Е Така...

"Проблеми! Няма проблеми!"
Крещят мамините синчета и се правят на големи,
а на мен главата ми пращи от системи.
Нали и аз искам да бъда някоя в обществото,
обаче на никой не му и мигва окото
за мен и моите братя и то само защото,
идваме от дъното, от утайката...
Хей, да ви еба майката!
Не ми пука за шибаните ви критерий,
защото знам как изпада в истерии
някое от вашите намазани синчета,
когато попадне на мен и моите момчета.
Кефи ме шибаната му физиономия,
докато питбула се готви за урока по анатомия.
Да го питам тогава дали има проблем.
А, кажи бе, гугумен?...
Отче наш, ти който си на небето,
погледни надолу към шибаното гето.
Опитвам се да оцелея и играя,
опитвам се да не греша и се старая,
защото ако сгреша може и да не стана грешник,
а по скоро труп или смешник,
за тия дето вярват в мен.
Прости ми, но трябва да съм подсигуренa.
Просто такива са правилата,
враговете са навсякъде щом прекрача вратата,
а приятелите толкова малко - жалко.
Недостатък или предпазна мярка,
но трудно се доверявам, `щото в зоопарка,
`дето живея между хищниците - няма ограда,
няма живот, а само пътуване към Ада
и все пак пазиш главата си да не пострада.
И всичко това за някакви дребни в джоба,
за да чукаш кучките докато скочиш в гроба.
Бог да благослови младите играчи,
уличните войни и яките подпалвачи!!!