Wednesday, January 31, 2007
От котето... за кучето...
Оня ден, оная мойта шматка щяла да се удуши. Заспала си на обяд и печката запулиша. Задимила яко, а наща си спи в стаята си. Добре, че е бил баща и, защото оня дзер и щял да удуши.
Аз, котката, направих своя извод: "Деца, не спете на обяд!"
А ве дзверо, обичам те, като разбрах седях и гледах 6 волтово...
{}{}{}{}{}
От котето
за своето куче...
Пази се!
Saturday, January 27, 2007
Класификация на водката:
0.1л - demo version
0.25л - trial version
0.5л - personal edition
0.7л - professional edition
1.0л - network edition
1.75л - enterprise
3л - for small business
5л - corporate edition
Кофа водка - extreme edition
Море водка - global edition
Шкембе чорба - recovery tool
Закуска - plugins
Бира - patch
coca-cola, fanta, 7-UP - троянски вируси
0.25л - trial version
0.5л - personal edition
0.7л - professional edition
1.0л - network edition
1.75л - enterprise
3л - for small business
5л - corporate edition
Кофа водка - extreme edition
Море водка - global edition
Шкембе чорба - recovery tool
Закуска - plugins
Бира - patch
coca-cola, fanta, 7-UP - троянски вируси
Wednesday, January 24, 2007
Една верижна реакция...
Понеже Деси и няколко други хора са си написали по 5 неща, които (може би) не се знае за тях, та рекох и аз да го направя... Поставям след мен предизвикателството на Бенжито, Лили и който още иска, а ако няма блог може да го остави като коментар :) за да ги видим и ние :)
Оф, това ще е доста трудно за мен, защото не мисля, че аз съм казвала някои неща или може би повечето, но друг въпрос е дали сте обърнали внимание..
Ами, ето, започвам:
1. Родена съм в април, трябвало е да съм в май, ама какво да се прави, искала съм да излизам. Майка ми вдигнала кръвно и аз се показвам на бял свят след операция.
2. Първото ми сядане (преминаване от легнало положение в седнало) е било предизвикано от бебешкото ми любопитсвто... Май сестра ми и майка са си говорели нещо супер интересно, може да е било даже компромат за сестра ми, ама защо не го помня...
3. От малка си вървя голям дзвер, така да се каже, от 3 годишно, ако ме разбирате - голяма лудетина. Не, че сега не съм. Действието се развина на село. С моя си дядо, който много си обичках, спираме с каруцата и магарето пред селската кръчма и магазин. Той ме оставя в каруцата и влиза в магазина. А аз малко, ама хората са казали "дребно и вредно". Хващам юздите на магарето и запрашвам на където ми видят очите. Ама тоя опит за "бягство" не беше успешен. Няква бабка ми спря магарето... а аз... :(
4. По принцип не давам съвети, защото рядко ме слушат какво им казвам. Давам мнение по някаква тема, само, ако ме подканят или ме попитат и то не кой да е, а някои добри приятели. (а, ама това май го знаете повечето)
5. Не ме е страх от тъмното и от тишината по улицата, дори ми харесва когато тя ме обгръща, защото чувствам, че мога да мисля, но за ралика от това у нас обичам да си слушам музика и нещо, може и супер слабо да е ама да ми дрънка. Рядко когато съм у нас ми се седи на тихо...
Еха, това беше трудничко за мен...
Ръкавицата е хвърлена...
Peace \/
Оф, това ще е доста трудно за мен, защото не мисля, че аз съм казвала някои неща или може би повечето, но друг въпрос е дали сте обърнали внимание..
Ами, ето, започвам:
1. Родена съм в април, трябвало е да съм в май, ама какво да се прави, искала съм да излизам. Майка ми вдигнала кръвно и аз се показвам на бял свят след операция.
2. Първото ми сядане (преминаване от легнало положение в седнало) е било предизвикано от бебешкото ми любопитсвто... Май сестра ми и майка са си говорели нещо супер интересно, може да е било даже компромат за сестра ми, ама защо не го помня...
