или са или не са

Оле – мале, омръзна ми от хора, които се мешат в животът ти, дават си мнението, опрекват те дори без да знаят за какво става на въпрос. Ауу как ми късат нервите не е истина. Писна ми да ми дават съвети какво е трябвало да съм направила и т.н. Айде оставете си ме да си живея както си искам аз, все пак това съм си аз, а не някакво ваше протеже, копие или каквото искате го наричайте. Аз съм си аз и никой не може да ми посочи правилния път. А кой е правилният път, това ще разберем едва в деня на страшния съд. Направо ме побъркват. Не мога да си намеря място. Искам ми се да викам, да откача, да изчезна просто ей така... един вид да ги освободя от моето присъствие, а и аз да си отдъхна от тяхното. Яд ме е, че нещата са прости, а те си ги осложняват. Не стига, че си осложняват техните си работи, а и се опитват и моите да осложнят. И да си призная на моменти успяват. А аз само си повтарям, че ми е през гъза:
It's my life
Don't you forget
Caught in the crowd
It never ends.
Оти да се косим, като че ни мине!
А и има още няколко тъпи и странни неща. Как така хора, които са те заебали, поради това, че мозъкът им е потънал в неизвестнот за това, което искат, изведнъж се сещат за тебе и започват да ти говорят като страри приятели, все едно нищо не е било. Е къде са им очите тогава? Нямат!! Това май е самата истина. Чудно е, да! Но аз имам теория за това, а тя е, че нещо много сериозно куца. Не знам още какво, ама ще намеря изворът на тази помия някой ден, може би. А до тогава ще си чудя к’во искат от мене тея хора, дето за жива ме нямаха. Ама то рано или късно ще излезе на яве. Не, че им пука за мен. Т’ва че правят така ме кара да си мисля, че рано или късно, най – вероятно рано, ще изплюят камъчето. И предполагам, че ще бъде нещо за което много ще се смея, защото понякога се моля гръм да ги тресне, че да ги стресне. Смешно е, че не знаят к’во искат в крайна сметка и се връщат назад, въпреки така упоритото си кълнене, че няма да го направят. Или.. или.. знаете как е. Или осъзнават, че са изгубили нещо, или са толкова нагли, че си нямат работа и се чудят как да се натрапят в живота ти отново. Все пак не го разбирам това, а едва ли някога ще мога. Има и вариант да седнат и да ми го обяснят, но едва ли ще ми се занимава с тях. Все пак доста хора изразиха мнение, много добри мои приятели, че следното нещо, като характер се отнася за мен:
That evil woman with the wicked smile
She just knocked me on my ass
She says I ain't the fool that you fall for
Oh why did I even ask?
Just when I think she's said it all
She saved the best for last
She rolls her eyes with a smile
Swears she's never coming back
Oh I think she's had enough
She just put me in the past
She holds her head up high
Says I would never last
That lady loves to lead me on
And she's done her job so well
Yeah, she saved the best for last
Made my life a livin' hell…
И нека се връщат хората, които хич не им пука за мен, с мили очички и каквото още си искат, но да имат едно на ум!