И аз го разбрах...

Понеже Дес ми развиваше някакви теореми, че я боли дясната ръка поради тази и тази причина, а аз я разбирах, защото това нейното не е писане, а направо си е мъчение, но да си дойдем на думата...

ъ ъ ъ ъ ъ, за кво говорех.. аааа да, сетих се :)

Та и мен сега ме боли дясната ръка, бах мама му, разкатах са - не е кой знае какво, ама това са си 5 страници на тема "Лирическият герой в поезията на Вапцаров". Е написах ги, но няма да споменавам, че днес е някак мързелив ден + това бях три часа на урок по математика.. та смятайте как са превключва за отрицателно време от математика на литература, като само някви функции, граници на редици, монотонност и локални екстремуми ти се въртят в главата. Ей, ей, не се оплаквам, защото харесвам поезията на Вапцаров и то много, но и контролно по история има утре... а ве лудницата е на лице.

Е понеже съм на тема Вапцаров ето едно мое любимо стихотворение:

Пролет

Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!

Дори през бензинните пари,
през пласт от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и бодър срещни пролетта.

Тя иде с реките, които
събират сребристия сняг,
тя идва със бой канонаден,
разбива простора мъглив.

Тя пита: "Стоиш ли на поста?
Не клюмна ли вече глава?"
И после те грабва и носи
на своите светли крила.

В очите ти пламват пожари,
кръвта ти немирно шуми.
Пред тебе светът се разтваря,
разтварят се слънчеви дни.

Ти имаш любима? - Обичай!
Ти вярваш в живота? - Добре!
Подай си ръката челична -
отвънка е пролет! Здравей!