3. От малка си вървя голям дзвер, така да се каже, от 3 годишно, ако ме разбирате - голяма лудетина. Не, че сега не съм. Действието се развина на село. С моя си дядо, който много си обичках, спираме с каруцата и магарето пред селската кръчма и магазин. Той ме оставя в каруцата и влиза в магазина. А аз малко, ама хората са казали "дребно и вредно". Хващам юздите на магарето и запрашвам на където ми видят очите. Ама тоя опит за "бягство" не беше успешен. Няква бабка ми спря магарето... а аз... :(
4. По принцип не давам съвети, защото рядко ме слушат какво им казвам. Давам мнение по някаква тема, само, ако ме подканят или ме попитат и то не кой да е, а някои добри приятели. (а, ама това май го знаете повечето)
5. Не ме е страх от тъмното и от тишината по улицата, дори ми харесва когато тя ме обгръща, защото чувствам, че мога да мисля, но за ралика от това у нас обичам да си слушам музика и нещо, може и супер слабо да е ама да ми дрънка. Рядко когато съм у нас ми се седи на тихо...
Еха, това беше трудничко за мен...
Ръкавицата е хвърлена...
Peace \/
Monday, January 22, 2007
Сама сред хората
Някав втори час. А аз седя и си рисувам някво сърчице, което, btw, не се получи хич, но да се върнем на часа.
Както си седя и си драскам, зад мен се чуват доста гласове. Реших да слушам какво си говорят хората, които се бяха разделили на три основни групи. Едните говореха за математика, домашни, уроци, Европейски съюз, простотии. Другите за книги, филми, драма, разни познати мотиви, дискове, DVD, VCD, CD. Третите си говореха за злато, пари, мъже, кой какво щял да си купува. Очевидно само на мен не ми е до Европейски съюз, математика, филми, злато. А бе какво да кажа аз: "Разни хора - разни идеали!"
А часа свърши... Опа аз мисля да се изнасям. Ох, как мисля да си дремна веднъж да се прибера, а пък те да си говорят цял ден за каквото си пожелаят, аз искам само да си гледам John Doe...
Както си седя и си драскам, зад мен се чуват доста гласове. Реших да слушам какво си говорят хората, които се бяха разделили на три основни групи. Едните говореха за математика, домашни, уроци, Европейски съюз, простотии. Другите за книги, филми, драма, разни познати мотиви, дискове, DVD, VCD, CD. Третите си говореха за злато, пари, мъже, кой какво щял да си купува. Очевидно само на мен не ми е до Европейски съюз, математика, филми, злато. А бе какво да кажа аз: "Разни хора - разни идеали!"
А часа свърши... Опа аз мисля да се изнасям. Ох, как мисля да си дремна веднъж да се прибера, а пък те да си говорят цял ден за каквото си пожелаят, аз искам само да си гледам John Doe...
Sunday, January 21, 2007
Saturday, January 20, 2007
Friday, January 19, 2007
части от "Радвай се"
Събуждам се и тази сутрин с надежда,
че този път всичко ще е наред, уви,
животът ми пак до един миг се свежда
все така мудно и без смисъл върви,
а как искам да достигна мечтите си,
дните ми да имат посока и цел,
да бъда щаслив, да бъда свободен,
но роден съм сред зомбита, израстнал в панел.
И винаги грешен съм, винаги смешен съм,
винаги на някой нещо съм крив!
Не искам на никой, на никой да преча,
аз искам просто да бъда щастлив!
Оставете ме да бъда такъв какъвто съм –
напушен и в музика вгабен какъвто съм,
нека остана различен какъвто съм,
нека съм свободен да умра какъвто съм!
…
“Независим” думичка важна,
думичка проста, думичка равна на моя живот.
Страх ме е да не забравя значението и,
и просто да се превърна в робот, как да дишам,
как да чувам, как да виждам,
ако съм в ъгълът свит, през глава завит.
Искам да отричам, да вярвам да обичам
и да мразя, и да имам правото да бъда индивид!
И винаги грешен съм, винаги смешен съм,
винаги на някой нещо съм крив!
Не искам на никой аз да преча, аз искам
просто да бъда щастлив.
...
Събуждам се и тази сутрин с надежда,
че този път всичко ще е наред, уви,
животът ми пак до един миг се свежда
все така мудно и без смисъл върви,
но аз сам ще чертая съдбата си,
нагоре големият камък ще бутам до край!
Jah, нека да бъда достоен с делата си,
а на житейски да превърна в Рай!
И нека съм грешен, и нека съм смешен,
нека на всеки за нещо съм крив,
нека ме плюят у мразят, майка им!
Смисъл ще има умра ли щастлив!
Оставете ме да бъда такъв какъвто съм –
напушен и в музика вглабен, какъвто съм.
