Свят без граници и правила

Една тъмна вечер, по време на новолунието, из пустия град една кола се движеше с бясна скорост в посока болницата. През тази нощ се роди нов живот. Едно човешко същество си пое дъх за първи път и като чели огласи с рев целият град. Смях и радост бяха обвзели болницата. Бащата тичаше нагоре - надолу из полупразните коридори, черпеше с пура всеки, който му попадне в погледа и с пълен глав викаше: "Момче е! Момче е!" Очите му бяха насълзени от радост. Той беше млад татко, добре сложен мъж с невероятни сини очи, които когато се насълзят изглеждаха като кристали. Всички сестри се радваха редом с него. Само не беше ясно дали се радваха с него или на него. Не можеше да се отрече, че беше изключително привлекателен. Не само с неговите необикновени очи, а и с мускулестото си тяло, перфектно изваяните устни, леко наболата брадичка, катранено черната коса направена на бодлички. Облеклото му беше небрежно, но хубаво. Имаше вкус и това си личеше от километри. А усмивката му можеше да разтопи дори ледено сърце. Ето защо сестрите му се бяха лепнали, а по - хубавичките правеха неуспешни опити за флирт. Напразно се опитваха. Той беше женен мъж. И въпреки че го виждаха за пръв път в болницата някак у сестрите се зараждаше онова огнище на ревност и на завист към съпругата на този невероятно красив мъж. А и пурите бяха скъпи, личесе си класата му, въпреки сегашната му силна превъзбуда и омагьосаните сестри. Те като чели си нямаха работа и тичаха по него. Докторът спря младият татко и му каза, че вече може да види жена си и детето. Красивите му сини очи светнаха, усмивката огря лицето му. Той хвърли на доктора пурите, които държеше в ръцете си и се затича към посочената стая като дете към близалка. В момента, в който влезе видя жена си как лежи на леглото гушнала малкото създание. Красивата и дълга червена коса се спускаше по раменете и, а зелените и очи гледаха с радост детенцето. Тогава тя надигна поглед и се усмихна на любимият си. Той се приближи, наведе се и я целуна.

