# 3

Здравейте!!
Знам, че отдавна не съм се отчитала с нещо написано /имам впредвид нещо различно от простотията на някой несериозен индивид: Бо ;)/. Просто никой вече не чете моите неща, не ми гледа клипчетата, дори не използва за "winamp" блога ми. Но все пак реших да продължавам да си update-вам блогчето за мое собствено удоволствие. Мислех си да напиша някоя нова историйка или няколко несвързани изречения - опитвайки се да опиша с думи чувствата си. Доста ми се насъбра напоследък и просто незнаех къде да се дяна. Много хора ме забравиха не, че аз съм се сещала за тях /като иключим този момент/. Светът си се върти, аз си пораствам или по-скоро остарявам и на никой не му пука за това, което става около него - полза: НЯМА! В момента се сещам само за едно - за онези дни, в които ставах 6:50 и мрънках, че отново трябва да ходя на училище и да гледам простоватите мутри на повечето твари по коридорите или лицемерните очи на хората от моя клас. Разбира се, всяко нещо си има своите изключения. Чудя се какво ли ми е пукало тогава... И така в един хубав момент ми проблесна, че не трябва да ми пука и просто престанах да се тревожа и да обръщам внимание на хора, които не го заслужаваха по нито един параграф.
Стига съм писала за "доброто" старо време и "прекрасните" дни. Няма значение колко хубави или лоши дни е имало тогава, някои неща/хора не искам да си ги спомням... TOTAL LACK OF RESPECT... И все пак и аз съм човек и макар с нежелание се връщам към онези дни с въздишка само поради една единствена причина... Липсва ми един специален за мен човек... Обичам... Обичах те... Така живота си върви... и аз покрай него...