Защо да не тръгна на поход,
и на подвизи да не се посветя,
защо да не странствам с години,
щом имам къде да се прибера?
Защо да не вдигна платната
за да откривам далечни страни,
щом го има туй щастие земно —
бряг роден, затулен от гъсти мъгли.
Защо да не дрънкам оръжие,
за да се сражавам за нечия чест,
щом някому аз съм потребен,
щом чака от мен някой вест?
А когато пътеката в трева е обрасла
и не се вижда на раздялата краят,
изведнъж ще усетиш леден полъх в гърба:
„За какво е всичко?…“ И ще се отчаеш.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment