За нея {част от мен}

Не зная как, къде, защо
Любовта е страх за мен,
За мен е страх e но защо
Как искам да съм в неин плен.
Къде е тя, защо я няма,
А дупката е вече яма.
Искра загасна, болка бясна
Погълна сянката прекрасна.

(1)
Не знам как, не знам защо, не знам защо ме питаш кво,
Но знам че искам да съм с нея и не ме ебе защо
Слушам ги, слушам тях, слушам хора всеки ден
Те говорят за любов, а любовта не среща мен
Всеки ден в търсене на нея
И даже външно да се смея
Дупката в мен ме кара често да копнея
За нея, къде е тя, защо я няма
Щом клепачите ме предадат я виждам в красота обляна.
И поле бум, изтрел точен пак куршум
Събуждам се убит в ноща, а тя я няма, изчезнала без шум.
Надежда вече нама, последната искра загасна,
А тъмнината грозна пак погълна сянката прекрасна.
Целувка истинска и страстна
Но само блян,
А аз съм сам
В самота облян.
За много грешки ме е срам,
Но знам, че сам съм се родил
И в ковчега пак ще бъда сам.

(2)
Не очаквам да ме разбереш
Да знаеш през какво съм минал,
Колко сълзи съм излял
За да стана това, което слушаш днес
И без да забравя твоя скапан стрес
Не изгубих даже капка чест.
Живеем в два, два съвсем различни свята
Грозното го знам добре, но в теб намирам красотата
Ако търсиш в мен парата,а другото на заден план
Ще ти кажа да го духаш, по-добре да бъда сам!!!
Ето там, там навън, с моите хора това съм аз,
Силен блясък в очите, в ушите силен бас
За да бъдем в нас не ни трябва просто късмет
Трябва ти да вярваш в мен и аз ще вярвам в теб.
Искам теб и не ми пука кой какво мисли за това
За мнението на някой друг не давам пукната пара.
Лягам сам и знам, че сам пак ще бъда сутринта,
Кажи ми щом не знам какво е как да вярвам в любовта.
Не знам, ако си до мен сърцето ще си дам,
Но все по-малко търсят него, трябва с джоб да си голям,
Да го духа парата, на думи всеки е богат,
Аз съм сам и сам оставам,
Да го духа скапания свят...