Фейбо фийт дъ лайф - меморийс

Днес не са ми минавали някакви откачени мисли за света в главата. Причината поради, която е така е, че се мотам с някакви хора цял ден. Те ме разсейват от вечната мисловна борба, която настава в главата ми, така да се каже. И въпреки всичко ми е скучно. Наистина - всичко е толкова скучно, че чак ми се реве. Искам си пак да се върна на морето. Да си живея безгрижно с 4-те мацета, двете котки и 3-те костенурки на онзи етаж и в онази градина. Там ми беше забавно, чак не можех да повярвам. За първи път от много време насам почувствах, че да хапя, да дращя и да съм съркастична с хората ми е абсолютно излишно. Нямах нужда от това, за да се чувствам жива. Дори мъже не ми трябваха. Нямах нужда и от тях. Може би за това и не обръщах много внимание на този и онзи, които ме закачаха. Дори не ми привлече вниманието това, че едната от моите мацки се занимаваше с пича, който на мен ми харесва. Не ми беше важно - прекарвах си добре. Искам го пак.
Да кажа само, че и Дидката ми липсва. Някак не ми е забавно без нея на работа. Тя е човек с който може да говориш за всичко и това наистина ми лиспва. Много е яка! Радвам се, че я познавам.
Сая... Сая... Тя също ми липсва... барабар с Кюби-чан.
Мъро, Сашо, Ицака, Тишо... искам си дискотеката с тях... ама още малко остана до започването на семестъра.
Иво, Бавния и Ваньо... комшиите... Не искам да се сещам, че ги няма до нас с 606 стая, че... като мина от там винаги ми се приисква да вляза. Защо завършиха?! Трябваше да направят стачка и да останат още 1 година.
И най-много... съквартирантките... обичам ги! Но и те завършиха... мъчно ми е!
Край!
П.П. Радето и Магито... Те... Те... те са моята слабост!

Good little boys and bad little boy let's all stop scavering for food!

Не знам какво става наоколо, ама всичко ми се струва много грешно според моите представи. На последък нещо ме е захапал щъркела за ухото и не иска да ме пусне. Само се чудя каква простотия да направя - ето ме с червена коса. Да, ама това не беше достатъчно - що да не се пострижа като Саске? Какво ме бърка... И... Ето... Направих го. Харесвам си прическата, тя е много яка, супер саможиво седи, ама имам лекото и небрежно чувство, че не ми отива и когато попитам някой приятел - "Отива ти!" Страх ги е да кажат ли или просто това е истината. Май не ми е достатъчно важно. Все пак да не забравяме, че аз не вярвам на хората. Първото нещо, което си мисля като говоря с някой и той започне да ме обеждава в нещо от сорта на "земята е плоска", веднага си казвам "не е вярно". Докажи и ще ти повярвам. Вяра? Какво е това? Нещо, с което човек се отешава и си гали егото. Да, ама не! В какво да имам вяра? В шкафа отсреща ли. Да, да! Или пък на оня пън, който щял да се прибере, ама не го прави... същата история. Седя си аз на работа тука и си мисля. Ето така се докарах да напиша този пост. Чета си Fairy Tail, гледам си героите, радвам се на красивите момчета и им се кефя на случките. И какво? Какво ли? Започнах да осъзнавам, че понякога ми се иска светът да е като в манга или аниме. Да имаш такива приярели, че да не им пука за собственият им живот - важното е твоят да бъде спасен. Завиждам на този измислен свят. Завиждам. Няма такива хора в реалността. Няма ги онези хора от онова време на баба ми... Да бе! Че те и тогава са били същите каквито са и днес. Хъх... Ебало си е майката. Признавам!
Не, че и аз съм човек за пример. Не съм и никога няма да бъда. Просто понякога изпадам в такива странни желания и започвам да си мечтая. Ама тези мечти не се сбъдват, за мое най-голямо съжеление.
И ето, отново ме гони промяната. Днес реших, че ще започна сериозно да изучавам езика и заминавам... дал Бог... ако изобщо го има.
В крайна сметка аз съм като облаците - на където ме задуха вятъра натам. Най-много мразя да си правя животът проблемен и това е.
НЕ МЕ ЗАНИМАВАЙТЕ С НЕСВОЙСТВЕНИ НЕЩА, МОЛЯ.
И аз като Михаил - No connection with this person!
И като заключение:
A man who tastes better than alcohol? There is no such thing!