
There's nothing I won't do
There's nothing like the pain
I feel for you
Nothing left to hide
Nothing left to fear
I am always here

When they say
You're not that strong
You're not that weak
It's not your fault
And when you climb up to your hill
Up to your place
I hope you're well

What you want
What you lost
What you had
What is gone is over
What you got
What you love
What you need
What you have is real

It's not enough
It's not enough
It's not enough
It's not enough, I'm sorry

It's not enough
It's not enough
It's not enough
It's not enough

When they say
You're not that strong
You're not that weak
It's not your fault
And when you climb up to your hill
Up to your place
I hope you're well...

ТараРураМ

Boom shaka laka yo here comes the Chief Rocka! I’m the number one Chief Rocka! Ля-ля-ля! Бахти странното същество съм – преди 30 минути бях в няква депресия, ама яка, потопена в нея и задушаваща се, но някак не толкова тежка колкото на някои хора би им се искало. Както и да е. Нека се върнеме по същество. Сега ми е някак различно, смятам да го определя по следният начин: ИСТЕРИЧЕН КЕФ. Ама идея си нямам защо. Изведнъж ме обля топла вълна и кеф, кеф, кеф. Чак ми иде да почна да подскачам, да викам, да танцувам, да усиля музиката на мах и да се разбия. Пффф! Странна работа. Нямам обяснение за това. Но както и да е. Мисля да се позанимавам малко с писане на поредната простотия без смисъл – ей така, нямам си работа. А бе то добре да се занимавам, ама не ми идва отвътре нещо – ташак е! Е, връщайки се малко по – горе се замислям дали вярно да не откача. Да усиля музиката на мах, да викам и да пея (аммммм по – точно е да се каже: “рапирам”). Е то ще е малко преебана работа за комшийте, но не ги съжалявайте, заслужват си го. Злоби съм, да, ноо фактите стоят малко по – друг начин – пробиха ни стрената със свредел (или там както се нарича, нямам представа), е то беше миналото лято, ама така и никой не дойде да я оправи, как да се изразя: “тяхната мама!”. И сега мисля да ги посъбудя малко. Ще се разкаже после, няма да не остане скрито – покрито.

Who's-the-tip-of-the-top, the-cream-of-the-crop, the-best-under-the-sun? That’s me! ;)

Blow the whistle… та–ра-ра... blow the whistle… та-ра-ра... Get Buck bitch…. And ZOOM… и се сещам за едно морско дупе как си чистеше ушите и как казваше к’во е да живееш с изрод в квартирата си, ама нека го погледнеме от добрата страна – трябва да има приключение... нека се забавлява, въпреки че от време на време му спукват дупето, от работа. Важното е, че после няма да спира да разказва ;)


Издивах, паднах от стола и се хванах за главата от смях. Само гледайте – цъкай ТУКААА!!!

И коментарче написах... пхахаха
Емиии с риск да си го "отнеса" от някакви леко простовати защитници на тези "поети" ще кажа само: Рапета, ама друг път рапета. Съгласете се с мен, че някак повече приличат на пердета. Злета! Що не вземат да си ометат е*аните дупета и да се скрият в по-дълбоките мъзета! И нека простоватите хлапета да си отворят ушите за онези няколко истински поета!П. П. А бе те хлапетата щом им се кефят на тея едва ли ще си отворят очите и ушите. Е сега нека си останат заблудена нация!Пийс \/

Напушен Дивак

Една вечерна сутрин станах и реших да ида за сливи качих се на джанката и започнах да бера ябълки след като си набрах череши си отидох. Започна да вали дъжд и да пръска през затворения ми прозорец. Седях на един дървен камък и четях изгорял вестник а един бял негър помпеше задните гуми на влака в ъгъла на кръглата стая. Огладнях и реших да си сипя нещо за пиене. Отидох до печката и си извадих една студена бира в циментова кутия. Сипах си я в една цинкова чаша но тя имаше дупка и кафето се стичаше по хартиения ми под. Взех един ламаринен парцал и почистих калта. Но кокошката ми беше излязла от кочината и трябваше да я прибера. Взех една железна пръчка и подгоних прасето, но то започна да ме лае и накрая го вкарах в кокошкарника. Сипах на котката малко боб, но тя ме ухапа по крака и затова цяло лято ходя с лепенка на коремa... :(

Някак ми е мъчно за Мо

Мо :)
За всички които не знаят - с жълтото на гащите е :Р
AND1 - А-Ен-Де-Едно (rofl)

Мо в кухнята - показва умения на тясно ;)

Отново с Киро, забиват яко :)
:))