Като малък Михаил беше голям проблем. Не точно в реалния смисъл на тази дума, а нещо наподобяващо я. Нямаше дърво, на което да не се беше покатерил, басейн в околията, в който да не се беше гмуркал или да не беше преплувал няколко пъти от единия до другия бряг на блиската река. Постоянно правеше бели и золуми. Нямаше такова момче просто. Майка му беше вдигнала ръце от него. Михаил и беше счупил кристалният сервиз - подарък от сватбата. Това според него било случайност. Един ден просто без да иска сложил буфера в секцията и започнал да си пуска бас тестове, а чашите случайно са били спраскали. Той какво е виновен за това? И всичко това на тринадесет годишна възраст. Хормонът го беше ударил в главата и никой и нищо не слушаше. Повече от съседите не го харесваха, защото слушаше прекалено силно своята музика или защото хич не си поплюваше да ги поставя на мястото им, когато правеха нещо некоректно. Беше на 17 години когато кротко си седеше у тях, рисувайки си нещо подскочи, беше се стреснал максимално. Погледна нагоре и видя на една педя от главата си свредел. Съседите до тях прави правили ремонт. Кръвта му кипна. Излезе у тях и влезе у комшиите с ритник. Хвана този със свредела и почти щеше да го пребие от бой, когато го спряха. Общо взето никой не го харесваше. Отбягваха го и го мислиха за някакъв пропаднал тип. На повечето думите бяха: "От това момче нищо няма да излезе! Много просто горкото!". А истината беше такава, че никой не го познаваше, а и не искаха да го опознаят. Дори и съучениците не искаха да имат нищо общо с него. За това Михаил седеше на последния чин откъм вратата. Винаги си рисуваше нещо. От никой не му пукаше. Интересно, но факт всичките момичета бяха привлечени към него, но ги беше страх да се доближат или да завържат разговор. Михаил беше нещо като черната овца на градът, в който живееше.
_ В 11 клас се случи нещо странно. Дойде нов ученик Петър. Той беше от по - големият град. Родителите му се бяха преместили тук поради бизнес причини. Представиха го на класа и го оставиха сам да реши къде да седне. Имаше две свободни места. Едното беше до Марина - хубавицата на училището - с къса пола, блуза с доста дълбоко деклоте, мигли по веждите, слагайки си червило точно в този момент. Петър обаче се усмихна нагло, което очевидно доста добре умееше и тръгна към своето място. Всички дзяпнаха с отворена уста. Той отиде до Михаил с думите: "Здрасти братле! К'во ста'а? Мястото до теб свободно ли е?". Михаил стана и те се здрависаха с ръце, след което последва лека предгрътка. Михаил каза:
- Хола брат! К'во да става - драскам си. Сядай. Михаил съм аз!
- Драскай си братле! Пешо ме наричай.
Петър седна до него. Целият клас го гледаха някак на кръв. В малките им главички започнаха да се въртят ситуации, че тези двамата се познават, но при положение, че сега си казаха имената значи не се познаваха.
Постепено Петър и Михаил се сприятелиха. Това стана по - бързо от очакваното. Те бяха от една порода: хип - хоп, развлечени дрехи, шапки и баскетболни маратонки. Петър и Михаил полудяваха заедно. Започнаха да излизат по - често. Момичатата, които не знаеха за съществуването на Михаил и Петър разбраха и много скоро започнаха да флиртуват и да ги свалят. Двамата приятели обичаха това и често се заиграваха, но никога нищо по - сериозно от за по една вечер. Един ден хубавицата на училището издебна Петър да излезе от класната стая и се натресе до Михаил. Тя го беше виждяла в дискотеката и с учудване забелязала, че повечето момичета са хлътнали по него и му налитат като мухи на мед. Все пак, ако тръгне с Михаил рейтинга и ще се вдигне повече. Когато тя седна Михаил само си вдигна главата, за да я погледне. А на Марина точно това и беше достатъчно. Веднага залепи своите устни за неговите. Постара се целувката да е възможно най - страстна. Докато го целуваше го обикрачи и го прегърна. Михаил я хвана за дупето и започна да и отвръща на целувката. В тоя момент Петър хвана Марина за косата и я издърпа назад с думите: "Стига толкова. Ай марш!". Марина го погледна, погледна и Михаил, стана и отиде на мястото си. Двамата приятели се спогледаха, Петър се усмихна, Михаил му намигна и двамата започнаха да анализират случилото се. Но това не отказа Марина. За нея щеше да е добре да ходи с лошо момче, въпреки че момичетата от класа започнаха да я гледат на кръв. Все пак и те страшно си падаха по него, но не им стискаше да направят нещо подобно. Същата вечер Марина отиде в клубът, където обикновено се мотаеха Петър и Михаил. И беше права, те бяха там и обръщаха текилите. С финес се натрапи и започна да пие с тях. По едно време Петър си свали някаква мацка и изчезна. Марина видя своя шанс и покани Михаил на танц. Започнаха да танцуват двамата и тя