Неуспешни опити

Имали ли сте случаи, я които изгаряте от желание да седнете пред бял лист хартия, да хванете химикалката и просто да започнете да пишеше? Знаете, че искате да творите, побърквате се и се оглеждате като лунатици за пърче хартия и малък молив, а когато ги намерите просто се заглеждате в бялото, потъвайки в него, осъзнавате, че имате нагласата, меракът, но не знаете какво да напишете. Гадно е. Просто продължавате да гледате белия лист и все повече се загубвате в него. Искате, искате, искате, но не се получава нищо.
Опит номер 1:
Започвате за пишете за любовта, която е неизживяна от вас или вашия персонаж. Той е потънал в любовна депресия, стоящ на кръстопът между новото и старото, не можейки да вземе решение на къде да тръгне.
Загубвате идеята си или осъзнавате, че просто не сте я има. За това гумичката започва да играе по скъсаното пърче хартия, което е в ръцете ви и носи следите на неуспега ви.
Опит номер 2:
Отново започвате да пишете, по вече леко намачканата хартия. Започвате красива история за вас или вашия персонаж, който изживява своята любов. Всичко върви по вода, когаро разбирате, че цялата история започва да става прекалено блудкава. Точно за това решавате да вкарате малко драма в живота му. Убивате любовта му и край. Загубвате идеята. Гумичката отново заиграва по белия, вече не чак толкова, лист хартия.
Опит номер 3:
Желанието ви изгаря. До сега нищо не сте съумяли да напишете, но ръцете, пръстите, дланите и дори китките продължават да ви сърбят. Точно за това решавате да започнете някаква кървава история, в която участвате вие или вашият персонаж. Така се стига до някоко убийства и една-две красиви реки от кръв. Героят ви или Вие започвате да полудявате и отново загубвате идеята или просто решавате, че нещо не е наред, като го четете. „Глупава история” казвате си и гумичката започва своя танц, по вече, пределно изстрадалото листче хартия.
Опит номер 4:
Все още не сте загубили мерат и искате да напишете нещо велико, нещо епично, нещо, което като го препрочитате, ще ви се харесва. За това решавате, че ще пишете за Вас или вашия герой и всетлите му идеи за бъдещето, вярата и глупостта. Бързо се отказвате от тази идея, тъй като добрите герои оставят незапомнени. Ето, пак, гумичката заиграва по листа хартия.
Накравя се отказвате от начинанието и си лягате в леглото, заспивайки недеоволни от себе си и постижението ви върху, вече на нищо неприличищия, лист хартия. На сутринта се събуждате и вече нищо няма значение. Изстрадалият герой, посивелият лист, се оказва в коша за боклук, а молива обратно при химикалките. Забравяте за това желание и този случай. Но аз не направих така. На мен ми се пишеш, пишеше ли, пишеше и въпреки че не знаех какво искам да напиша, за какво искам да става на въпрос и кои герои и персонажи да бъдат засегнати в разказа ми, аз хванах смело молива, и започнах да драскам. Какво се получи накрая ли? В момента го четете.