Нека остана какъвто съм, нека да умра какъвто съм!
че този път всичко ще е наред, уви,
животът ми пак до един миг се свежда
все така мудно и без смисъл върви,
а как искам да достигна мечтите си,
дните ми да имат посока и цел,
да бъда щаслив, да бъда свободен,
но роден съм сред зомбита, израстнал в панел.
И винаги грешен съм, винаги смешен съм,
винаги на някой нещо съм крив!
Не искам на никой, на никой да преча,
аз искам просто да бъда щастлив!
Оставете ме да бъда такъв какъвто съм –
напушен и в музика вгабен какъвто съм,
нека остана различен какъвто съм,
нека съм свободен да умра какъвто съм!
…
“Независим” думичка важна,
думичка проста, думичка равна на моя живот.
Страх ме е да не забравя значението и,
и просто да се превърна в робот, как да дишам,
как да чувам, как да виждам,
ако съм в ъгълът свит, през глава завит.
Искам да отричам, да вярвам да обичам
и да мразя, и да имам правото да бъда индивид!
И винаги грешен съм, винаги смешен съм,
винаги на някой нещо съм крив!
Не искам на никой аз да преча, аз искам
просто да бъда щастлив.
...
Събуждам се и тази сутрин с надежда,
че този път всичко ще е наред, уви,
животът ми пак до един миг се свежда
все така мудно и без смисъл върви,
но аз сам ще чертая съдбата си,
нагоре големият камък ще бутам до край!
Jah, нека да бъда достоен с делата си,
а на житейски да превърна в Рай!
И нека съм грешен, и нека съм смешен,
нека на всеки за нещо съм крив,
нека ме плюят у мразят, майка им!
Смисъл ще има умра ли щастлив!
Оставете ме да бъда такъв какъвто съм –
напушен и в музика вглабен, какъвто съм.
Нека остана какъвто съм, нека да умра какъвто съм!
Monday, January 15, 2007
Team Spirit
Действие Първо: Мотивация / Де - мотивация
В една клетка затворили няколко маймуни (екип). В клетката имало кашони (ресурс) и банан, закачен на тавана (награда). Една от маймуните (лидер) наредила три кашона един върху друг, покачила се по тях и взела банана. От тавана започнала да пръска студена вода (намеса на Топ мениджмънта). Маймуните се разбягали.
Закачили нов банан. Друга маймуна наредила кашоните, покачила се по тях и взела банана. Пак запръскала студена вода. Останалите маймуни я набили и изяли банана (работа в екип). Закачили нов банан. Сработил "рефлекса на Павлов" - щом една маймуна решила да вземе банана, другите я набили, защото знаели, че всички ще бъдат намокрени, но не всички ще ядат банан (групова отговорност).
Действие Второ: Силата на екипа
Намесил се HR отдела. Подменили една от маймуните (развитие на екипа). Новата маймуна решила да вземе банана, но останалите веднага я набили (фирмена култура). Постепенно подменили всички маймуни. Последната нова маймуна решила да вземе банана. Другите усърдно я набили, без да знаят защо - те никога не били мокрени (Team Spirit).
В една клетка затворили няколко маймуни (екип). В клетката имало кашони (ресурс) и банан, закачен на тавана (награда). Една от маймуните (лидер) наредила три кашона един върху друг, покачила се по тях и взела банана. От тавана започнала да пръска студена вода (намеса на Топ мениджмънта). Маймуните се разбягали.
Закачили нов банан. Друга маймуна наредила кашоните, покачила се по тях и взела банана. Пак запръскала студена вода. Останалите маймуни я набили и изяли банана (работа в екип). Закачили нов банан. Сработил "рефлекса на Павлов" - щом една маймуна решила да вземе банана, другите я набили, защото знаели, че всички ще бъдат намокрени, но не всички ще ядат банан (групова отговорност).
Действие Второ: Силата на екипа
Намесил се HR отдела. Подменили една от маймуните (развитие на екипа). Новата маймуна решила да вземе банана, но останалите веднага я набили (фирмена култура). Постепенно подменили всички маймуни. Последната нова маймуна решила да вземе банана. Другите усърдно я набили, без да знаят защо - те никога не били мокрени (Team Spirit).
Tuesday, January 09, 2007
Помните бате Щрунци, нали?
Un manchon à la Strunz
Копаех уран. До тогава си мислех, че е планета...
