Other day

Woke up with yawn. It’s dawning – I’m still alive! Turn on my radio to start up a new day. As goddamn DJ’s chattered how to survive amazing news got over the air wave. Tonight love is rationed, tonight across the nation, tonight love infects worldwide, almost another day! See you some other day…

# 6

Първоначалната идея беше да са на хижа около едно средно голямо българско градче - Кюстендил. Предложението бе дадено от един колега, който е израстнал там, живее си там и прочие. Не мислех да ходя. Поканиха ме колегите, но аз отказах, защото си бях наредила съвсем други планове в главата. Исках тази година те да се изпълнят и да се размажа подобаващо. Една от приятелките ми е родена на 08.12 - как няма да го отчетем?! Главната причина да не искам да отида на Кюстендил беше съвсем друга и едва ли на рождения ден бих била толкова весела, колкото бях по купоните преди 10-11 месеца, тогава още не ми се бе сринал света, в който живеех. Честно да си призная нямах желание нито да празнувам студентския празник, нито рождения ден на приятелката си. Всичко ми беше стигнало до гуша и ако имаше вариант да изчезна някъде за няколко дни съвсем сама, за да мога да излея навън всичко както си трябва, за да ми олекне би било прекрасно. Имах нужда да съм съвсем сама - никой да не ме познава, да не ме беше виждам преди, всичко да ми е непознато. Наистина имаше хора около мен, с които ми беше приятно да се събирам, чувствах си се себе си и на място, но просто имах тази отчаяна нужда да избягам от всички и от всичко.
След една, а може би две седмици се разбра, че с онази хижа нещата са се прецакали. Тогава един друг колега, също от Кюстендил "роди" идеята да са в неговата къща първата вечер, а на 08.12 да са на кръчма.
Една вечер се бяхме събрали в един колега "да се видим на по тъмно". Тогава въпросния колега, който ще ги приюти за студенския празник и малко преди и след това, зададе въпроса дали всички, които се бяхме събрали тогава на масата ще сме в тях на определените дати. Компанията отговори с "Да." и само един глас се чу от някъде срещу телевизора: "Не." - моят глас. Той ме погледна и каза нещо от сорта на: "Ти луда ли си?". По-късно вечерта ми разказа как го е намислил да бъде, кои горе-долу ще са там и прочие. Направо ми натика в очите, че ако аз не дойда това ще е един много голям пропуск от моя страна. Казах му, че ще си помисля и на другия ден ще дам своя отговор. След този разговор с него се замислих. През мозъка ми започнаха да се стрелкат мисли от типа на това, което евентуално щях да пропусна - едни прекрасни спомени. Но така и не ми се ходеше, не исках да съм там, не всъщност да съм никаде. Искам просто да съм облак, който да се носи по течението на въздушните маси, без да знае къде отива, а и да не му пука за това. Толкова е лесно да си облак - нямаш проблеми, нямаш грижи, просто се отпускаш и се наслаждаваш на гледката. И идва онзи момент, в който се изваляваш и с теб е свършено, но това не е ли същото като проклетия човешки живот????
Въпреки че не ми се ходеше, реших да се вслушам в думите на моя колега и на другия ден си казах моята "тежка" дума, че съм с тях. На сила се натисках да ида някъде, когато никаде не ми се ходеше... Тръгнах с нежелание когато дойде сутринта, в която тръгнахме за натам. Пътят беше дълъг, скучен и безкраен. Не можех да си обясня как се бях съгласила... Ураааа! Най-накрая пристигнахме в Кюстендил. Направо не можех да повярвам, най-накрая! И пак това досадно чувство на влизане в кюстендилската гара - нежелание за каквото и да било.
Слизайки от влака и вдишвайки от въздуха нещо се промени. Виждайки колегите ми да ни чакат на гарата усмихнати до уши забравих, че изобщо някога съм чувствала някакво подобно чувство.
Тези два дни в Кюстендил бяха невероятни. Все едно цял живот съм живяла в този град - такова чувство се разхождаше по кожата ми, въпреки че никога до този момент не съм била там, всичко ми беше непознато, не знаех на къде отивам, а все едно си бях вкъщи. Страхотно прекарахме всички или поне аз такава оценка давам на положението, което беше там. Бях с хора, които ми допадат, с които се чувствам добре, с които съм себе си. Тогава осъзнах, че не да съм сама някъде в нищото, а да съм с точно тези хора е това, от което съм имала нужда. Най-хубавия ми празник до момента!
Благодаря ви, колеги!