И Това Е Любов, Може Би

Той беше висшист и лесно разгадаем егоист. Карикатурно пестелив. Единствен син в семейството. Умен, работлив, услужлив и, може да се каже, умерено саможив. Уважаваше много парите и трудно се разделяше с тях. Своето боготвореше и се стараеше да го увеличи. Уважаваше чуждото и ако му беше поверено не посягаше на него. Даже напротив, гледаше да го съхрани. Беше възпитан да помага. Ставаше за приятел. Следваше известното английско правило, че домът е неговата крепост и това го правеше домошар. Толкова задълба в следването на това правило, че то му изигра лоша шега и провали първата му любов.
След като живяха щастливо няколко години, обградени от вниманието на неговите родители и прародители, на съпругата му домът й се видя тесен. Птичката излетя от гнездото, за да търси нови хоризонти. Последва разочарование от брака, дълга пауза на самота и амбициозно търсене на основание за утвърждаването на собственото аз. Въпреки слабостите му, които не бяха трудни за откриване от близки и познати, той беше отговорен, честен и по своемо чувствителен. Накратко, както казваше баба ми, добро момче, но много мнителен и доста придирчив. Увлечен в търсенето на професионална изява и материално благополучие и той, както и много други, си мислеше, че бидейки сам бързо и лесно ще ги постигне. Дълги години тази заблуда го държеше, но изглежда самотата надделя и тя се появи. Любовта отново пламна, но вече съпътствана с опита, компромисите и разума на средната възраст.
Тя беше среднистка, добродушна до глупост и работлива. Изкарваше добри пари. Занаята й позволяваше да работи и в чужбина. Там беше натрупала малко долари, които я правеха финансово независима и равностойна като партньор. За тяхната любов отначало парите не бяха мотив, а средство. В резултат валутата веднага беше употребена за битовизми, които направиха живота им по – добър, удобен и извор на самочувствие. Беше щастлива да направи новия си дом по – уютен и красив. Макар той да не беше неин и да живееше без сключен брак, любовта й беше всеотдайна, без задни мисли и сметки. Тя интуитивно усещаше, че позакъснялата любов на нейната възраст можеше да бъде като нож с две остриета и да й донесе както радости, така и големи разочарования. Въпреки това изцяло се отдаде на нея, сякаш за да потвърди отдавна известната истина, че любовта е сляпа. Имаше обаче една сянка, която все повече се промъкваше в техните взаимотношения. Комлексът, че не е достатъчно образована се проявяваше. Духовната неравностойност на връзката все повече се настаняваше във взаимотношенията между тях. Въпреки че в ергенския му дом веднага се почувства нежното присъствие и уюта, създаден от жена, след няколко години щастие това вече се оказа недостатъчно. Все повече те нямаха за какво да си говорят и да обсъждат на вечеря, а когато започнаха и разправиите за пари нещата тръгнаха на лошо. Дойдоха и обвиненията, че тя тайно помага с малкото останали долари на свои роднини, както и че вниманието й основно е насочено към тях.
Там, където започнеха разправиите за пари и роднини, нещата в семействата или между живеещите заедно не стояха никак добре. Възникването на подобни дразги все пак беше преодолимо, но когато мъжът или жената почувстват, че вече не са на първа позиция в сърцето на любимия, веднага търсеха утеха на друго място. С такова оправдание за себе си, а и за пред другите, той си намери нова любов, а старата - се прибра в родния си дом. С право или не, но ударът за нея беше жесток, не само защото беше изоставена, но и защото се чувстваше като изпуснала последния влак към щастието. За да се откъсне от нерадостното си битие и след като се увери, че той е заживял щастливо с новата си любима, тя замина отново на гурбет в чужбина.
Както често става в живота, не всичко ново е хубаво, както и не всичко старо е за изхвърляне. Очевидно новата жена в неговия живот беше по – пресметлива и не толкова всеотдайна, защото този път той беше този, когото поканиха да се оттегли. Себичността и егоизмът, както и трудно прикриваното желание да разполага с чуждото, а своето да счита за неприкосновено и само негово, за пореден път промениха живота му.
Междувременно, увлечен в бурни страсти, той отново беше останал не само сам, но също така и без работа, както и без неговата крепост - жилището. Толкова много болезнени удари, за толкова кратко време не би могъл да понесе всеки, но той ги преживя, воден от силната любов към себе си и уверен в силите си.
Житейската основа под краката му се беше сериозно поразклатила. В търсенето на изход, той си спомни за нея и отново почувства прилив на силна любов. Стъпил здраво на това усещане, той веднага я издири, уверен повече в нейните, а не в своите чувства. Както по – късно стана известно, беше й поискал две неща - да се завърне веднага след изтичане на договора и да живее в нейното малко жилище, за да я чака, изпълнен с любов. Както е добре известно, силната любов не познава прегради.
Тя веднага се беше съгласила и започнала да брои дните до своето завръщане. В същото време той като кадърно и амбициозно момче си беше намерил нова хубава работа и успя да възвърне поразклатеното си самочувствие, като бързо забрави за силните страсти, на които се беше отдал. В очакването тя да се прибере от чужбина и с пресметливостта на сметачна машина започна да крои планове за бъдещето, като много сериозно място в тях заеха очакваните от нея валутни приходи.
И така, ден след ден дойде и заветната дата на нейното завръщане. Със сериозен вид и леко виновна усмивка, изпълнен с вълнение и с голям букет цветя, той дочака момента на нейното появяване в залата за посрещачи на аерогарата. Така добре се владееше, че по вида и поведението му не можеше да се открие и сянка на някакво притеснение или проява на гузна съвест. Напротив, с чувство на контролиращ положението мъж пристъпи, силно я прегърна и целуна, сякаш нищо неприятно не се беше случвало между тях.
Идилията обаче не продължи много дълго. Още по пътя към нейното, вече тяхно апартаментче, където щяха да живеят занапред, последва въпросът с колко пари се завръща. Вътрешно подготвена, макар и да не й се искаше, тя го излъга. Отговори му за наличието на една чувствително по – малка сума от тази , която беше успяла да спести в действителност. Беше толкова убедителна в отговора си, че той, въпреки зле прикритото разочарование повярва. Излъга го, защото вече имаше едно на ум, а и никак не й се искаше въпросът за парите отново да застане между тях. За нея нямаше съмнение, че разговорът на тази тема беше отложен, все пак предстоеше да се отпразнува нейното завръщане и новото начало. Оставаше да я занимава мисълта, че по – нататък може би щеше да го изненада и да помогне в закупуването на една хубава кола - втора употреба.
А колите бяха неговата страст. За повече нямаше възможност и както беше подразбрала, това би го удовлетворило, поне в началото. Трудно, но все още успешно, той потискаше желанията си за нещо повече, давайки си сметка, че беше само на държавна служба. Вътрешнатна борба между желанието за пари, имоти и други материални придобивки и старанието да бъде честен го раздвояваше и тормозеше. Знаеше, че ако си позволеше да се изкуши и да пристъпи тази граница, всичките му живи и мъртви родители нямаше да му простят, а той ги обичаше наистина много. Изблиците на нервност обаче, все по – често го спохождаха, а отдушника за тях, естествено беше тя.
Така за него се заредиха дни на работа и занимания около семейството. Желанието му да стане богат не го напускаше, макар че погледнато отстрани, той никак не беше беден.
Всеки искаше да стане богат и в това нямаше нищо лошо. С препродажби на дребно обаче и с държавна служба, от която нищо и никой не зависеше, толкова богат, колкото му се искаше, не се ставаше.
На нея оставаха домакинството и упреците, че не може да си намери работа, сякаш у нас, това е нещо много лесно. Често я спохождаха и чувства повече на съмнения, отколкото на вяра, че всичко ще бъде както е било в началото. Тя вече беше разбрала, че щастието е като птица, което ту идва, ту отлита и за него трябва да се бориш. Очите й излъчваха една странна смесица от желание, търпение и най - вече примирение. Тъй като не знаеше как, а и не можеше, за страничния наблюдател беше очевидно, че тя беше избрала тактиката на пасивната съпротива и чакаше нещо да се случи. Какво точно, не знаеше. Казваше си да става, каквото ще става и живееше ден за ден. Не си представяше бъдещето на техния съвместен живот, но и не се опитваше да си го изясни. Целият й вид показваше, че все пак искрено се надяваше повече да не се повтарят неприятните неща от миналото. Дано!
Какво да се прави - и това е любов. Сигурно...

