Магия...

Ще викам, а когато свърша, ще ме молиш:
- Говори ми!
Добре, ще ти говоря и няма да е напразно, защото не правя нещата еднообразно.
Мазно влизам, за да съм до теб. Не бих те лишила от моята подкрепа, знам, когато попаднеш в беда, пробит спасителен пояс очакваш, но аз ще ти подам ръка. Твоят глас търси да намери някой, който да го изслуша, но трепери, защото всеки се крие зад своята маска, а когато я свали - това те стряска. И мислейки, че си намерил сигурно място, се озоваваш в змийско гнездо. Повярвай ми, аз няма да те предам - вземи това, което мога да ти дам.
Искам да притежавам магия, една истинска магия, с която да изтрия, от на хората лицата грима да измия, болката от душата да убия.
Много мръсни думи изричам, много хора с много мръсни думи наричам... Но аз мисля това, което говоря, говоря това, което мисля!! Дали греша или не, дали съм лоша или не? Дали съм добра или не?
ЗАЩО НЕ МЛЪКНЕТЕ, БЕ!
Всеки сам носи на раменете главата си, всеки сам избира съдбата си. Всеки сам да си избира ролята, която поиска да играе, но неволята, рано или късно, винаги те принуждава да покажеш под маската си какво става, да покажеш истинското си лице. За това не се страхувам да кажа това, което е в главата ми, от устата ми излиза хармонията на душата ми. Призът за мен е, когато открия някой, който да носи същата тази магия.
Ако правиш нещо, прави го истински. Ако си решил да живееш, живей искайки, но не повече отколкото можеш да поемеш, иначе когато се съвземеш - разбираш, че всичко си загубил и ако ме познаваш, едва ли би се очудил, защото винаги съм уважавала толерантността в играча, когато паднеш съм готова да те влача. Не се страхувай, човече, с мен си, нали ме знаеш - не съм друга, освен себе си. Нямам какво да губя, за да крия това, което съм - една кутия, от която всеки взима, за да нахрани душата си, покрита с открити рани, прибрани от времето в плен, една истинска магия за мен!