# 5

Случвало ли ви се е даден човек да мине покрай вас и кожата ви да настръхне? На мен да. С него се познаваме и макар и да се е случвало 1, а може би 2 пъти до момента чувството е неописуемо... Приятно... Неестествено... Харесва ми... Този човек ме влудява...

# 4

Трябва да си много внимателен с нещата, които са около теб, защото колкото повече се доближаваш до нещо, толкова по-трудно го виждаш. Ще ми разкажеш ли за шастливите мигове, които си преживял до сега? Или си някак "благословен" да не можеш си ги спомняш? Това, че стоиш тук сега; това, че живееш и дишаш само по себе си е едно малко чудо. Казваш, че ще следваш мечтите си без някога да се откажеш от тях, но колкото повече думи изричаш, толкова по-малко дела ще извършиш. Затова аз ще запазя в душата си шепичка смелост и така ще посрещна следващия ден, да вървим...

# 3

Здравейте!!
Знам, че отдавна не съм се отчитала с нещо написано /имам впредвид нещо различно от простотията на някой несериозен индивид: Бо ;)/. Просто никой вече не чете моите неща, не ми гледа клипчетата, дори не използва за "winamp" блога ми. Но все пак реших да продължавам да си update-вам блогчето за мое собствено удоволствие. Мислех си да напиша някоя нова историйка или няколко несвързани изречения - опитвайки се да опиша с думи чувствата си. Доста ми се насъбра напоследък и просто незнаех къде да се дяна. Много хора ме забравиха не, че аз съм се сещала за тях /като иключим този момент/. Светът си се върти, аз си пораствам или по-скоро остарявам и на никой не му пука за това, което става около него - полза: НЯМА! В момента се сещам само за едно - за онези дни, в които ставах 6:50 и мрънках, че отново трябва да ходя на училище и да гледам простоватите мутри на повечето твари по коридорите или лицемерните очи на хората от моя клас. Разбира се, всяко нещо си има своите изключения. Чудя се какво ли ми е пукало тогава... И така в един хубав момент ми проблесна, че не трябва да ми пука и просто престанах да се тревожа и да обръщам внимание на хора, които не го заслужаваха по нито един параграф.
Стига съм писала за "доброто" старо време и "прекрасните" дни. Няма значение колко хубави или лоши дни е имало тогава, някои неща/хора не искам да си ги спомням... TOTAL LACK OF RESPECT... И все пак и аз съм човек и макар с нежелание се връщам към онези дни с въздишка само поради една единствена причина... Липсва ми един специален за мен човек... Обичам... Обичах те... Така живота си върви... и аз покрай него...

Бориславова Теорема

[10:15:10 PM] Benjo says: Бориславова Теорема:
Камен+Стамен=Простотия;
(Камен+Стамен)*Веси=Дивотия;
[(Камен+Стамен)*Веси]/Владо=Кретения;
[(((Камен+Стамен)*Веси))/Владо]*Бенжо=Тера Олигофрения;
[[(((Камен+Стамен)*Веси))/Владо]*Бенжо]/(Михаля+Пешо=Нема Оправия

#2

Цветята цъфтят ли на пътя отпред? Когато пътят се усуква и извива толкова много, нормално е да се изгубиш, нали? Моето тяло и душа треперят, толкова съм нервна! “Няма да плача, мога да го направя! Не съм уплашена!” – казвала съм ги над милион пъти – “Няма да плача, мога да го направя! Не съм уплашена! Ако не съм агресивна знам, че ще се пречупя!” Дъждът храни цветята в сърцето ми. Дори и да не видя на къде води, аз ще продължа да вървя по този път. Никой не е истински сам. Винаги ще има някой който да го подкрепи. “Няма да загубя, няма да пропадна, няма нищо което не мога!” – казвала съм си го над милион пъти – “Няма да загубя, няма да пропадна, няма нищо което не мога! Ако не съм агресивна знам, че ще се пречупя!” Мечтая това нервно чувство да изчезне... “Няма да плача, мога да го направя! Не съм уплашена! Няма да загубя, няма да пропадна, няма нищо което не мога!” – заклевам се, аз ще преживея всичко!