;)

Простотия до шия ;)

ДЯДО МРАЗ - Човек, който мрази старите хора
КОЛЕБАНИЕ - Полов акт с кол
ДИНОЗАВЪР - Човек, който се завира в дините
КОНСПИРАТОР - Човек, който спира коне и каруци
КУРАБИЙКА - Жена, която бие мъжа си
НЕСЕСЕРЧЕ - Дете, което не ходи по голяма нужда
ПИТАГОР - Човек, който се разхожда из гората и задава въпроси на дърветата
НЕГЪРЧЕ - Дете, което не е родено в Гърция
ПАРАЛЕЛЕПИПЕД - Човек, който пипа парите на леля си
БИСЕР или ДИКЕНЗ - Човек, който ходи по голяма нужда по два пъти
СЕРГЕЙ - Хомосексуалист, който се изхожда по голяма нужда
КУРНИЗ - Мъже в редица
КОСМОНАВТ - Човек, който си маже космите с нафта
ГЪЗАР - Човек със 100кв. метра задник
ДУПЕДАВЕЦ - Човек, който седи до кръста във вода
КОНСУМАТОР - Човек, който събира коне
АНАЛИЗАТОР - Човек, който лиже задници

No Surprise

Theory Of A Deadman с едно от любимите ми пърчета ;)

Е защо не съм аз... (dull)

Майка му стара, неразбирам тая логика, как стават тия работи и по каква методика се създават героите в днешно време, какви са идеалите на т`ва тъпо племе. Сигурно ако смачкам един - двама от бой, ако взривя нещо... Ах, защо не съм някой...
луд - шут,
скинар - тъпанар,
педофил - резил,
политик - кибик,
червен - кретен,
тлъст - гъз
с благороден метал на всеки пръст..
Богат - врат...
Кой? - Той!
А защо не аз??? Защо не аз.. оффф айде да ходиме на запой...

ТЦ

И понеже аз казах да си го постне сам => ИСТОРИЯ

За един една усмивка и още нещо

Жегата беше уморила всичко живо. Слънчогледите бяха навели цветовете си измъчени от задухът и така напеклото слънце. Всичко изглеждаше като замряло, отчаяно, искайки само глътка свеж въздух. Може би, само гущерите изпитваха удоволствие от жежкото слънце и настаналата пустош. Толкова беше топло, че можеше да опечеш яйце на напеклият се камък. Всички се бяха прибрали по домовете си или на хладно в заведението с климатика. Нищо не беше същото. Зомбираните от жегата хора гледаха мрачно през прозореца на кафето, с онази изпепеляваща надежда в очите за дъжд. Улиците бяха празни. Нормално, все пак навън е мор. Както си гледаха зомбитата през прозорците на кафетата нещо привлече погледът им. Не в нещо, а в някого. По безлюдните улици крачеше сам едно момче. Хората го гледаха и си мислеха как може той да върви под това жежко слънце. Определено развлеченото момче привлече на всички погледите. Той крачеше, слънцето не му пречеше, а в главата му се въртяха бийтове и рими. Гледаше направо и само натам вървеше. Известно време след като той отмина, на шега или наистина, заваля пороен дъжд. След тази жега и този ледено струден дъжд всичко се смръзна. Хората бяха насядали вече и по пейките и навън в кафетата. Ето, отново им се събраха погледите в нещо. Не в нещо, а в някого. По пълните улици крачеше сам едно момче. Хората го гледаха и си мислеха как може да върви с летните дрешки под тъмните облаци след дъждът, който беше смръзнал всичко. Определено развлеченото момче привлече на всички погледите. Той крачеше, хладното време не му пречеше, а в глвата му се въртяха бийтове и рими. Гледаше направо и само натам вървеше. Беше със слушалки в ушите. Както се появи с жежкото слънце, така и изчезна в далечината с хладния вятър... На другият ден отново го видяха: развлечен, все така крачейки тежко направо, но този път с усмивка на уста и с приятел...

