Думите...

В един различен свят и сляп да си, повярвай, ще прогледнеш. Дори това, което чуваш няма как да не запееш. Дори и счупен да си пак ще тръгнеш пеш. Дори безчувствен да си ще почувстваш копнеж да се събудиш.

Когато изход ненамирам аз ще ти кажа.
Когато щастие събирам аз ще ти кажа.
Когато в нищо търся смисъл аз ще ти кажа.
Когато искам с теб да споделя ще ти покажа.
Понякога от нищо друго нямам нужда, щом след думи мили радостта ми се събужда и не от шефове, а от съмишленици имам нужда. Съдбата ми е моя собственост – не искам да е чужда!

Се събуждам на следващият ден, а в погледът ми озарен от слънчеви лъчи радостта на новия ми ден личи. Как пък не? Мога ли да се наситя, всяка сутрин аз политам. Ехееее... А думите след себе си оставям, както в припевът се пее: “Те не се забравят...”

Животът е харана, опитвам го на малки хапки.
Радостта река е – върху мен оставя капки. Ще я споделя на глас и ще има смисъл повече от милион, които само съм написал думи и много думи, те пак са просто думи, в един момент цветя са, а в друг – куршуми! И за това когато ги използвам винаги внимавам, по – добре да замълча вместо с тях да нагрубявам. Думите не стигат за това, което пея...

Думите събират,
думите разделят,
думите щасливи правят хората
щом си споделят.
Думите изграждат и
думите събарят, а
думите обвити в музика не се забравят.

(Yoko ft Sensei - Dumite)