#1

Опитваме да се докоснем до това, което не можем да видим. Причиняваме си по-голяма болка от колкото можем да си представим. Просто искам да заплача и да избягам. Но аз съм си такава, не мисли, че си сам. Няма безсмислени срещи и напразни усилия, така че стисни юмрук...
Не е важно колко ще се влача щом не мога да ти дам онова цвете, но ако хвана ръката ти всичко става в един миг. Продължаваме да си липсваме един на друг и настъпват разногласия. Ние спорим един с друг, за да си имаме доверие...
Да забравим това, че съм обляна в сълзи когато ми причиняваш болка. Нека да прекрачим заедно в бъдещето...
Дори когато завършим и остареем ти все още ще бъдеш себе си, а аз все още ще съм си аз. Небето над нас ще си бъде там завинаги и няма да има нещо, което може да застане на пътя ни!
Няма такова нещо като напразно усилие и безсмислена схатка, така че стисни юмруци! Каквото и да пропусна ти ще ми го покажеш и каквото и да ти липсва, аз ще те допълвам...

Хихихих ;)) Лека ;)

[2:03:30 AM] FaBo says: (sun)
[2:06:14 AM] D.E.E.P. says: ;]
[2:07:20 AM] FaBo says: (hug)
[2:09:12 AM] D.E.E.P. says: :*
[2:11:41 AM] FaBo says: :*
[2:11:56 AM] D.E.E.P. says: (h)
[2:12:52 AM] FaBo says: (blush)
[2:13:31 AM] D.E.E.P. says: (sun)
[2:14:31 AM] FaBo says: 8-)
[2:15:13 AM] D.E.E.P. says: (inlove)
[2:15:32 AM] FaBo says: ;)
[2:18:43 AM] D.E.E.P. says: 8-|
[2:18:52 AM] FaBo says: (smirk)
[2:20:28 AM] D.E.E.P. says: (happy)
[2:20:57 AM] FaBo says: (nod)
[2:23:58 AM] D.E.E.P. says: (talk)
[2:24:10 AM] FaBo says: (think)
[2:28:31 AM] D.E.E.P. says: (o)
[2:28:33 AM] D.E.E.P. says: |-)
[2:28:48 AM] FaBo says: (music)
[2:28:49 AM] FaBo says: (emo)
[2:29:20 AM] D.E.E.P. says: (yawn)
[2:29:47 AM] FaBo says: (dance)
[2:30:55 AM] D.E.E.P. says: (~)
[2:31:10 AM] FaBo says: (angel)
[2:31:26 AM] D.E.E.P. says: (wave)
[2:31:36 AM] FaBo says: (shake)
[2:34:13 AM] D.E.E.P. says: (yawn)
[2:34:22 AM] FaBo says: (hug)
[2:34:39 AM] D.E.E.P. says: (hug)

Истина в няколко реда

Страна на мрачните и ужасни драми, в твоите предели са възможни такива подземни ужаси, вършат се такива не чути престъпления, които законът е безсилен да накаже... В твоите сгради се сключват такива срамни спогодби, които човешкото правосъдие не може да открие и накаже. В този океан от кал, дим и глъчка едно проницателно око би могло да открие такива сърцераздирателни нещастия, които публичното благодеяние не може да облекчи, такива неимоверни "добродетели", които остават неизвестни и които никой досега не е и помислял да възнагради както по добава....

Пилето?!?

Защо пилето пресича пътя?

Отговор:

Учителката от детската градина:
За да премине от другата страна.

Платон: (философ)
За свое добро.

Айнщайн: (философ)
Дали пилето пресича пътя, или пътят се движи под краката на пилето, зависи от гледната точка.