Е така...

2007 - ма, кажи ми как да седна? Капка ли съм да се влача по улуци? Ся да вкарам малко философия като Комфуций. Потръпвам във бийта, а той добре държи се с мен! Боли ме фара дали някой ще ми бъде фен! Ти ме гледаш винаги и намираш дефект, а мен си ме кефи да съм си такъв обект! Как да съм добре, когато не нося чадър?!! А ти не се осещаш, че в животът се оказваш вместо кон – катър. РррррР! Ей, вундеркинд, спри малко с тея филми! Добре ве! Разбрах ве! Свичките сте стилни! Много неща напират в главата ми, обаче още нещо се мотае в краката ми... Ебати!!! Нападат ме стадо примати! Имитирала съм те??! ХА! Имитирам баща ти!! Грешки пра’я и не спирам да ги пра’я, обаче си трая, не кат’ теб – много да зная! Ся съм такава, преди бях в друга поза, сори брат – търпя метаморфоза!! А вие "новите" псета имате "страшна" мода - друсате, пиете, от кеф силно виете, цяла вечер съм на сода! Направо псета без порода, а аз още гледам да съм такава к'вато съм по природа...

\/

Positive

Education

Always

Correct

Errors

F89 код 910

Най - обичам да дисвам, дразна и вдигам кръвното на хора, които по някакъв начин са ме издразнили с поведението си или са ми разрушили хубавите впечатления за тях с тъпи и необмислени постъпки! Ще има колетчета... Продължавайте да се правите за щяло и нещяло, някой наистина може и да се хване...

.. е Така... защо не...

Цял живот се движа по ръба,
а клюкарите не спират да ме обсъждат зад гърба
начина ми на живот и всичко в онази зона,
която обгражда моята персона.
Е, добре, задници не съм тази,
която би обрал шибаните ви облози
за една наистина праволинейна личност,
със скромност, изисканост, романтичност.
Не съжалявам, че не откриваш прилика,
аз си падам по мръсната лирика
на РАПЕЦА!
Само, че понякога ченгетата се комплексират,
пускат бурканите и почват mix-сират.
"Вдигни си ръцете нагоре, полека!"
И аз ги вдигам като в шибаната дискотека.
Хахаха!! Да-Да!! Хахаха!!
Далеч съм от мисълта, че живея зле,
но не твърдя, че не може да е по - добре.
И все пак успявам да се задоволя
с това, което ми предлага шибаната съдба.
Е, понякога наистина става страхотно,
когато усетя, че онова животно,
вътре в мене се събужда,
а пичовете това адски ги възбужда...
Като жените от розовите ти книжки
да те даря със супер сладки въздишки...
Хахаха!! Точно така!! Хахаха!!!
Отваряш ми се, а въобще не ме познаваш.
Правиш грешки и хич не внимаваш.
Разчиташ на шибаните си псета ,
приятелите ти, те са бъзливи копелета,
който при първия гаф ще се разбягат,
дилърите ми на това залагат.
И пристигам аз в златната си каляска,
ти си сам, а аз готова да те напляскам.
Поглеждаме назад в миналото
и виждам, че трябва да гризнеш дървото.
Точно така колкото и да си печен
идва денят и никой не е вечен.
Получаваш това, за което си платил,
сърбаш това, което си надробил.
Трябва да внимаваш с кого се ебаваш.
Може да не ме обичаш, но трябва да ме уважаваш!

Fuck G.G.P. Diss

Чашата преля, напълних я със пикня, а ония там рапере викат бирата била добра! Не, не, не може тринадесет годишна пръдла да пее как искат да и го наложат! Аз ли греша или нещо те не са добре? К’ви са тея театрални роли бе момче? Дисче от сърцето ми, бърза пратка отива към градчето ви, хванете се задружно – идва анти пърчето ви! За това ще ви редя във сетове – да сте наясно, не да се държите като селски кметове! Колко ви е яко помещението, как си живуркате – малките кучки ви барат по мадурките, всички заедно се джуркате и после във море от стереопор се гмуркате. Колко фешън тонпежисиор си имате, как работи направо ви убива римите, ама и вие не оставате назад всякаш не сте от една фирма, а война взаимно си водите! Бахти парадокса, хванах се за главата, унемях и след две секунди бях на земята. Майко мила, не издържам ще ви пържа или първо да ви вържа?! К’во да правя направо незнам освен да ви дисна, да продължа напред и на такива като вас да не се дам. Бях от вашата порода, знам как е – правят те на прост и ти си доволен бате. Беше, обаче то едно време, ся да ти кажа писна ми и въобще не ми дреме! За това, че хващайте си шапките и печелете, не да пеете, че имате джипове, кучки, мезонети, коли, лъскави със джанти лети, въртолети, самолети, отгоре на това, че сте поети! Не се правете на заети, тишина казах кадети! Апокалипсис за вас настъпи а.к.а. римите ми цепят кат комети. Звездата ви не свети, енергията ви отива в правене на минети – лесно продажни копелета като промоция във супер маркети, хем сте малко, хем сте напети, а въобще не виждате, че ние сме на рояци и на чети! Аре goodbye очаквайте още диснати колети. Това е колет първи, поне до номер трети...