никак не си спести усилията да го целува, а той и отвръщаше. След този танц тя реши да си тръгне и Михаил я изпрати. На другият ден в училище той я подмина все едно нищо не е било, седна си на мястото и както винаги извади скицника и започна да си рисува нещо. Марина побесня, но се овладя. Тя дочу, че вечерта няма да излизат, защото Петър ще ходи на вечеря у баба си в големият град. Марина отново водя възможност и побърза да я сграбчи. Търпеливо изчака Петър да излезе до тоалетната и отново се насади до Михаил. Някак успя да си издейства да се срещнат на паметника вечерта и да отидат и Михаил да гледат филм. Вечерта така и стана. Но те не гледаха филм. Още при пускането му Марина се нахвърли на врата на Михаил. Те преспаха заедно. На сутринта Михаил попита:
- И ся к'во? Заедно ли сме?
- Определено!
- Да не съжеляваш после?
- Няма, не се притеснявай.
- Нека така да бъде тогава.
Веднага щом стъпиха в училище всичко се разбра. Петър беше леко разочарован, но се радваше, че приятелят му е щаслив.
_ Дойде и 12 клас. Бал. Костюми. Дами - кавалери. Всичко мина и замина. Михаил и Петър канидидатсваха в един и същи ВУЗ и ги приеха една и съща специалност. Марина кандидатсва в друг ВУЗ наблизо до тях и нея я приеха. С Михаил бяха още заедно. Петър все още беше недоволен от това, но важното беше Михаил да е щаслив.
Лекциите започнаха. Михаил влезе в залата пръв и се вдърви на вратата. Петър започна да го бута, но той не помръдна. В очите на Михаил се наби от пръв погледна една от колежките му. Много красиво момиче с невероятна усмивка и очи. Наглостта на Михаил нямаше граници и той седна до нея. Супер самоуверен в себе си и се представи и се усмихна небрежно. Последва сесия и хиляди простотии. С Петър не знаеха по кой свят ходят. Но и това си отмина като един миг. След сесията Михаил покани своята красива колежка на вечеря. Прекара си чудесно. Вяра беше обаятелна личност, а и Михаил не и отстъпваше. Започнаха да излизат заедно по кафета, ресторанти, дискотеки. И Петър си намери момиче - скромна и добра, добре се разбираха двамцата.
_ Михаил беше обладан от Вяра. Искаше я за себе си, но имаше една голяма спънка - Марина. От доста време бяха заедно, но той вече не се чувстваше привлечен към нея. Тя не му даваше това, което иска, а и секса не беше със същата страст от нейна страна. Тогава Петър случайно разбра, че Марина изневерява на Михаил с по - малък от него, а и не само с него. На всички се била спускала. Събраха се тримата: Михаил, Петър и Магдалена - мацката на Петър. Михаил много добре обясни ситуацията на Магдалена и планът за действие. Оставаше само тя да е съгласна. Мацката се оказа много точен и сърцеразбирателен човек - даде своето съгласие. Същата вечер Петър се обади на Марина и я изведе на ресторант. След вечерята се разходиха по плажната ивица, Петър намекна нещо, а Марина без да му мисли го награби. Те преспаха заедно. На другоят ден Михаил скъса с Марина. Тя обаче се опира да хвърли цялата вина на Петър, но неуспешно. Нищо не спираше вече Михаил и той се забърза към Вяра. Срешна се с нея и и каза за чувствата си. Вяра се усмихна и го целуна. Така четиримата: Вяра, Михаил, Петър и Магдалена завършиха. Писаха магистратура и си я минаха успешно. Михаил основа фабрика за дрехи и направи верига магазини, за да продават дрехите му, много бързо направи бум на пазара и за отрицателно време успя да се развие. С Петър станаха съдружници. Вяра и Магдалена си намериха работа в строителна фирма, бяха екип и на високо платен пост и административна дейност. След една година Михаил и Вяра сключиха брак. Взеха си вила в съседното градче на плажа и решиха да останат там за цяло лято. Следващата година Петър и Магдалена щяха да сключат брак. Един ден Михаил се обади на Петър и го покани на вилата при тях. Все пак и той се нуждаеше от малко почивка, след като беше поел цялото оправление на фирмата върху плещите си, докато най - добрия му приятел и съдружник почиваше. Идеята беше двамата заедно да се върнат във фабриката и да поемат управлението. През това време Магдалена не можа да си пусне отпуска в деня, в който Петър заминаваше и го отпрати при Михаил с думите, че тя ще дойде два дни по - късно. Нека се забавлява. И все пак животът е гадно нещо. Никога не знаеш кога ще те удари в гръб. На отиване към Михаил Петър беше ударен от тир. Въпреки че не беше негова вината за катастрофата той почина на място. Когато Михаил разбра започна да се тресе както никога до сега в живота си, чувството за вина го обвзе. Магдалена изпада в шок и не желаеше да живее повече, нямаше за кой, нямаше за какво. С всички сили Вяра помогна и на двамата да стъпят на краката си след безценната загуба, въпреки че и двамата ще носят случая жигосан на сърцето им.

