#

- Хей... Последвай ме...
Чух глас, който наподобяваше майчиния. Но това беше невъзможно. Тя беше мъртва от девет години насам. Нямаше как да ме вика в тъмнината, нямаше как да ме моли да я последвам, нямаше или поне така си мислих.
Сънищата са много коварно нещо. Не обичам да сънувам. Предпочитам спокойния сън, от който на сутринта се събуждаш неспомняйки си дали си сънувал нещо или не. Просто онова чувство за празнота те обвзема и ти си казваш: „Мамка му, отново не съм сънувал.” Ставаш от леглото и проклинаш ноща, защото не ти е донесла някакво разнообразие, не ти е направила живота малко по-интересен, поне със съня.
Не обичам да сънувам – винаги падам, сблъсквам се със змий и котки или просто срещам отдавна забравен непознат, който се опитва да ме вкара в правия път. Ха! На мен тези не ми минават. А на другата сутрин какво? Топка в корема и намусена физиономия. Не, мерси. Не обичам да сънувам.
Може да не обичам да сънувам, но обичам тишината. И въпреки че човек не може да докара идеалната тишина, в която да попадне и да се отдаде на себе си, а не говоря за мислите му, то и тази, която е примитивка, ако мога така да се изразя, харесвам. Тъмнината също е велик спътник в живота ми.
Двете неща са красиви. Рядко определям нещо като красиво, защото то е такова каквото е. Да знам, ще кажете, че и тъмнината е такава каквато е, както и тишината, но това не е така.
Съгласете се с мен, че тъмнината, я която човек може да попадне, макар и сам в банята, всеки ден е различна. Дори и да не се съгласите, аз знам, че това е така. Изпитвала съм го. Виждала съм го. Същото се отнася и за тишината. Два еднакви случая няма.
Тишината и мракът, на които е склонен човек да се подложи, макар и в жалък опит да намери себе си и желаното спокойствие, са интрументи, с които трябва да се внимава. Ако човек остане прекалено много натъмно е способен да загуби очите си, а ако остане на тихо – да загуби себе си. И двете неща не са препоръчителни за дълга употреба. Дори и да бяха, те спомагат за временното спокойствие на духа и тялото. А после? После – излизайки от тях, нещата продължават да бъдат същите, нищо не се е променило наоколо. Не. Само така ви се струва.
Днес слънцето отново ще изгрее и залезе. Цветето, отворило цветчета на сутринта, вечерта ще ги затвори. Днес слънцето отново залязва, за да изгрее утре. Навред цветята ще разцъфтят, но те не са цветята от вчера, ако ме разбирате какво искам да ви кажа - просто не затваряйте вторите си клепачи.