Слънцето изчезва и настъпва пълен мрак,
нощта ме завладява и обгръща ме в мрак
и всичко е в мрак, всичко живо е в мрак
и умирам и умирам и умирам само в мрак.
Чувам пак камбанен звън и поглеждам аз навън
и виждам пак ковчег и се моля да е сън.
Хората умират всеки ден, всеки час,
но рани или късно ще умрем и ти, и аз.
Времето минава и живота си отива
и година след година, то душата ми убива,
чувствам как умирам тялото ми как изстива
и как душата ми долу в ада се разбива.
Излизам аз навън и поглеждам под звездите
и усещам как със сълзи пълнят ми се пак очите,
и с мъка аз си спомням за отминалите дни,
а сега пред мен се виждат само мраморни стени,
но просто няма начин да избягам от смъртта,
защото идва моя ред и напускам аз света.
Спомени нахлуват пак в моята глава,
но всички те са с черно тънещи в
тъмнина, тънещи в пустота, тънещи във
всяко нещо свързващо се със смъртта
и цитата вкоченяват и умира радостта,
и остава да витае само вечната тъга.
Слизам аз надолу по стълбата към ада
и вечно ще горя там на дяволската клада.
Няма светлина, а не, не виждам светлина,
само тъмнина, само черна тъмнина,
не искам да умра, а не, не искам да умра,
но всичко е така те ме водят към смъртта
искам да съм жив, искам вечно да живея
и кръвта на всички копелета искам да пролея,
но чувам пак камбани и църковен хор запява
и виждам пак смъртта и пак кръвта ми се смразява,
излизам пак навън и пак поглеждам към небето,
но няма ги звездите вече мъртво е небето.
И винаги накрая все доброто побеждава,
и винаги накрая светлината пак изгрява,
но не и този път тука мракът надделява
и всичко се обръща, и смъртта ги завладява.
Искам да живея, ако трябва ще убивам и
само моля се не, не искам да умирам,
но душата си усещам тялото ми как напуска
и ковчега вече виждам как в земята ми се спуска.
Хората се молят и очакват светлината,
но отдавна тя е мъртва победи я тъмнината.
не, не виждай това т`ва е краят на играта,
не, не мислех, че ще свърши всичко долу в тъмнината,
това си е така шибани са правилата
и всичко свършва гадно, гадно свършва и играта.
И добрите си отиват, и добрите се забравят,
и добрите свършват долу и във времето остават.
затова е без значение дали ще съм с добрите,
затова не ме ебе как ще си живея дните.
Искам да избия всички копелета гадни
и ще ви затрия всички гадове досадни.
Знам, че искаш също да ми отнесеш главата
знам, че ще ме глътнеш,
но и ти си с мен в лайната,
всичко свършва тука и живота ме напусна,
вече аз съм мъртъв и душата ме напусна
и остана да лежи тялото ми на земята,
духът ми ще живее вечно там при сатаната.
Кофти е да чувствам, че съм долу под земята
като можех аз да бъда извисен в небесата,
гадно е да виждам как пръстта ме закопала
и да чувам бавно как гласовете заглушава,
и да зная, че ще бъда вечно роб на самотата,
докато расте върху гроба ми тревата.
Няма смисъл вече от всички тия простотии,
мъртви сме и ще се върнем пак на Вси Свети.
Слънцето изчезва и настъпва пълен мрак,
нощта ме завладява и обгръща ме в мрак
и всичко е в мрак, всичко живо е в мрак
и умирам и умирам и умирам само в мрак.
[Chorus:]
Живот. Пари. Коли.