SHINE над мен

Shhiii...
Shimmy shimmy ya, shimmy yam, shimmy yay, gimme the mic so I can take it away! Shimmy shimmy ya, shimmy yam, shimmy yay, gimme the mic so I can take it away...
Както си ги реди ODB и аз така, само където моята рима куца, набира се като глис на буца, а ве к’во ти пука за онази тъпа каруца? Хахах много съм зле бре брат! Но това да не ти прави впечатление, днес много ме пече слънцето. Ама ко от това: Да живеят фонтаните! Да живеят дърветата с гъстата корона! Да живеят камофлажките и гълъбите, разбира се! Но това за гълъбите е много сложна и засукана тема, за тези които не са проследили началото на цялата история. Така че, за сега гълъбите на страни и леко да не настъпитя някоя умряло от жега врабче, че ще се разправяме лично като мъже, голи до кръста... Рапец да има - т'ва му трябва на човека.. еЕеЕееее ееЕЕеЕ... ВетровеееЕеЕе гонят меееЕеЕе през празните чашиии!! Духайй.. ДухаЙйЙ, определено ще го заледиш... офф това слънце много зле влияее!
Hey, baby, I like it rawww...
Не говорим за врабците, нито ветровете на баба Лили, нито гълъбите дори! Избийте си го от главата. Говорим за слънцето, което не спира да пече, пече ли пече. Червени петна се разхождат на хоризонта. Евала баткииии, даже тен имате, а аз горя – файда!

”Дръжте врабецааа!!!” изкрещя той застанал с типичната поза на Наполеон!

Честит Рожден Ден

Борислав а.к.а. Бенжито!!!

Какво ли да ти пожелая...
Нали е твоя младостта, а нищо по-добро не зная от нея и от радостта. Бъди добър, бъди щастлив, върви с една звезда в нощта и нека никога да не заспива смеха на твоята уста!
Цели се в луната, дори и да не улучиш ще попаднеш сред звездите! Усмихвай се повече, че за една хубава усмивка ти са необходими 17 мускула, докато за едно качетвено цупене трябват 47 ;) И от сега и за напред - здраве, щастие, късмет!
Love ya dude ;)

Уж нeщо ню под да сън, бът то ко се оказа?

Е, добро утро (не, че е утро) бих казала сама на себе си. Но грешка – вече си го казах. А добро утро за какво ли, е огледайте се, все едно няма за какво. Има и то за много неща, които не виждаме, а си мислим, че са ни ясни. Но стига съм философствала и нека да излея тъпата си болка малко виртуално. Че какво лошо има в това? Нищоооо бих казала, не, не, казвах го дори така някак гордо! И нека сега си излея мъката: Ебало си е майката бе хора! Много се дразня от несвойствени неща. Какво е това? Там – тири – рам, тири – рам, да не казвам, че ще ме обвинят накрая, че съм някво тъпо комерсиално пърче! Махнете вие това колко даден човек е комерсиален. Купих си някви кецки и бум изведнъж всички имат такива – знаех си аз, че са прекалено комерс, ама кво да се прави – риск на професията. А мани кецките. То ние вече сме стари хора => Апнем и ни са приспи! И в цялото това мое море на простотията и текста без смисъл мога да добавя още неща. Не го разбирам това как даден човек има някви очаквания към друг – човекът не праи т’ва ‘дет нашия герой очаква и бум – светът му са срива... хахах смях братле, смях... ма както и да е ;) важното е приключение да има.
Хубаво е да се мъжееш, ама от време на време (когато си сигурен, че си по – силният) ‘щото от време на време подлата и брутална истина излиза на яве. Не че нещо, ама да то и не е лично, но е гаден факт. Винаги съм подозирала, че има нещо от тоя род, ама никой не си признава и на мене ми става кофти положение, но добре, че дава оня отгоре интересни ситуации, че хем да излезе истината, хем да се посмее човек. Е едно ято сме, ама сме смешни (повечето от нас може би – “простосмъртните”, а може би никой не е смешен, ама нали т’ва няма смисъл - извод: НЕ СЕ ВПРЯГАЙ!). Ми така де – мъжей се, мъжей (било то мъж или женка) и к’во – по едно време почва да се “женей”. Е да го еба (д’ге) изпедерастяха се хубавите мъже, че и грозните също. Добре че има, може би, малко останали, свлечени типове та радват. Брада е, ама то се знае, че сега някой ще се обади и ще каже “файда”, но то все едно и също. Къде отивам аз, може би?
А ве к’вото и да си говориме нищо няма да е същото както да се погониш по пътя с няк’ви изтрещели типове от съдебна власт. Че забавление си е. Мигат, всиркат, кефят се, ти махаш по идиотския начин... простотия, но забавна! Ама то на пътя джунгла, да те е страх да излезеш на тротоара пък камо ли на шосето (улицата). Има тооо, има тъпи пърчета с мозък на амеба (едно такова малко) ‘дето си мислят, че са голямите шофери, ама не знаят и един мигач да дадат. На къде е дясно (ъ-ъ ляво да реча). Поройници. Е на това аз му викам курволяк. Нищо няма да е същото като едно време с тея книшки. Ся ко – гъзариийка. А пък тея “сладурите” с яките колелца няма да ги броя. Че к’во им е на пичовете – нищоо, ама аз, за да карам такава таратайка ще има да си почакам пет години, та да не кажа десет, а тогава к’во? Ми то е ясно – гъзарите летящи чинии ще карат. (е така де, а ние само ще ги дзяпаме с 3д очилата и ще викаме “ууу-ииии, бах мама му!!”) Тъпня! Трябва да престана да мисля, ама кой ти дава това право. Процесора работи 24/7. Ама вентилацията sux! Е това ся елементартни техничарси проблеми, ама така е като няма кой да го продуха... (за перверзниците – ВЕНТИЛАТОРЪТ имах предвид)... :( Много от техниците я мързела, я липсата ги хванаха и ди-ди-дим да ги нема! Но да не се учудвам – при тея заплати! България – една многоцветна идилия.
И да се върнем на нещата без смисъл, не че тези отгоре имаха, но друго си е да седиш пред районното, да папаш сладолед и да се “радваш” на куките, които не престават да те гледат много странно, а пък да не броиме минаващите хора. Голям е кеф да ви кажа. Трябва да пробвате. А още по – голям кеф е и когато си говорите с човекът до вас (или хората, според – зависи бройката) за сериозни неща, спуквате се от хилеш, нали сте, е все още не сте пияната младеж, но и за това има време :) А ве да не ти пука е казал един хипер велик човек (визирам себе си).