Целувката свърши и Михаил се отдръпна от Вяра. Тя попита:
- Как ще го кръстим, не сме мислили...
Михаил се усмихна и със сълзи на очи отвърна:
- Петър!

by Vess
28. 08. 2007

Fadeaway!

I'm not clear how it is that I ended up here
(Let me help you clear your clouded memory - it's easy
Cause nobody in the world could know you better then me)
Dejа vu - think of you now so far, once so near
(Don't get all sentimental using up your prime - showtime
This pile of shit you're shovelin's getting hard to climb)

Tangled in my own reflection - on the way down - Fadeaway

With my hands on my mind I hold wounds that won't mend
(Well just stop trying to be something that you're not - Maggot
You'll never shake me, never break me and never overtake me)

With my eyes opened wide I can see it's the end...

Tangled in my imperfections - on the way down - Fadeaway

Don't hate me now
They've torn away the ground from under me
Right after they were reassured that I believed.
Normality is not a word I understand at all
I set myself up for the fall
Withdrawing deep into the hole
This isolated little hell leaves me cold and faded.
Fadeaway!

I'm my one and only friend - I am my worst enemy!
I find new methods to pretend that this is not reality!
(Don't be lonely - now I'm your only...)
Just stay far away from me

When I fadeaway from me
Just stay far away from me

When I'm not all I used to be
Yeah when I fadeaway from me
When I stuck between myself and me
When I fadeaway from me

Decline - More whine - Deadline - All mine.

While Your Lips Are Still Red

Sweet little words made for silence
Not so young, heartfelt love not heartache
Dark hair fall, catch in the wind
Light the way, the sight of a cold world

Kiss,
While your lips are still red
While he’s still in silent rest
While bosom is still untouched
Unveiled on another hair
While the hand’s still without a tool
Drown into eyes while they’re still blind
Love while the night still hides the withering dawn

First day of love never comes back
Compassion, its power’s never a wasted wrong
The violin, the poet’s hand
Every thawing heart plays your theme with care

П.П. Грета ме открехна за тази песен, така че нека да бъде специален поздрав за нея :)

