Да живее интернет,
че запозна ме с теб онзи ден.
Денят, в който осъзнах,
че нужна си ми в моя свят.
Погледна ли веднъж в очите сини,
все едно се губя в океани дивни.
Докоснат ли ме устни миловидни,
пренасям се в танц на самодиви.
И така годините минават,
но не мога, уви, да те забравя.
Сред несгоди и кавги,
оставаме си пак комбина-аз и ти.
И нека Бог ми дава сила
да прекося страната мила,
и отново да застана до жената
готова да нарека "любима".
Паулина Гегова, 11.10.2010 година.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment