#2

Цветята цъфтят ли на пътя отпред? Когато пътят се усуква и извива толкова много, нормално е да се изгубиш, нали? Моето тяло и душа треперят, толкова съм нервна! “Няма да плача, мога да го направя! Не съм уплашена!” – казвала съм ги над милион пъти – “Няма да плача, мога да го направя! Не съм уплашена! Ако не съм агресивна знам, че ще се пречупя!” Дъждът храни цветята в сърцето ми. Дори и да не видя на къде води, аз ще продължа да вървя по този път. Никой не е истински сам. Винаги ще има някой който да го подкрепи. “Няма да загубя, няма да пропадна, няма нищо което не мога!” – казвала съм си го над милион пъти – “Няма да загубя, няма да пропадна, няма нищо което не мога! Ако не съм агресивна знам, че ще се пречупя!” Мечтая това нервно чувство да изчезне... “Няма да плача, мога да го направя! Не съм уплашена! Няма да загубя, няма да пропадна, няма нищо което не мога!” – заклевам се, аз ще преживея всичко!

#1

Опитваме да се докоснем до това, което не можем да видим. Причиняваме си по-голяма болка от колкото можем да си представим. Просто искам да заплача и да избягам. Но аз съм си такава, не мисли, че си сам. Няма безсмислени срещи и напразни усилия, така че стисни юмрук...
Не е важно колко ще се влача щом не мога да ти дам онова цвете, но ако хвана ръката ти всичко става в един миг. Продължаваме да си липсваме един на друг и настъпват разногласия. Ние спорим един с друг, за да си имаме доверие...
Да забравим това, че съм обляна в сълзи когато ми причиняваш болка. Нека да прекрачим заедно в бъдещето...
Дори когато завършим и остареем ти все още ще бъдеш себе си, а аз все още ще съм си аз. Небето над нас ще си бъде там завинаги и няма да има нещо, което може да застане на пътя ни!
Няма такова нещо като напразно усилие и безсмислена схатка, така че стисни юмруци! Каквото и да пропусна ти ще ми го покажеш и каквото и да ти липсва, аз ще те допълвам...