#2

В някакво супер глупаво и тъжно настровние съм за това ще разкажа една-две случки по действителен случай или каквото си спомням от тях. Той много обичаше да ги разказва, особено като е на градус. Винаги ми е харесвало да ги слушам - къде повече, къде по-малко. Може и да ми олекне.

Татко бил за определен брой месеци кучкар (или както там се води) в казармата.

Един ден някакъв простак, който бил грабил и биел както си иска. Този въпросния хитрец влиза в един ресторант, приспива оправителя, взима парите, излиза през прозорецът и влиза през парадния вход като клиент. Намират оправителя и викат полицията, а баща ми "случайно" придружава полицията. Той сваля ризата или там, с каквото е бил оравителя, дава на Балкан (типично име за огромно куче - източноевропейска овчарка) и понеже тате си го е бил обучил - направо швейцарски часовник Балкан тръгва, минава зад бара по стъпките на този, излиза пред прозореца, а тате по него плътно. Кучето влиза през парадния вход, а тате се бил вкарал в аниме това куче добре ли е?! И стигат някъде до крайна маса (каше). Оня тръгва да бяга и вади нож на бащата. Тате не очаква, но кучето в този момент скача и хапе оня идиот за ръката с ножа. Едвам го оттървали да не го разкъса.

Един ден организират хайка за залавянето на някакви бегълци. Намират ги и тате нали героя на деня, може ли, се спуска с Балкан да ги гони. В крайна сметка тича, тича по тях и успява да им смени траекторията на тичане (така да се каже) и ония тръгват да тичат в обратна посока. Там колегите на тате, които тръгват да стрелят по тях. Луди ли са? Тате е зад тях. Ама военни, повечето са тъпи калъфи. Тате заляга и се осттървава. Ама единия го прострелват няколко пъти. Оня е як и продължава да тича към границата. Тате се спуска след него, оня прескача оградата и пада и умира зад граница. Ама не може то така! Тате предкача и най-нагло го мята обратно на наша земя. После на разпит:
- Нинов, той е умрял зад граница, нали така?! Как, по дяволите, се е озовал обратно на наша територия.
- Е как как? - съркастичен тон вкарва баща ми - Духна вятър, оня литна като перце и се призими до мен, едва не ме уби.

Тате беше бракониер. Отива нашия да си лови риба, неговата страст, риболова забранен заради сезона, ама него вятър го вее на бял кон. Къца си нашия и изведнъж усеща нящо кръгло и студено как се опира в главата му.
- Какво правиш тук? - горския.
- Не виждаш ли?
- Забранено е!
- Аз, ако бях на твое място щях да видя какво има зад мен пък после да решавам кое е забранено и кое не.
Горския се обръща с неверие. Кучето на него, тате едвам сваля оня пес от него и горския дим да го няма. Тате вдигнал рамене и продължил да си къца.

Има много, много такива истории. За едно ми олекна, за друго ми натежа...
Обожавам да разказвам за него и неговите случки, колкото и да ме натъжават после се чувствам по-добре и винаги се усмихвам.