Саддам Хюсеин: (политик)
Това е непровокиран акт на бунт и ние съвсем справедливо ще изсипем пет тона нервно-паралитичен газ върху извършителя, т.е.
пилето.

Ърнест Хемингуей: (писател)
За да умре...в дъжда.

Снупи: (писател)
Беше тъмна, бурна нощ.Някъде в дъжда едно пиле пресичаше пътя.

Сексолог:
Самият факт, че вие сте загрижени за това дали пилето пресича пътя, показва вашата сексуална несигурност.

Доналд Рейгън: (политик)
Забравих.

Симеон II: (политик)
Пилето ще пресече пътя още преди да са изтекли 800 дни.Вервайте ми!

Буда:
Това е в природата на пилетата - да пресичат пътищата!

Човек, отричащ всичко:
Пилето никога не е пресичало пътя! Повтарям-Пилето не е пресичало пътя!

Исак Нютон: (физик)
Всяко пиле ще пресича пътя, перпендикулярно на дължината на пътя, по една безкрайно дълга права с постоянна скорост, освен ако не се появи някаква сила, противодействаща на силата на движение на пилето.

Перипетите на Щрунц в една пробна!

До малката "Валентина" има един магазин за дънки. Продавачката е от онези синеоки червенокоси жени с бяла прозрачна кожа, която, като се усмихне само и си готов да се закълнеш, че зъбите й са като от реклама на паста за зъби... не, не на Colgate с бобъра.

Заговорих я веднъж, дваж. След това, като минавах от там казвах здрасти. Пробвах дънки, разглеждах тениски. Абе правех се на клиент, от онези редовните уж. Разказвах й вицове от пробната, тя се заливаше от смях. Дори веднъж я учих как да издава звук като пърдене като си сложи дланта под мишницата и си свие рязко ръката от рамото. Знаете, нали? Правих й фокуси с карти, гледах й на боб и й показах един албум с репродукции на тестисите на Фидел Кастро (до тук ви изброих една малка, незначителна част от личната ми колекция с трикове "как да свалим едно момиче").

Дойде денят, в който реших да я поканя на среща!

Изядох една тава руска салата с три бири. Хм, грахът беше недоварен малко, ама нищо - няма да ходя гладен на среща, я!

Издокарах се.

Гиздав. Баките - вакли, панталонът - райе, сакото - каре, тениската - каппа, чорапите - хавлиен адидас. 30 минути репетирах да докарам поглед и походка а ла Азис, пъхнах един диск с МР3-ки в джоба (вместо букет) и отидох!

Реших да й кажа за срещата докато съм в пробната. Досрамя ме да я гледам в очите и затова така от пробната беше добре. Влязох вътре, събух панталона и го подпрях в ъгъла. Поисках дънки по неин избор. Казвам й: "Нещо модерно, като за левент като мен". Чакам вътре и си свирукам "Бяла роза", за да я предразположа. Има тънкости в свалката, така да знаете...

И изведнъж...

Гррркк... крркркк... ждръммм! (остри колики в червата, звукът наподобяваше на дизелов двигател, работещ с вода от Shell). Беше протекла реакция между недоварения грах и трите бири. Замръзнах, посърнах, дори и бакенбардите ми настръхнаха и наподобиха тези на Васил Априлов от едноименната му снимка.

- Каза ли нещо? - изчурулика тя и понесе едни дънки към мен.

- Ъъъ... не... момент... не ги носи...

- Нали ги поиска?

- Да... ей сега... (защо точно когато ти се разпарят вътрешностите всички решават да те заговарят и да се врат в теб?!)

Тя ги преметна през завеската и се отдалечи. Кризата отмина. Почувствах облекчение и усетих едри капки пот. Тръгнах да казвам ново остроумие, когато... ме проряза нова вълна... по-силна... коремът ми щеше да се пръсне... всъщност не коремът, а червата. Приложих екстремна медитация и си повтарях "May the force be with you", визирайки ректалните си мускули. Дано издържат, иначе ще се посрамя пред мастър Йода, чийто отколешен падуан бях. За съжаление, обаче, сайънс фикшънът не сработи, канските мъки бяха непобедими. Болката, неудобството и тъпата заобикаляща ме тишина ме притиснаха до такава степен, че налягането в червата ми стана сходно с налягането на велосипедна гума и... бльок-пльок-къргххрхрхт... шляк!