Just mrrrrrrr

Обичам си котките. Те ми действат страшно успокояващо :)

Just listen to that mrrrr and you will feel free... and may be loved by a ordinary creature such as cat. So just listen to that mrrr :))) Feel love =]

I tova e taka... moje bi... :(

« VesS » zdr
« VesS » kaji, kakyv e toq zor, da ne e stanalo ne6to?
« Benjito » Ne, ne, dobre sme, prosto iskah da govrq s teb
« VesS » a-ha, 4akai, 4e az si pomislih “bah mama mu ko stava tuka?”
« Benjito » spoko, nema se pla6i6 ;)
« VesS » e nqma
« Benjito » iskam da govorq s teb
« Benjito » otnosno nqkoi ne6ta
« VesS » dobre, kazvai
« Benjito » kakvo stana s tebe be?
« Benjito » v smisyl ne be6e takava, s men se dyrji6 dobre
« Benjito » no si li4i, 4e si stanala nqkak gadna
« Benjito » predi 1g i polovina ostavih v BG malko po – razli4en 4ovek
« Benjito » sega mi e malko po-trudno da go poznaq :(
« Benjito » ne, 4e se dyrji6 taka s men i kakto zabelqzvam s priqtelite si, no mi lyha na onaq gadna hladnost koqto be6e edno vreme
« Benjito » o6te v na4aloto na na6eto priqtelstvo, tova koeto
« Benjito » iskam da razbera e za6to?
« VesS » iska6 to4en otg taka li?
« Benjito » da, bez da ovyrta6, 6tot ne se znaem ot v4era i znam, 4e si mn dobra v tova ;)
« VesS » e, ako az ne uvyrtam i zavyrtam vsi4ko v moq polza koi dr?
« Benjito » 4akai, 4akai – ne smenqi temata
« VesS » pfu, ne mi mina nomera
« Benjito » slu6am
« VesS » za koe?
« Benjito » po vyprosa, koito zadadoh i izob6to ne mi se pravi na 5 za 4!!!!!
« Benjito » 4e izbuhvam!!
« VesS » brale, mislq, 4e mn dobre znae6, 4e tova kakvo sym az
« VesS » mn zavisi ot obstoqtelstvata v koito si postaven, nail taka
« Benjito » qsno mi e, no az ne iskam da mi razviva6 teoremi, a to4en otgovor
« VesS » to4en otg? kolko to4en?
« Benjito » 100%
« VesS » horata bratle, horata!
« Benjito » samo te?
« VesS » v pove4eto slu4ai da + tova moje bi i az go iskam
« Benjito » moje bi, no az ne vqrvam
« Benjito » druga, po-golqma pri4ina ima li?
« Benjito » az se se6tam ot kyde e izvora, no ne trqbva da e to4no taka s vsi4ki, ne misli6 li
« VesS » ne sym vinovna, davat mi povodi ili prosto ponqkoga taka se polu4ava
« VesS » ne vinagi go iskam, izliza ot samosebe si, bolka bratle, znae6 kak e
« Benjito » znam, znam, az li ne znam…
« Benjito » no ne trqbva vinagi da si taka, vse pak az i Vladomir ti se dokazahme navremeto
« VesS » taka e – nqma lyja
« Benjito » iskam si starata Vesi kydeto be6e malko po-dobra i i puka6e za horata
« Benjito » ne za vsi4ki i vsi4ko, no ima6e liubov v syrceto si vypreki typite slu4ki i nezaslujenoto stradanie
« VesS » a ako ne iskam da q vyrna
« VesS » a ako taka mi e po-dobre
« Benjito » za momenta, moje bi da, no nqma da e taka vinagi
« Benjito » no do nqkva stepen trqbva da se doverqva6 na horata
« Benjito » za6toto, ako se doveri6 – 6te te predadat, ako ne – moje sam da predade6 sebe si
« Benjito » symnqvam se, 4e sama 6te se predade6, no i tova e vyzmojno
« VesS » mmm, kvo da ti kaja
« VesS » spoko, az sym si az – nikoga nqma da preeba horata koito me obi4at
« VesS » uspokoi se – sy6tata sym si ;)
« Benjito » ne e taka
« VesS » taka e
« VesS » gadna sym samo s koito trqbva ;) tvoq politika, ako ne se lyja
« Benjito » da, moq e, no ti si q promenila malko
« VesS » hahahahha lud li si?
« VesS » spoko ;)
« Benjito » da lud sym, no ti trqbva6e ve4e da znae6 tova
« Benjito » ne se poznavame ot v4era, taka 4e pomisli si malko v/u moite dumi
« VesS » 6te pomislq, ama nqma za kvo, ne sym stanala 4ak takava
« VesS » 6te vidq, no ne obe6tavam ni6to
« Benjito » gaden inat si!! znam az za kakvo i ot kakvo idva tova, no minaloto si e minalo mili4ka!
« Benjito » qko napred i nagore! trqbva da si silna i da vkarva6 premerena zloba. a ne samo zloba i zloba – nakraq 6te se razmekne6!
« Benjito » Starata Vesi e na po4it, novata ne me kefi!
« VesS » dobre brat, moje i da stane na tvoqta, a moje i da ne stane. 6te vidime, az iz4ezvam, 4e sym na urok sled malko.
« VesS » bqh na vidin v4era, ama 6te ti razkazvam dr pyt
« Benjito » dobre, ko si praila tam?
« VesS » 6ti kaja.. aide
« Benjito » aide i se zamisli nad dumite mi
« VesS » ok, ne obe6tavam, 6e vidime.. ai \/
« Benjito » \/