Да копаеш уран е все едно да ловиш пираня с члена си. Ни пиранята става за ядене, ни членът ти за нещо.
Та и за урана. От малък исках да съм космонавт. И като ми предложиха уран си помислих, че ще съм като един пес лайка. Ще го копая на самата планета.
Копах месец. По потник. Заплатите си ги вземахме на тъмно. Гасяха лампите, щото ние светехме. Жена ти те завива през глава, за да не й светиш докато спи.
Всичко добре, но имаше друга неочаквана странична реакция. Ефект. Или дефект. Не знам. От радиацията окосмяването в срамната област стана неконтролируемо. Не знам как действа радиацията на ДНК-то или на клетката на косъма, но защо само там? Оттогава космите ми долу са станали 50 см. Представяте ли си? Не, нали? Да ви покажа? Не бих. Ексхибиционистко е. Забранено е. Ексхибиционизмът е бил позволен само в Третия райх, защото чичко Хитлер, наред с другите заболявания, е имал ментална дислексия във всичките си трактовки. Кретенът мислел, че ексхибиционизъм идва от "ексхибит" - "показвам" и "ционизъм"- "еврейщина". Т.е. нареждал евреите в дълги колони и ги качвал на влакове, за да ги показва в Панаирни градчета като Аушвиц и Бухенвалд. Добре, че бил стиснат и се гръмнал като получил сметката за газта от местната газкомпания, та безчинствата спрели. Руснаците тогава се ядосали, че няма на кого да си пробутват газта и нападнали.
Но да се върнем на космите ми долу. Исках да ви се оплача. 50 см. До тук добре, си мислите, да ги отрежа, а? Не става. Режа ги, а те пак растат. То поне да са прави, а те като пружинки на химикал. Окосмяването ми долу е като топка с диаметър 35 см. Не се смейте, нетърпимо е. А и на всичкото отгоре членът ми свети като 50 W крушка. Представяте ли си? Черен кошер със светещ помпон. Лошото е, че така членът ми се показва само 2 см над косматата топка. Пълна нефункционалност. Когато правя секс, трябва да се избръсна долу с ъглошлайфа най-рано 3 минути преди секса. И до 20-та минута топката с диаметър 35 см пак е пораснала.
Правих секс с една. Тя отгоре. Кефи се, а аз й викам: "Много си слабичка бе, виж как ти свети корема", а то е от члена ми, дето свети вътре в нея. При по-дебеличките трудно прозира. И някъде към 20-тата минута кеф – това, когато тя е върху мен де – вече ми е пораснала четината долу и тя се оказва над топката. Т.е. седнала ми е на окосмяването. Толкова е твърдо. Тогава аз сконфузено казвам: "Предполагам, че сега можем да говорим само за клиторен оргазъм".
Не липсват и шегаджии. Идват от едно японско списание и казват: "Може ли да те снимаме долу за нашето списание за растениевъдство. Водим рубрика 'Обективът се смее'. Ще се избъзикаме с читателя, че е нов вид дръвче бонзай".
Когато пикая го търся дълго време. Бода с един шиш и като го уцеля го маркирам с флагче, от онези за коктейли. Така по-лесно го намирам после долу.
А самото пикаене е мъка. Лягам по корем на тоалетната чиния и така. Иначе няма как. Иначе правя точка централно на стената. Веднъж ме изритаха от един хотел, защото консиержът си помислил, че съм извратеняк, който си пада по онождане на тоалетни.
А ако ми правят френска, ги моля после да ми посочат къде са го оставили, за да си поставя пак флагчето. На тъмно е лесно, ама през деня и да свети не се вижда.
Когато ходя на зоопарк, гледам да не ми се пикае. Веднъж се бях събул да пикая и ме арестуваха за содомия. Три кофи с мастило изписах, че не съм чукал таралеж, а това съм аз.
Сега ще прекъсвам с писането, че ме търсят по телефона...
...
А, честитете ми! Жан Клод Готие беше. Щял да ми плаща авторски права за идеята. Питах го каква идея. Абе търсете аксесоар за тонги "Un manchon à la Strunz".
А аз исках само да летя до Уран.
Авторчето още ми е неизвестно...
Копаех уран. До тогава си мислех, че е планета...
Да копаеш уран е все едно да ловиш пираня с члена си. Ни пиранята става за ядене, ни членът ти за нещо.