Резил! Изтървах се. Няма болка, но има тотална конфузия...

- Пак ли каза нещо? - чак сега усещах колко тъп е гласът й и в какви ултразвукови тоналности работи.

- Не, не... нищо... пея си... тези дънки не ми стават - мънках, докато трескаво се опитвах да измисля план за евакуация. - Имаш ли фланелки с дълъг ръкав? Памучни.

- Да, ето тази е страхотна. Заповядай. Хм, нещо много странно

замириса... отвън.

- Ами нали знаеш - пролет е, каналите с фекални води шупват, светът се възражда...

В това време си махнах пълните слипове и ги сложих на земята. Свалих си потника и се бърсах дълго и старателно. След това взех новата фланелка, сложих я на земята, седнах върху нея и почнах да я натаманявам по себе си и да й увивам ръкавите около задника си, докато не сглобих бельо тип "сумо борец" или "бельото на Исус на кръста". Обух си панталоните - ужас... не мога да вляза в тях, заради новото бельо. Поисках дънки номер 70 или XXXXXXXL - тя ми даде такъв гащеризон. Обух го - стана ми. Поисках непрозрачна торбичка за покупките, увих слиповете в потника, след това двете заедно в панталона и ги прибрах. Миришех на пот и на... знаете какво.

Излязох и смутено я погледнах. Тя ми каза, че приличам на Карлсон с този гащеризон. Аз не бях чувал за този швед и й го върнах като казах, че прилича на Тадеуш Мазовиецки. Платих й. Общо 85 лв. ОСЕМДЕСЕТ И ПЕТ ЛЕВА ЗА НЯМА И НИЩО?!?!?! Уф, не бях на себе си... А дори дрехите не бяха като за мен.

Смотолевих едно "чао" и изфучах навън.

След време й се обадих по телефона в магазина. Май бяха минали 2 седмици.

- Ооо, ти ли си бе, образ?

- Да, искаш ли да пием едно кафе заедно?

- Ха-ха... ами може... ако обещаеш да не се наакаш там - може...

- Ъъъ...- замръзнах аз и се направих, че линията прекъсва като казах: "тут тут тут тут тут тут тут тут... дъ намбър ю хев дайълд кенот би рийчд ат дъ моумент... тут тут тут тут".

Та искам да ви питам, нищо ли не убягва на жените? На женския поглед? Или не трябваше да си забравям изцапаното СD в пробната? A дали все още имам шансове с нея? А с вас?

Мастиката си е мастика

Srdjan Jevđević a.k.a. Gino Banana (Bosnia) - vocals, trumpet, tarabuka
Mario Butković (Bosnia) - guitar, bouzouki
Masashi Kobayashi (Japan) - bass
Val Kiossovski (Bulgaria) - guitar, vocal
Christopher Stromquist (USA) - drums
Matty Noble (USА) - violin

За всички които си спомнят тази песен и най-вече за Иван Печев, че ни научи на нея!!

