...

Животът е странен. Върти и суче все едно и също нещо - поредица от възходи и падения, готини или гадни периоди, на които не можеш да определиш големината, началната или крайната дата. Вътре в теб бушуват размични мисли и страсти. Ту те е страх от него, ту не е. Промените са плашещи, а ти просто ми кажи кой не го е страх от тях? Има ли такъв човек, който смело може да излезе една крачка напред и с ръка на сърцето да каже: "Майната му, мен не ме е страх!"
"Широк живот, тесни гащи!" са казали хората. Животът ще ти нанася много удари под пояса. Колкото и да боли, колкто и да е трудно да се продължи напред, ти трябва да го направиш, дори и влачейки се по корем. Това, което не те убива те прави по - силен. Промените не трябва да те плашат. Ти трябва да ги погледнеш с красивите си очи и да кажеш: "Да става каквото ще, аз ще се справя!" В душата ти трябва всичко да е подредено и готово за това, което може да се случи.
Все пак животът е едно изкушение, блести, омайва, върти се като прекрасен кристал пред очите ти, подканва те, подлъгва те, че всичко е лесно. Но ти вече си усъзнал, че не е. И все пак си изкушен. Изкушен си, но не достатъчно, за да се впуснеш в неговите дебри и да го опознаеш във всеки един аспект, във всяка една светлина - от червена до синя и прочие.
Страхът те обвзема. Едновременно си изкушен да се впуснеш в животът и едновременно разбираш колко ще ти е трудно оттук насетне. Започват проблемите - един по един се сипят върху главата ти. Достигаш до изводът: "Животът смърди на бурен запален - кой пафи, кой тича опарен!"
Ти още искаш да се впуснеш в дебрите на животът, но страха и проблемите отново те спират. И ето тук се явявам аз - твойта малка страст - в душата ми огън, в очите ми студ. С няколко прости движения те карам да забравиш всичко - проблеми, страх, амбиции. Успявам в душата ти да разлея туба бензин. Изчаквам минута, долкото да те обгърне студенината и без да ми мигне окото драскам клечката. Огънят сграва цялото ти тяло. Вече не те е трах. Готов си да се впуснеш в животът, да опиташ от всичко. А аз само те ледам с леко присвити очи и усмивка. Какво си мисля ли? Не трябва да се чудиш много, защото отговорът е прост: "Целуни ме момче, аз съм дяволът!"