или са или не са

Оле – мале, омръзна ми от хора, които се мешат в животът ти, дават си мнението, опрекват те дори без да знаят за какво става на въпрос. Ауу как ми късат нервите не е истина. Писна ми да ми дават съвети какво е трябвало да съм направила и т.н. Айде оставете си ме да си живея както си искам аз, все пак това съм си аз, а не някакво ваше протеже, копие или каквото искате го наричайте. Аз съм си аз и никой не може да ми посочи правилния път. А кой е правилният път, това ще разберем едва в деня на страшния съд. Направо ме побъркват. Не мога да си намеря място. Искам ми се да викам, да откача, да изчезна просто ей така... един вид да ги освободя от моето присъствие, а и аз да си отдъхна от тяхното. Яд ме е, че нещата са прости, а те си ги осложняват. Не стига, че си осложняват техните си работи, а и се опитват и моите да осложнят. И да си призная на моменти успяват. А аз само си повтарям, че ми е през гъза:
It's my life
Don't you forget
Caught in the crowd
It never ends.
Оти да се косим, като че ни мине!
А и има още няколко тъпи и странни неща. Как така хора, които са те заебали, поради това, че мозъкът им е потънал в неизвестнот за това, което искат, изведнъж се сещат за тебе и започват да ти говорят като страри приятели, все едно нищо не е било. Е къде са им очите тогава? Нямат!! Това май е самата истина. Чудно е, да! Но аз имам теория за това, а тя е, че нещо много сериозно куца. Не знам още какво, ама ще намеря изворът на тази помия някой ден, може би. А до тогава ще си чудя к’во искат от мене тея хора, дето за жива ме нямаха. Ама то рано или късно ще излезе на яве. Не, че им пука за мен. Т’ва че правят така ме кара да си мисля, че рано или късно, най – вероятно рано, ще изплюят камъчето. И предполагам, че ще бъде нещо за което много ще се смея, защото понякога се моля гръм да ги тресне, че да ги стресне. Смешно е, че не знаят к’во искат в крайна сметка и се връщат назад, въпреки така упоритото си кълнене, че няма да го направят. Или.. или.. знаете как е. Или осъзнават, че са изгубили нещо, или са толкова нагли, че си нямат работа и се чудят как да се натрапят в живота ти отново. Все пак не го разбирам това, а едва ли някога ще мога. Има и вариант да седнат и да ми го обяснят, но едва ли ще ми се занимава с тях. Все пак доста хора изразиха мнение, много добри мои приятели, че следното нещо, като характер се отнася за мен:
That evil woman with the wicked smile
She just knocked me on my ass
She says I ain't the fool that you fall for
Oh why did I even ask?
Just when I think she's said it all
She saved the best for last
She rolls her eyes with a smile
Swears she's never coming back
Oh I think she's had enough
She just put me in the past
She holds her head up high
Says I would never last
That lady loves to lead me on
And she's done her job so well
Yeah, she saved the best for last
Made my life a livin' hell…
И нека се връщат хората, които хич не им пука за мен, с мили очички и каквото още си искат, но да имат едно на ум!

o_O

Искам с тен по мен да се сдобия този ден. Искам блажен да вдишвам вятъра солен. Искам споменът за градски шум да бъде изгорен с цигара свита, с цвят зелен. Проблемите в списъка с задачи премествам за след време, освободен така от всяко бреме. По банския запретвам ръкави, обичам купони хипер здрави, а наздрве! Лятото в мене огнен спомен ще остави пак и ми дава знак да се включа в ятото птички на плажа, които шлаят се самички. Оглеждам се тарамбуката къде е, ако бях метъл щеше да ми се кофее!! Грее слънцето и свети по луните, а на мене ми е кеф и отново ми се пее! Най - обичам топли слънчеви лъчи. Сърфист с лист, скачам между редовете. На плажа чист пеем си, пеем с боговете. Клиширано звучи, но скуката забравете, бира отворете и в морето се потопете!

x.x

Искам да бъда разбрана както всеки, не само до там.
Много познати с много съвети как да се справиш сам.
Не мразя много, мразя малко, но качествено.
Когато обичам умирам да бъда с теб в едно.
Искам да забравя всяка лоша дума,
Всяка казана от мен убида.
Искам сърцето ми да води, там където каже да отида!
Не мразя много, мразя малко, но качествено.
Когато обичам умирам да бъда с теб в едно.

Invisible Man

Haven't seen me lately
Staying hard to find
Well I know it ain't easy
But you know I don't mind

I always know where you are, you never know where I am
You got me sneaking around like the invisible man
You'll never know where I've gone, you've gone and done it again
you've got me sneaking around like the invisible man
Going once, going twice, fuck this I'm gone

You've been looking for days now
Oh but I'm not around
I've been finding new ways how
To see that I'm never found

I always know where you are, you never know where I am
You got me sneaking around like the invisible man
You'll never know where I've gone, you've gone and done it again
you've got me sneaking around like the invisible man
Going once, going twice, fuck this I'm gone

You can see right through me, outta sight, outta mind
Can you see why it's easy to be the hardest to find

I always know where you are, you never know where I am
You got me sneaking around like the invisible man
You'll never know where I've gone, you've gone and done it again
you've got me sneaking around like the invisible
Like the invisible man
Like the invisible man
Like the invisible man
Like the invisible man
Like I'm invisible
Going once, going twice, three times, FUCK this I'm gone ...

