Магия...

Ще викам, а когато свърша, ще ме молиш:
- Говори ми!
Добре, ще ти говоря и няма да е напразно, защото не правя нещата еднообразно.
Мазно влизам, за да съм до теб. Не бих те лишила от моята подкрепа, знам, когато попаднеш в беда, пробит спасителен пояс очакваш, но аз ще ти подам ръка. Твоят глас търси да намери някой, който да го изслуша, но трепери, защото всеки се крие зад своята маска, а когато я свали - това те стряска. И мислейки, че си намерил сигурно място, се озоваваш в змийско гнездо. Повярвай ми, аз няма да те предам - вземи това, което мога да ти дам.
Искам да притежавам магия, една истинска магия, с която да изтрия, от на хората лицата грима да измия, болката от душата да убия.
Много мръсни думи изричам, много хора с много мръсни думи наричам... Но аз мисля това, което говоря, говоря това, което мисля!! Дали греша или не, дали съм лоша или не? Дали съм добра или не?
ЗАЩО НЕ МЛЪКНЕТЕ, БЕ!
Всеки сам носи на раменете главата си, всеки сам избира съдбата си. Всеки сам да си избира ролята, която поиска да играе, но неволята, рано или късно, винаги те принуждава да покажеш под маската си какво става, да покажеш истинското си лице. За това не се страхувам да кажа това, което е в главата ми, от устата ми излиза хармонията на душата ми. Призът за мен е, когато открия някой, който да носи същата тази магия.
Ако правиш нещо, прави го истински. Ако си решил да живееш, живей искайки, но не повече отколкото можеш да поемеш, иначе когато се съвземеш - разбираш, че всичко си загубил и ако ме познаваш, едва ли би се очудил, защото винаги съм уважавала толерантността в играча, когато паднеш съм готова да те влача. Не се страхувай, човече, с мен си, нали ме знаеш - не съм друга, освен себе си. Нямам какво да губя, за да крия това, което съм - една кутия, от която всеки взима, за да нахрани душата си, покрита с открити рани, прибрани от времето в плен, една истинска магия за мен!

Място, на което трябва да бъда, смисъл, който трябва да имам

Дъждът, земята...
Мясно на което трябва да бъда... значения...
Кажи ми: "Аз не съм сама!"
Нещо, което е загубено в проливния дъжд
е определено важно нещо.
Докато всичко става черна, непрогледна история с кал хвърлена към небето,
аз се преструвам, че винаги търся.
Защото аз нямам никакво чувство, което да ме прави откривател,
аз не съм открила увереността.
Аз съм нетърпелива...
Защо сърцето ми трепери?
Аз не съм уплашена, защото съм загубена,
аз не съм тъжна, защото съм загубена!!
Сега искам само да бъда мръсна.
Това за мен, сега, е необходимо нещо,
което завършва със загубена кауза.
Всички се смазват сами себе си и не търсят никаква помощ.
Ти не си сам.
Всичко е едно ненужно състрадание.
Аз трябва да захвърля всичко, ама всичко настрана!
Престореното състрадание е без значение.
Ти не трябва да искаш да обърнеш погледа си назад - нищо не е останало.
Ти не си сам.
Аз трябва да бъда себе си, аз искам смисъла.
Аз трябва да бъда себе си, аз загубих смисъла.
Дъждът, земята, място, на което трябва да бъда.
Кажи ми кога...
Какво вдъхновение на сърцето изгубих заради някого?
Сега, тук трябва да има някакъв смисъл.
Кажи ми кога, къде, какво съм аз...
...загубила в тези греховни очи?
Аз не съм сама!
Ти не си сам!
Аз трябва да бъда себе си, аз искам смисъла.
Аз трябва да бъда себе си, аз загубих смисъла.
Дъжд, аз трябва да бъда тук...
Вали върху тялото ми и ми покажи смисъла на живота,
който трябва да водя и имам.
Причината, по която трябва да бъда, тук, себе си...
Смисълът, който аз трябва да знам...
Докато аз плача със сълзи в дъжда,
дъждът наслагва кал в мен.