Какво съм аз?
Аз съм едно грубо и недодялано човече. Има още хора като мен. Казваме си това, което мислим, пък да става каквото ще! Това не винаги е добре, защото в някои случаи нараняваме тези, които обичаме. Но какво да се прави? Осъзаваме ли го или не то вече е факт. Предизвикат ли ни - избухваме, правим това, което трябва, както си знаем, но не се замисляме за другите. А другите замислят ли се за нас? Това може да бъде доста спорен въпрос. Все пак сме се разделили на определени групички от хора: The O.C., Гестапо, Гетото, Протестантите, Труженичките и Опозицията.
А аз? Аз не винаги чувствам respect-a на моите хора към мен. Всеки май се прави, позира. Алоооо, някой беше казал "Не позирай - депозирай!". Не, не, не си мисли за някоя шибана банка, сметка, далаверка или незнам си какво. Замисли се за своите хора и дали ти правиш всичко възможно да останете заедно. Дали се разбирате да правите нещо, а после същите хора правят съвсем друго? Казват ли ти нещо или винаги научаваш от някой друг или просто последен, защото те се сещат да ти кажат това едва ли не смед 3 месеца? Хора, които просто седят за един шибан add в даден канал!
Е, извинете ме, ама как няма да бъда пряма, недодялана, груба!?! В повечето случаи говоря, но няма никой вкъщи. Че за какво да ме слушат? Аз, нали, съм някоя си там, няма смисъл! Вече престанах да говоря или да се опитвам да кажа каквото и да било.
За себе си, мисля, 4е взех най - доброто решение - да седя отстрани и да гледам, това което съм се опитала да кажа дали ще стане или не. С две думи - развоя на събитията.
Станала съм, как да кажа, малко по - зла. Това, което се случва около мен ме кара да съм такава. Ем, не че Ви интересува, ама мен си ме грее.
От много време не се бях усмихвала истиснки. Не от ония фалшивите усмивки, които са за щяло и нещяло. Които ги раздаваш на тоя и на оня, за здравей или за чао. А от онези истинските усмивки, които те карат да се чувстваш щаслив. Минават 10-15 минути, а ти не можеш да спреш. Хилиш се като малко идиотче и си на Седмото небе.
Мечо, мерси, че ме караш да се усмихвам истински, обичкам си те!
Аз съм едно грубо и недодялано човече. Има още хора като мен. Казваме си това, което мислим, пък да става каквото ще! Това не винаги е добре, защото в някои случаи нараняваме тези, които обичаме. Но какво да се прави? Осъзаваме ли го или не то вече е факт. Предизвикат ли ни - избухваме, правим това, което трябва, както си знаем, но не се замисляме за другите. А другите замислят ли се за нас? Това може да бъде доста спорен въпрос. Все пак сме се разделили на определени групички от хора: The O.C., Гестапо, Гетото, Протестантите, Труженичките и Опозицията.
А аз? Аз не винаги чувствам respect-a на моите хора към мен. Всеки май се прави, позира. Алоооо, някой беше казал "Не позирай - депозирай!". Не, не, не си мисли за някоя шибана банка, сметка, далаверка или незнам си какво. Замисли се за своите хора и дали ти правиш всичко възможно да останете заедно. Дали се разбирате да правите нещо, а после същите хора правят съвсем друго? Казват ли ти нещо или винаги научаваш от някой друг или просто последен, защото те се сещат да ти кажат това едва ли не смед 3 месеца? Хора, които просто седят за един шибан add в даден канал!
Е, извинете ме, ама как няма да бъда пряма, недодялана, груба!?! В повечето случаи говоря, но няма никой вкъщи. Че за какво да ме слушат? Аз, нали, съм някоя си там, няма смисъл! Вече престанах да говоря или да се опитвам да кажа каквото и да било.
За себе си, мисля, 4е взех най - доброто решение - да седя отстрани и да гледам, това което съм се опитала да кажа дали ще стане или не. С две думи - развоя на събитията.
Станала съм, как да кажа, малко по - зла. Това, което се случва около мен ме кара да съм такава. Ем, не че Ви интересува, ама мен си ме грее.
От много време не се бях усмихвала истиснки. Не от ония фалшивите усмивки, които са за щяло и нещяло. Които ги раздаваш на тоя и на оня, за здравей или за чао. А от онези истинските усмивки, които те карат да се чувстваш щаслив. Минават 10-15 минути, а ти не можеш да спреш. Хилиш се като малко идиотче и си на Седмото небе.
Мечо, мерси, че ме караш да се усмихвам истински, обичкам си те!
3 comments:
d`ge tuka si mnoo prava, ama da ti kaja 4e i az te razmivam :D:D:D:D:D
Az sym sys teb, sestri4ke... Reji, ma4kai, napred i nagore!
Izvini me, 4e sym razseqna, 4e ponqkoga sym zableqna i 4e dori glavat si moga da zabravq nqkyde, ako ne me podsetqt! Obe6tavam ti, 4e 6te se opitam da se promenq v tova otno6enie, za6toto ti vse o6te si edin ot nai-krasivi i neveroqtni hora, koito poznavam. Puk i ne slu4aino prqkora ti e Lo6ata, da si zlobna si ti e prorodno nasledstvo {{{}}}
Post a Comment