Та и за урана. От малък исках да съм космонавт. И като ми предложиха уран си помислих, че ще съм като един пес лайка. Ще го копая на самата планета.
Копах месец. По потник. Заплатите си ги вземахме на тъмно. Гасяха лампите, щото ние светехме. Жена ти те завива през глава, за да не й светиш докато спи.
Всичко добре, но имаше друга неочаквана странична реакция. Ефект. Или дефект. Не знам. От радиацията окосмяването в срамната област стана неконтролируемо. Не знам как действа радиацията на ДНК-то или на клетката на косъма, но защо само там? Оттогава космите ми долу са станали 50 см. Представяте ли си? Не, нали? Да ви покажа? Не бих. Ексхибиционистко е. Забранено е. Ексхибиционизмът е бил позволен само в Третия райх, защото чичко Хитлер, наред с другите заболявания, е имал ментална дислексия във всичките си трактовки. Кретенът мислел, че ексхибиционизъм идва от "ексхибит" - "показвам" и "ционизъм"- "еврейщина". Т.е. нареждал евреите в дълги колони и ги качвал на влакове, за да ги показва в Панаирни градчета като Аушвиц и Бухенвалд. Добре, че бил стиснат и се гръмнал като получил сметката за газта от местната газкомпания, та безчинствата спрели. Руснаците тогава се ядосали, че няма на кого да си пробутват газта и нападнали.
Но да се върнем на космите ми долу. Исках да ви се оплача. 50 см. До тук добре, си мислите, да ги отрежа, а? Не става. Режа ги, а те пак растат. То поне да са прави, а те като пружинки на химикал. Окосмяването ми долу е като топка с диаметър 35 см. Не се смейте, нетърпимо е. А и на всичкото отгоре членът ми свети като 50 W крушка. Представяте ли си? Черен кошер със светещ помпон. Лошото е, че така членът ми се показва само 2 см над косматата топка. Пълна нефункционалност. Когато правя секс, трябва да се избръсна долу с ъглошлайфа най-рано 3 минути преди секса. И до 20-та минута топката с диаметър 35 см пак е пораснала.
Правих секс с една. Тя отгоре. Кефи се, а аз й викам: "Много си слабичка бе, виж как ти свети корема", а то е от члена ми, дето свети вътре в нея. При по-дебеличките трудно прозира. И някъде към 20-тата минута кеф – това, когато тя е върху мен де – вече ми е пораснала четината долу и тя се оказва над топката. Т.е. седнала ми е на окосмяването. Толкова е твърдо. Тогава аз сконфузено казвам: "Предполагам, че сега можем да говорим само за клиторен оргазъм".
Не липсват и шегаджии. Идват от едно японско списание и казват: "Може ли да те снимаме долу за нашето списание за растениевъдство. Водим рубрика 'Обективът се смее'. Ще се избъзикаме с читателя, че е нов вид дръвче бонзай".
Когато пикая го търся дълго време. Бода с един шиш и като го уцеля го маркирам с флагче, от онези за коктейли. Така по-лесно го намирам после долу.
А самото пикаене е мъка. Лягам по корем на тоалетната чиния и така. Иначе няма как. Иначе правя точка централно на стената. Веднъж ме изритаха от един хотел, защото консиержът си помислил, че съм извратеняк, който си пада по онождане на тоалетни.
А ако ми правят френска, ги моля после да ми посочат къде са го оставили, за да си поставя пак флагчето. На тъмно е лесно, ама през деня и да свети не се вижда.
Когато ходя на зоопарк, гледам да не ми се пикае. Веднъж се бях събул да пикая и ме арестуваха за содомия. Три кофи с мастило изписах, че не съм чукал таралеж, а това съм аз.
Сега ще прекъсвам с писането, че ме търсят по телефона...
...
А, честитете ми! Жан Клод Готие беше. Щял да ми плаща авторски права за идеята. Питах го каква идея. Абе търсете аксесоар за тонги "Un manchon à la Strunz".
А аз исках само да летя до Уран.
Авторчето още ми е неизвестно...
Sunday, January 07, 2007
И понеже откачих искам само да кажа...
Какво съм аз?
Аз съм едно грубо и недодялано човече. Има още хора като мен. Казваме си това, което мислим, пък да става каквото ще! Това не винаги е добре, защото в някои случаи нараняваме тези, които обичаме. Но какво да се прави? Осъзаваме ли го или не то вече е факт. Предизвикат ли ни - избухваме, правим това, което трябва, както си знаем, но не се замисляме за другите. А другите замислят ли се за нас? Това може да бъде доста спорен въпрос. Все пак сме се разделили на определени групички от хора: The O.C., Гестапо, Гетото, Протестантите, Труженичките и Опозицията.