:[

И аз ще кажа:

Скапания ми живот няма смисъл, ако това, което правя няма смисъл. Тази мисъл не съм я написала аз просто слушам сърцето си и шибаната страст блика на вън и като в сън идвам от мрака, минавам до теб, а ти очакваш знака, с който да покажа, че те виждам. Не те виждам!!! Не ми пука дали те обиждам. Кърпата на главата ти не ми говори нищо, комбатите, Т-шърта, всичко е само пищно позиране, имитиране на гъзария... Ти си никой за мен, ако не носиш магия, а си от тия `дето слушат, защото кучките слушат. Пушат, защото кучките пушат, а мушиш ли си го когато кучките си го мушат? А?

Who da fuck r U?

А бе да ми се махаш от главата... имам си и други проблеми, че да те слушам как сновеш нагоре - надолу чудейки се как да се измъкнеш от ситуация. Хахаха... Най - сладкото нещо за зрителя в тоя живот е да те гледа как сам се преебаваш.... Злоба братле, злоба... На думи всеки е богат да ти кажа, а ко стана с действията?

Жената котка

Анастасия беше младо момиче. Тя беше на поддатливата тийн възраст - 19 г. Животът я беше изправил пред много перипети, но това никога не беше в състояние да я спре да иска да живее. Доста неща се бяха случили с нея, но независимо както ставаше, тя винаги запазваше хладнокръвие и в повечето случаи каменна физиономия.
Анастасия беше висока, добре сложена млада дама. Дългата и черна коса подчертаваше изяшното и лице и караше кристално чистите и сини очи да изпъкват още повече. Това често привличаше младежите кум Анастасия, но уви, тя много трудно им се даваше. Винаги си имаше едно на ум и то не излизаше от главата и, може би за добро. Очите и като чели отразяваха слънцето когато то светеше в тях. Зениците и изчеваха и те ставаха едноцветни и необикновени. Приятелите и викаха “Мацката на Ридик”, но това не радваше Анастасия, както би ни се искало.
Анастасия имаше една малка слабост. Това бяха котките. Тя много ги обичаше. Едно от най – голямите удоволствия за нея бе да си гушка котката, да я гали и да я слуша как мърка. Толкова успокояващо и действаше това. Нейната любов към котките беше голяма. Като видеше котка не пропускаше удобния случай да и се порадва. Дори котката на комшията и, която децата в квартала определяха като “зла гад” и даваше да и се радва. Макар и да е от тея страхливите, улични котки където само да те видят и бягат. Тя пак им се радаше, макар че не можеше да си я погали, но котките са си котки – Анастасия им бе отдала една малка част от любовта си.
След смъртта на по-малката и сестра и раздялата с човека, на който беше отдала цялата си любов, Атанастасия се озлоби. Едва ли някъде по света имаше човек, който точно толкова много болка и страдание да беше подтиснал в сърцето си. По принцип хората дават воля на чувствата си, плачат, ридаят, удрят, чупят и рано или късно им олеква. Но това не стана така с Анастасия. Тя се озлоби към света, съумя да подтисне болата дълбоко в сърцето си, не пророни нито една сълза, не каза нито една дума, която да покаже на всета как тя се чувства, не каза на никой какво и е на душата, а и нямаше намерение да споделя на който и да било такива работи.
Всеки ден болката и отчаянието в сърцето на Анастасия ставаха все по-големи. Но тя не се предаде дори и за момент не се отпусна. Чистите и сини очи потъмняха. Някак си, може би природен феномен, а може би от болка те наистина потъмняха физически. От онез уникални очи не беше останало нищо. Но някак си това не ме натъжава, защото те се бяха превърнали в още по уникални и единствени по рода си – синьо-зелено-сиви може би е най –точното определение на това, на което приличаха те. Може би, за проклятие или за нешо велико бяха станали такива. Това все повече привличаше мъжтете към нея. Но дълбоко наскърбена и озлобена тя не ги допускаше до себе си. Някак си и идваше отвътре да се гаври с тях и чувствата, както наверемето един мъж се беше изгаврил с нея. Нищо не я спираше. Гавреше се по цял ден и нощ, а още по-лошото е, че това и доставяше удоволствие. Само тогава усмивката се връщаше на лицето на Анастасия. Но след време тя започна и да се застиява. Момичето се усмихваше просто ей така. Това озадачаваше хората, които я познаваха и които бяха съумяли да запазят приятелството си с нея, заради самото приятелство. Това бяха хората, които през цялото това време са били до нея и никога, ама никога не са я оставяли сама когато тя е имала нужда от помощ.
