Място, на което трябва да бъда, смисъл, който трябва да имам

Дъждът, земята...
Мясно на което трябва да бъда... значения...
Кажи ми: "Аз не съм сама!"
Нещо, което е загубено в проливния дъжд
е определено важно нещо.
Докато всичко става черна, непрогледна история с кал хвърлена към небето,
аз се преструвам, че винаги търся.
Защото аз нямам никакво чувство, което да ме прави откривател,
аз не съм открила увереността.
Аз съм нетърпелива...
Защо сърцето ми трепери?
Аз не съм уплашена, защото съм загубена,
аз не съм тъжна, защото съм загубена!!
Сега искам само да бъда мръсна.
Това за мен, сега, е необходимо нещо,
което завършва със загубена кауза.
Всички се смазват сами себе си и не търсят никаква помощ.
Ти не си сам.
Всичко е едно ненужно състрадание.
Аз трябва да захвърля всичко, ама всичко настрана!
Престореното състрадание е без значение.
Ти не трябва да искаш да обърнеш погледа си назад - нищо не е останало.
Ти не си сам.
Аз трябва да бъда себе си, аз искам смисъла.
Аз трябва да бъда себе си, аз загубих смисъла.
Дъждът, земята, място, на което трябва да бъда.
Кажи ми кога...
Какво вдъхновение на сърцето изгубих заради някого?
Сега, тук трябва да има някакъв смисъл.
Кажи ми кога, къде, какво съм аз...
...загубила в тези греховни очи?
Аз не съм сама!
Ти не си сам!
Аз трябва да бъда себе си, аз искам смисъла.
Аз трябва да бъда себе си, аз загубих смисъла.
Дъжд, аз трябва да бъда тук...
Вали върху тялото ми и ми покажи смисъла на живота,
който трябва да водя и имам.
Причината, по която трябва да бъда, тук, себе си...
Смисълът, който аз трябва да знам...
Докато аз плача със сълзи в дъжда,
дъждът наслагва кал в мен.