Луда за връзване мечта

Родих се и живях, от грешките се учих и разбрах, творях с поразия и замах, горях. В пъкълът на обществото бях! Над облаците в небето пях, с вятърът се движих и отвях ненужното по пътят, и се смях, а също плачех и ме беше страх! Аз там сама осъзнах, аз сама там родих се и живях, поне разбрах! И аз родих се и видях един побъркан свят в мрак, милиардна шлака дет' сама края си чака. И осъзнах, че няма смисъл щом красивото си вмирисъл, бъдеще да пиша след кат сам си се отписал! И родих се и живях един живот на пук на тях, обикнах музиката в момента, в който я познах и с години се менях, ако не ги мачках аз щях да съм на пух и прах. Но не свърших, не успях, не завърших, не можах само с изграждане труда си бих казала, че живях! Родих се и живях аз като сиромах, научих се на грях, ах, отучих се от страх. Летях високо в небето, на хлапе проклето бях и нямах избор, изборът ми беше на сърцето. Но как да чуя него в тази суматоха? В тази пълна какафония бойци дойдоха и биха се за мен във всяка една секунда, всяка минута, всеки ден! И ето, че спасена съм аз и съм в екстаз – лунатичка с луда газ! Искам да мога да пея до Бога, да мога да дишам във водата дълбока, да мога да ходя, да скитам тоест да летя от тук до луната и през вечността! Само че в заблуда, въображението е луда за връзване мечта!
Нещата трябва да се случват без значение какви, светът се върти, а лошите неща разждат добри! Тъй че дишам и пиша к’вото чувствам, к’вото мисля и въобще не ме е грижа к’во си мисли някой нижа! Те забравят, не знаят за какво са тук и какво да правят, всякаш чакат краят, всякаш са завързани и траят! Аз съм по-добра от вчера, утре по-добра от днес и благодарна съм на Бога, че още имам интерес!Вчера, днес, с утре през скапан стрес, имай чест и превърни дните си бързо в прогрес! С интерес на истината следвам си амбицията, шесто чувство появява се а.к.а интуицията! Появява се, за да напомни за това, че нашият живот е само миг от вечността, чиято най–красива част е младостта. Така че, братя мои, не пренабрегвайте това, живейте за мига, познайте радостта в своите сърца да пребъде тя!
Вятърът гоня и сякаш с молба: Ветре, върни се, вземи ме, ела! Качи ме на гръб, отведи ме далече отвъд да видя от твоя поглед свътът! ! ! !

А така...

... точно се чувствам в момента!!

No I don't need a reason to be breathin
Just here doin what I can
No I don't want a family who would damn me
and resent everything I am
I don't need to prove to all the ones who
Feel that I need to fit in
No I won't ever tell you that i failed you
I'd rather start life over again

No I'm sorry to say
There'll be no sacrifice today

No I can see it clearly
Why you feel me
Why you got to bring me down
No I don't want to fight you
Just to spite you
But I'm not afraid to take you out

No I'm sorry to say
There'll be no sacrifice today

Everybody expects me to break
but i'll never break down again
Everybody expects me to give up
but you'll never see me givin in
Everybody wants me to lose
but i'll never lose who I am

(Theory of A Deadman - Sacrifice)

Време беше!!

Ех, някак след има-няма две годинки пак се появиха пичовете, което много ме зарадва днес. Точно от това имах нужда! Дръпнах си туко-що албумът им! Това, което чух до сега не ме разочарова, а доста ме нарадва. Понякога човек има нужда от нещо много малко да му оправи настроението - аз намерих моето лекарство за днес, а може би и за всички останали преебани дни, в които ще ми е кофти и няма да ми се прави нищо... А за всички тези, които не знаят и в момента се чудят за какво подяволите става на въпрос...



Сваляйте и се радвайте!! Аз така направих!

Кодекс на Шопчето

1. Най-мразим да мислим.

2. Кога ми се приработи, седам и чекам да мине.

3. Кога съм гладен, не ми се работи. Кога се наручам, ми се
преспи.

4. Питат ме какво можеш да работиш?
- Моа да копам.
- Друго?
- Е, па моа и да не копам.

5. Я че си запалим къщата, та да изгори на Вуте плевнята.

6. Я не сакам на мен да е добре. Я сакам на Вуте да му е
зле.

7. Никога не могат ми платят толкова малко, колко я съм из-
работил.

8. Никога нема да ме осъдят толкова, колко я съм крал.

9. И по десет лева да направят бензина, я па че си карам ко-
лата; и без пари да е - па че го краднем.

10. И сам да съм у трамвайо, па че се бутам.

11. И сам да съм на опашка, па че се прередим.

12. Най-обичам да съм змия - ем си лежим, ем си одим.

13. И сам да съм на острова, я па че се заградим.

14. Я не помним кръчмаро да има да ми дава нещо.

15. Я не помним да имало ден да ми се е работило и да не ми
се е пило.

16. Я ходим на работа да си починем. Ке си го отработим в
къщи.