Като всяко нормално приятелство заради приятелството и тук имаше сблъсъци на характери. Не всички одобряваха поведението на Анастасия и се опитваха да я “вкарат” в правия път, но няколко пъти вече неуспешно, защото това беше правият тъп за нея: да не се оставя да бъде маниполирана от хора, които са двулични и никога няма да заслужат да разберат какво е тя всъщност, а това май се оказваха всички останали, без примата приятели, които имаше. Но не само те имаха сбъсъци с Анастасия, а и Анастасия с тях. Те живееха в четири различни свята, но с едно общо в тях – музиката. Това ги беше сближило на времето и заради това се опознаха като хора, станаха приятели до ден днешен са заедно.
“Усмихвай се през повечето време, да не кажа постояно, така хората ще се чудят какво си намислила” казваше Анастасия без да и мигне окото и се усмихваше за щяло и нещяло. Но красивите и тъжни очи издаваха как е положението в действителност. Всички от кандидат – студентите си мислеха, че тя си е такава една “няква – никва, гадна и подла кучка”.
Един ден в метрото се сбъска с един очарователен младеж. Веднага се заговориха и той видя в нея нещо, което не беше виждал в някоя друга, на бързо си пое въздух и я покани на среща. Анастасия не отказа, а прие, за негово учудване, защото той беше слушал за нея каква е “мъже-мелачка”. Срещата мина гладко. Нямаше никакви проблеми. Анастасия не му беше дала никакъв повод да си помисли момчето, който между другото се каваше Станимир, че може да се изгаври с него. “Опърничева ще е” мислеше си Станимир докато се прибираше вкъщи. Той се срещна още един, два пъти с Анастасия и за негово учудване се влюби в нея. Тя, като чели, не отговаряше на чувствата му, макар че вече спаха заедно и то няколко пъти.
Един ден Станимир реши да заведе Анастасия у тях. Тя се съгласи. Още при влизането си вътре в апартамента на Станимир Анастасия остана много изненадана. На вратата ги посрешна една много красива ангорска котка. Анастасия веднага се залепи за нея като “муха за мед”. Цял ден и се радва ли радва, когато изведнъж физиономията и застина след една от целувките на Станимир. Стомахът и се развълнува всякаш имаше пеперуди в него. Това чувство я накара да се чувства озязвима и без да обясни нищо на Станимир тя се изнесе като фурия от апартамента му, оставяйки го без думи. Той се затича след нея, но беше вече късно, нея я нямаше. На другият ден се отби в апартамента и, но майка и любезно го отряза като му каза, че нея я няма. Той наведе глава и си замина. Чакаше с нетърпение Анастасия да му се обади, но това не стана в близките дни. Той се чудеше какво и е станало, когато набра номера на Ели – единия член от групичката приятели на Анастасия.
Ели знаеше всичко. Тя много окуражаваше Анастасия да задълбочи отношенията си със Станимир, защото той не беше като другите момчета и тя го чувстваше със сърцето си.
Двамата с Ели намислиха чудесен план, план на който Анастасия просто не можеше да откаже. Станимир набързо купи 9 хризантеми и събра 9 приятели които тя никога не беше виждала. Усмихнат, изпълнен с надежда. Подреди момчетата и започна да ги изпраща едно по едно през 5 мин до апартамента и. Те я викаха и понеже майката на Анастасия ги виждаше за пръв път я викаше да се разбере. Когато Анастасия излизаше на вратата и получаваше по една хризантема с думите “Това е от Станимир, който много те обича!” и изчезваха. Така цели 9 пъти. Анатасия не знаеше вече какво да прави и какво да каже на майка си. Накрая за 10 пореден път на звънеца се позвъни, знаейки какво следва тя сама отиде да отвори вратата. Тогава не видя непознато момче, а Станимир. Той беше усмихнат до уши, не с хризантема в ръка, а с малко персийско коте в ръце. Анастасия взе котето, гушна го с едната ръка, с другата гушна Станимир и го целуна, след което се разплака. За пръв път бе дала воля на чувствата си отново...
Както определен вид музика, така и определена любов към животни може да сближи хората. Никога не се знае знае ли се какво ще се случи утре!! И как един човек може да промени друг със своите собствени действия. Така че: “make love not war”!!