Thursday, May 29, 2008

Луда за връзване мечта

Родих се и живях, от грешките се учих и разбрах, творях с поразия и замах, горях. В пъкълът на обществото бях! Над облаците в небето пях, с вятърът се движих и отвях ненужното по пътят, и се смях, а също плачех и ме беше страх! Аз там сама осъзнах, аз сама там родих се и живях, поне разбрах! И аз родих се и видях един побъркан свят в мрак, милиардна шлака дет' сама края си чака. И осъзнах, че няма смисъл щом красивото си вмирисъл, бъдеще да пиша след кат сам си се отписал! И родих се и живях един живот на пук на тях, обикнах музиката в момента, в който я познах и с години се менях, ако не ги мачках аз щях да съм на пух и прах. Но не свърших, не успях, не завърших, не можах само с изграждане труда си бих казала, че живях! Родих се и живях аз като сиромах, научих се на грях, ах, отучих се от страх. Летях високо в небето, на хлапе проклето бях и нямах избор, изборът ми беше на сърцето. Но как да чуя него в тази суматоха? В тази пълна какафония бойци дойдоха и биха се за мен във всяка една секунда, всяка минута, всеки ден! И ето, че спасена съм аз и съм в екстаз – лунатичка с луда газ! Искам да мога да пея до Бога, да мога да дишам във водата дълбока, да мога да ходя, да скитам тоест да летя от тук до луната и през вечността! Само че в заблуда, въображението е луда за връзване мечта!
Нещата трябва да се случват без значение какви, светът се върти, а лошите неща разждат добри! Тъй че дишам и пиша к’вото чувствам, к’вото мисля и въобще не ме е грижа к’во си мисли някой нижа! Те забравят, не знаят за какво са тук и какво да правят, всякаш чакат краят, всякаш са завързани и траят! Аз съм по-добра от вчера, утре по-добра от днес и благодарна съм на Бога, че още имам интерес!Вчера, днес, с утре през скапан стрес, имай чест и превърни дните си бързо в прогрес! С интерес на истината следвам си амбицията, шесто чувство появява се а.к.а интуицията! Появява се, за да напомни за това, че нашият живот е само миг от вечността, чиято най–красива част е младостта. Така че, братя мои, не пренабрегвайте това, живейте за мига, познайте радостта в своите сърца да пребъде тя!
Вятърът гоня и сякаш с молба: Ветре, върни се, вземи ме, ела! Качи ме на гръб, отведи ме далече отвъд да видя от твоя поглед свътът! ! ! !

2 comments:

Succubus said...

Beauty....

SpriteWeTrust said...

Най-великата! <3