#2

В някакво супер глупаво и тъжно настровние съм за това ще разкажа една-две случки по действителен случай или каквото си спомням от тях. Той много обичаше да ги разказва, особено като е на градус. Винаги ми е харесвало да ги слушам - къде повече, къде по-малко. Може и да ми олекне.

Татко бил за определен брой месеци кучкар (или както там се води) в казармата.

Един ден някакъв простак, който бил грабил и биел както си иска. Този въпросния хитрец влиза в един ресторант, приспива оправителя, взима парите, излиза през прозорецът и влиза през парадния вход като клиент. Намират оправителя и викат полицията, а баща ми "случайно" придружава полицията. Той сваля ризата или там, с каквото е бил оравителя, дава на Балкан (типично име за огромно куче - източноевропейска овчарка) и понеже тате си го е бил обучил - направо швейцарски часовник Балкан тръгва, минава зад бара по стъпките на този, излиза пред прозореца, а тате по него плътно. Кучето влиза през парадния вход, а тате се бил вкарал в аниме това куче добре ли е?! И стигат някъде до крайна маса (каше). Оня тръгва да бяга и вади нож на бащата. Тате не очаква, но кучето в този момент скача и хапе оня идиот за ръката с ножа. Едвам го оттървали да не го разкъса.

Един ден организират хайка за залавянето на някакви бегълци. Намират ги и тате нали героя на деня, може ли, се спуска с Балкан да ги гони. В крайна сметка тича, тича по тях и успява да им смени траекторията на тичане (така да се каже) и ония тръгват да тичат в обратна посока. Там колегите на тате, които тръгват да стрелят по тях. Луди ли са? Тате е зад тях. Ама военни, повечето са тъпи калъфи. Тате заляга и се осттървава. Ама единия го прострелват няколко пъти. Оня е як и продължава да тича към границата. Тате се спуска след него, оня прескача оградата и пада и умира зад граница. Ама не може то така! Тате предкача и най-нагло го мята обратно на наша земя. После на разпит:
- Нинов, той е умрял зад граница, нали така?! Как, по дяволите, се е озовал обратно на наша територия.
- Е как как? - съркастичен тон вкарва баща ми - Духна вятър, оня литна като перце и се призими до мен, едва не ме уби.

Тате беше бракониер. Отива нашия да си лови риба, неговата страст, риболова забранен заради сезона, ама него вятър го вее на бял кон. Къца си нашия и изведнъж усеща нящо кръгло и студено как се опира в главата му.
- Какво правиш тук? - горския.
- Не виждаш ли?
- Забранено е!
- Аз, ако бях на твое място щях да видя какво има зад мен пък после да решавам кое е забранено и кое не.
Горския се обръща с неверие. Кучето на него, тате едвам сваля оня пес от него и горския дим да го няма. Тате вдигнал рамене и продължил да си къца.

Има много, много такива истории. За едно ми олекна, за друго ми натежа...
Обожавам да разказвам за него и неговите случки, колкото и да ме натъжават после се чувствам по-добре и винаги се усмихвам.

#1

Nasubekika nasazarubekika sorega mondaida...

ОБМ!!

А не, не! Това определено не е упрек! Просто се изнервих от цялата картинка. Сещаш ли се? Сутрешна загрявка, кафе, музика за добавка, интернет за справка. "Моля, моля, имам заявка за нова тумахавка! Загубих старата..." - сладка форумна лаф-ка. Не, не искам да виждам оставка! Яко се развъртаха пици и доставки, тънки ебавки за подправки. Но за съжаление ни настигнаха глупости едни и същи, чу ли Всемогъщи? Смея се на ум, а лицето ми се мръщи! Така че плюя назад и гледам напред. Имам заряд, опаковам го и му лепвам етикет. Отгоре какво да напиша? Хейт, хумор или творчески тумор?! Ай, че паля - имаш време една врътка! Момчета, с тази злоба си ударихте голяма прегрътка! Трябва ли всички да се возим в един рейс, защото всички се заяждат на тема роул плей..
Хората имат големи усти, плюят нагло и чакат някой да им прости. Къде си тръгнал ти? На Job едва ли не, от тъпо по-тъпо пърче оставя умно мнение.
Извинявай, не видях, пак съм нейде там, а моя герой влезе ли в твоя кейс?
Набеден за звезда на жълто видео?
Искам да крещя: "Къде си бе Бенжо? Остави ми да пуша! Изнервих се от всичко, вече ми дойде до гуша!"
Бясна съм като ножища във фризьорски салон!

Бенжито

Трябва да се похваля, не може да остане така. Тука тея дни най-добрия ми приятел си дойде от Испания и прекарахме няколко часа заедно в Свищов. Кратко беше, но за сметка на това изключително забавно. Не исках да си тръгва - като доброто старо време, чувствах се добре и ме хвана малко яд, да си призная, че беше тук само за 6 дни. Два от тях прекара в София, два при майка си и баща си, един при мен и един при Киро. Киро, който не съм виждала от много, много време и идея нямам какво става с него, но се раздвам, че са се видели и той е останал доволен. Двамата с него толкова много се смяхме оня ден и наваксвахме супер много и бързо. Все пак година и половина не сме се виждали, а яхумсн-а не прави нещата като контакта очи в очи. Имаше какво да си кажем, но да си призная честно - винаги е било така, никога не сме си мълчали или спестявали каквото и да било един на друг. Много се радвам, че е част от моя живот. За всички, които се интересуват - той си е све същото диване, още си го вълнуват неговите си работи и казва, че не е порастнал грам. Бо, тук ще трябва да те разочаровам като ти кажа, че не е така. Адски много си порастнал и въпреки че интересите са ти останали същите и си ги гониш, променил си гледната си точка на тях. Ей, диване, много те обичам. Вече ми липсваш. Нямам търпение до Юни. Дано да успееш да излезеш отпуска и да дойдеш да направим едно главозамайващо море или пък планина, а може би и двете - точно както ние си го знаем да си го правим, в нашия стил с нашите разбирания. Може пък Стамен и Камен да си дойдат с теб и Стамен пак да завърти хиликоптера на масата с алкохола без да разлее нещо. Стига съм изпадала в мили спомен, важното е, че се видяхме, смяхме се и ни беше супер яко. Още не мога да ти простя, че ме остави да спя два часа в скута ти и не ме събуди!!! Ама ще се реваншираш, знам аз.
Бо, приятен път! Много поздрави на всички! Дано ти зараснат нараняванията по-бързо! И адски много се радвам, че си прекъснал всички отношения с човек, който явно не си заслужава усилието да му бъдеш приятел!
Обичам те, дивчооооооооо!!! Благодаря ти, че винаги си бил до мен, дори и в най-тежките моменти като истински брат, който нямам.