17. От дека да си въртим гъзо, он па че си е отзад.

18. Какви бееме - какви станааме.

19. Оти да се косим, като че ми мине.

20. Они ми плащатат колко да не умрем, ама я работим колко
да не заспим.
21. Какво е законо? Законо е тесна врата у широко поле.
Само улавите минуват у него.

22. - Как си Нане?
- Добре съм. Тебе яд ли те е?

23. - Вуте, оти копаш седнал?
- Оти опитах легнал, ама не мое.

I was lost...

I see this big vision, it's got me going loose, I'm about to flip, I'm about to switch, I'm about to change
It's like a head on collision, rough, life was a mission that could of ended real fast
I get hassle in the present and I've had hassle in the past
I'm still not one to look for arms but fuck it cause follows me instead, they're putting money on the my head I heard
And I'm hearing loose talk like there's no end, don't pretend to be my freind, I see right through you
If you worship guns then bullets will fly through you
It's a choice that becomes known to all of us, on the street all of us believe that we are real, but you should know that you are real instead of trying to believe your real
If you ask me any questions then I'll tell you how I feel
Confront the situation like a punch in the face, your not real so you shud stay in your place boy

I was lost, I had to be found, I had to wake up, I had to fink first, before I flippled out, before I make my move, be sure that you can win, don't worry if you sin, just remember that your human
I was lost, I had to be found, I had to wake up, I had to fink first, before I flippled out, before I make my move, be sure that I can win, don't worry if you sin, just remember that your human

Yo I see the bigger picture they say oi, where you goin? why, cause I'm comin with ya
I wanna know the master plan you've got for the game, I'm that girl I'm top of the game, won't stop for the game, I've had my share of knocks in the game
And now I'm on another level, keep your eyes on the level, cause they change every day
Go to sleep and when you wake, you will see them change again
I don't wanna be the one who didn't gain from the game
I want sumfin out of it, you cannot take me out of it, oi blud you must be out of it finkin you can shake me up I won't brake
There's only so much you can take before you flip out, so I'm about to go my own way before I flip out
I've heard my name before and so you know wot I'm about, I'm from the same place as you so you've seen me about
People fout I wud amount to nothing, but I changed it round, now I've got my sound I'm trying to spread this sound around
Boy I'm on my way

I was lost, I had to be found, I had to wake up, I had to fink first, before I flippled out, before I make my move, be sure that you can win, don't worry if you sin, just remember that your human
I was lost, I had to be found, I had to wake up, I had to fink first, before I flippled out, before I make my move, be sure that I can win, don't worry if you sin, just remember that your human

До-Долу.org ;)

- Със светло пиво
към светло бъдеще!

(Поклон)

Който пие бира не умира!

Together!!

Отново се събрахме хората с психични отклонения, за да се вдигнем на бунт срещу всички псевдоприятелски изпълнения! Думите ни предизвикват земетресения - за нито 1 грешка няма извинения! Такива като нас са покосени от общата тъпотия, въпреки това няма да се свием... Няма да сме в рамтака на картината, за фалшивия да сме примамката, а вие сте явно хлебарките, които си остават тъпанарките!! За посланието ми часът удари, пак съм сама и кой е с мен не знам! Голямо е страданието-пак гледам фалшиви приятелски лица по трасето! Усетете голяма в мен, а не хлапето! Не отивайте, там където някой ден ще ми падне, копелета, пердето! Събудете ме когато вече съм свободна, отворете си очите и вижте, че сте заровени, от проклетото хорско робство си поробени! Исках и го искам да живея в свят любовен, но попаднах на място, на което са открили, навярно, сезона ловен! Един фалшив човек тук, един фалшив човек там! Знам, че този проблем винаги е бил много голям! А ние трите ще вървим напред и всеки наш празник не ще остане не полян!

Some people never learn....

Hякои хора никога няма да се научат да не се вързват на лъжливи обещания и привидно
добри намерения.. за това, драги мой приятели, правете както правя аз в повечето случаи... Просто пригайте този метод:
Don't be a fool, I just act like I care!

А Ти Помниш Ли....