А аз? Аз не винаги чувствам respect-a на моите хора към мен. Всеки май се прави, позира. Алоооо, някой беше казал "Не позирай - депозирай!". Не, не, не си мисли за някоя шибана банка, сметка, далаверка или незнам си какво. Замисли се за своите хора и дали ти правиш всичко възможно да останете заедно. Дали се разбирате да правите нещо, а после същите хора правят съвсем друго? Казват ли ти нещо или винаги научаваш от някой друг или просто последен, защото те се сещат да ти кажат това едва ли не смед 3 месеца? Хора, които просто седят за един шибан add в даден канал!
Е, извинете ме, ама как няма да бъда пряма, недодялана, груба!?! В повечето случаи говоря, но няма никой вкъщи. Че за какво да ме слушат? Аз, нали, съм някоя си там, няма смисъл! Вече престанах да говоря или да се опитвам да кажа каквото и да било.
За себе си, мисля, 4е взех най - доброто решение - да седя отстрани и да гледам, това което съм се опитала да кажа дали ще стане или не. С две думи - развоя на събитията.
Станала съм, как да кажа, малко по - зла. Това, което се случва около мен ме кара да съм такава. Ем, не че Ви интересува, ама мен си ме грее.
От много време не се бях усмихвала истиснки. Не от ония фалшивите усмивки, които са за щяло и нещяло. Които ги раздаваш на тоя и на оня, за здравей или за чао. А от онези истинските усмивки, които те карат да се чувстваш щаслив. Минават 10-15 минути, а ти не можеш да спреш. Хилиш се като малко идиотче и си на Седмото небе.
Мечо, мерси, че ме караш да се усмихвам истински, обичкам си те!
Аз съм едно грубо и недодялано човече. Има още хора като мен. Казваме си това, което мислим, пък да става каквото ще! Това не винаги е добре, защото в някои случаи нараняваме тези, които обичаме. Но какво да се прави? Осъзаваме ли го или не то вече е факт. Предизвикат ли ни - избухваме, правим това, което трябва, както си знаем, но не се замисляме за другите. А другите замислят ли се за нас? Това може да бъде доста спорен въпрос. Все пак сме се разделили на определени групички от хора: The O.C., Гестапо, Гетото, Протестантите, Труженичките и Опозицията.
А аз? Аз не винаги чувствам respect-a на моите хора към мен. Всеки май се прави, позира. Алоооо, някой беше казал "Не позирай - депозирай!". Не, не, не си мисли за някоя шибана банка, сметка, далаверка или незнам си какво. Замисли се за своите хора и дали ти правиш всичко възможно да останете заедно. Дали се разбирате да правите нещо, а после същите хора правят съвсем друго? Казват ли ти нещо или винаги научаваш от някой друг или просто последен, защото те се сещат да ти кажат това едва ли не смед 3 месеца? Хора, които просто седят за един шибан add в даден канал!
Е, извинете ме, ама как няма да бъда пряма, недодялана, груба!?! В повечето случаи говоря, но няма никой вкъщи. Че за какво да ме слушат? Аз, нали, съм някоя си там, няма смисъл! Вече престанах да говоря или да се опитвам да кажа каквото и да било.
За себе си, мисля, 4е взех най - доброто решение - да седя отстрани и да гледам, това което съм се опитала да кажа дали ще стане или не. С две думи - развоя на събитията.
Станала съм, как да кажа, малко по - зла. Това, което се случва около мен ме кара да съм такава. Ем, не че Ви интересува, ама мен си ме грее.
От много време не се бях усмихвала истиснки. Не от ония фалшивите усмивки, които са за щяло и нещяло. Които ги раздаваш на тоя и на оня, за здравей или за чао. А от онези истинските усмивки, които те карат да се чувстваш щаслив. Минават 10-15 минути, а ти не можеш да спреш. Хилиш се като малко идиотче и си на Седмото небе.
Мечо, мерси, че ме караш да се усмихвам истински, обичкам си те!
Roy Jones Jr - Can't be Touched
Thursday, January 04, 2007
Tuesday, January 02, 2007
Subscribe to:
Posts (Atom)