#2

Цветята цъфтят ли на пътя отпред? Когато пътят се усуква и извива толкова много, нормално е да се изгубиш, нали? Моето тяло и душа треперят, толкова съм нервна! “Няма да плача, мога да го направя! Не съм уплашена!” – казвала съм ги над милион пъти – “Няма да плача, мога да го направя! Не съм уплашена! Ако не съм агресивна знам, че ще се пречупя!” Дъждът храни цветята в сърцето ми. Дори и да не видя на къде води, аз ще продължа да вървя по този път. Никой не е истински сам. Винаги ще има някой който да го подкрепи. “Няма да загубя, няма да пропадна, няма нищо което не мога!” – казвала съм си го над милион пъти – “Няма да загубя, няма да пропадна, няма нищо което не мога! Ако не съм агресивна знам, че ще се пречупя!” Мечтая това нервно чувство да изчезне... “Няма да плача, мога да го направя! Не съм уплашена! Няма да загубя, няма да пропадна, няма нищо което не мога!” – заклевам се, аз ще преживея всичко!