Not Enought

There's nothing you can say
Nothing you can do
There's nothing in between
You know the truth
Nothing left to face
There's nothing left to lose
Nothing takes your place

There's nothing left to prove
There's nothing I won't do
There's nothing like the pain
I feel for you
Nothing left to hide
Nothing left to fear
I am always here

When they say
You're not that strong
You're not that weak
It's not your fault
And when you climb up to your hill
Up to your place
I hope you're well

What you want
What you lost
What you had
What is gone is over
What you got
What you love
What you need
What you have is real

It's not enough
It's not enough
It's not enough
It's not enough, I'm sorry

It's not enough
It's not enough
It's not enough
It's not enough

When they say
You're not that strong
You're not that weak
It's not your fault
And when you climb up to your hill
Up to your place
I hope you're well...

ТараРураМ

Boom shaka laka yo here comes the Chief Rocka! I’m the number one Chief Rocka! Ля-ля-ля! Бахти странното същество съм – преди 30 минути бях в няква депресия, ама яка, потопена в нея и задушаваща се, но някак не толкова тежка колкото на някои хора би им се искало. Както и да е. Нека се върнеме по същество. Сега ми е някак различно, смятам да го определя по следният начин: ИСТЕРИЧЕН КЕФ. Ама идея си нямам защо. Изведнъж ме обля топла вълна и кеф, кеф, кеф. Чак ми иде да почна да подскачам, да викам, да танцувам, да усиля музиката на мах и да се разбия. Пффф! Странна работа. Нямам обяснение за това. Но както и да е. Мисля да се позанимавам малко с писане на поредната простотия без смисъл – ей така, нямам си работа. А бе то добре да се занимавам, ама не ми идва отвътре нещо – ташак е! Е, връщайки се малко по – горе се замислям дали вярно да не откача. Да усиля музиката на мах, да викам и да пея (аммммм по – точно е да се каже: “рапирам”). Е то ще е малко преебана работа за комшийте, но не ги съжалявайте, заслужват си го. Злоби съм, да, ноо фактите стоят малко по – друг начин – пробиха ни стрената със свредел (или там както се нарича, нямам представа), е то беше миналото лято, ама така и никой не дойде да я оправи, как да се изразя: “тяхната мама!”. И сега мисля да ги посъбудя малко. Ще се разкаже после, няма да не остане скрито – покрито.

Who's-the-tip-of-the-top, the-cream-of-the-crop, the-best-under-the-sun? That’s me! ;)

Blow the whistle… та–ра-ра... blow the whistle… та-ра-ра... Get Buck bitch…. And ZOOM… и се сещам за едно морско дупе как си чистеше ушите и как казваше к’во е да живееш с изрод в квартирата си, ама нека го погледнеме от добрата страна – трябва да има приключение... нека се забавлява, въпреки че от време на време му спукват дупето, от работа. Важното е, че после няма да спира да разказва ;)


Издивах, паднах от стола и се хванах за главата от смях. Само гледайте – цъкай ТУКААА!!!

И коментарче написах... пхахаха
Емиии с риск да си го "отнеса" от някакви леко простовати защитници на тези "поети" ще кажа само: Рапета, ама друг път рапета. Съгласете се с мен, че някак повече приличат на пердета. Злета! Що не вземат да си ометат е*аните дупета и да се скрият в по-дълбоките мъзета! И нека простоватите хлапета да си отворят ушите за онези няколко истински поета!П. П. А бе те хлапетата щом им се кефят на тея едва ли ще си отворят очите и ушите. Е сега нека си останат заблудена нация!Пийс \/