Той беше висшист и лесно разгадаем егоист. Карикатурно пестелив. Единствен син в семейството. Умен, работлив, услужлив и, може да се каже, умерено саможив. Уважаваше много парите и трудно се разделяше с тях. Своето боготвореше и се стараеше да го увеличи. Уважаваше чуждото и ако му беше поверено не посягаше на него. Даже напротив, гледаше да го съхрани. Беше възпитан да помага. Ставаше за приятел. Следваше известното английско правило, че домът е неговата крепост и това го правеше домошар. Толкова задълба в следването на това правило, че то му изигра лоша шега и провали първата му любов.
След като живяха щастливо няколко години, обградени от вниманието на неговите родители и прародители, на съпругата му домът й се видя тесен. Птичката излетя от гнездото, за да търси нови хоризонти. Последва разочарование от брака, дълга пауза на самота и амбициозно търсене на основание за утвърждаването на собственото аз. Въпреки слабостите му, които не бяха трудни за откриване от близки и познати, той беше отговорен, честен и по своемо чувствителен. Накратко, както казваше баба ми, добро момче, но много мнителен и доста придирчив. Увлечен в търсенето на професионална изява и материално благополучие и той, както и много други, си мислеше, че бидейки сам бързо и лесно ще ги постигне. Дълги години тази заблуда го държеше, но изглежда самотата надделя и тя се появи. Любовта отново пламна, но вече съпътствана с опита, компромисите и разума на средната възраст.
Тя беше среднистка, добродушна до глупост и работлива. Изкарваше добри пари. Занаята й позволяваше да работи и в чужбина. Там беше натрупала малко долари, които я правеха финансово независима и равностойна като партньор. За тяхната любов отначало парите не бяха мотив, а средство. В резултат валутата веднага беше употребена за битовизми, които направиха живота им по – добър, удобен и извор на самочувствие. Беше щастлива да направи новия си дом по – уютен и красив. Макар той да не беше неин и да живееше без сключен брак, любовта й беше всеотдайна, без задни мисли и сметки. Тя интуитивно усещаше, че позакъснялата любов на нейната възраст можеше да бъде като нож с две остриета и да й донесе както радости, така и големи разочарования. Въпреки това изцяло се отдаде на нея, сякаш за да потвърди отдавна известната истина, че любовта е сляпа. Имаше обаче една сянка, която все повече се промъкваше в техните взаимотношения. Комлексът, че не е достатъчно образована се проявяваше. Духовната неравностойност на връзката все повече се настаняваше във взаимотношенията между тях. Въпреки че в ергенския му дом веднага се почувства нежното присъствие и уюта, създаден от жена, след няколко години щастие това вече се оказа недостатъчно. Все повече те нямаха за какво да си говорят и да обсъждат на вечеря, а когато започнаха и разправиите за пари нещата тръгнаха на лошо. Дойдоха и обвиненията, че тя тайно помага с малкото останали долари на свои роднини, както и че вниманието й основно е насочено към тях.
Там, където започнеха разправиите за пари и роднини, нещата в семействата или между живеещите заедно не стояха никак добре. Възникването на подобни дразги все пак беше преодолимо, но когато мъжът или жената почувстват, че вече не са на първа позиция в сърцето на любимия, веднага търсеха утеха на друго място. С такова оправдание за себе си, а и за пред другите, той си намери нова любов, а старата - се прибра в родния си дом. С право или не, но ударът за нея беше жесток, не само защото беше изоставена, но и защото се чувстваше като изпуснала последния влак към щастието. За да се откъсне от нерадостното си битие и след като се увери, че той е заживял щастливо с новата си любима, тя замина отново на гурбет в чужбина.
Както често става в живота, не всичко ново е хубаво, както и не всичко старо е за изхвърляне. Очевидно новата жена в неговия живот беше по – пресметлива и не толкова всеотдайна, защото този път той беше този, когото поканиха да се оттегли. Себичността и егоизмът, както и трудно прикриваното желание да разполага с чуждото, а своето да счита за неприкосновено и само негово, за пореден път промениха живота му.
Междувременно, увлечен в бурни страсти, той отново беше останал не само сам, но също така и без работа, както и без неговата крепост - жилището. Толкова много болезнени удари, за толкова кратко време не би могъл да понесе всеки, но той ги преживя, воден от силната любов към себе си и уверен в силите си.
Житейската основа под краката му се беше сериозно поразклатила. В търсенето на изход, той си спомни за нея и отново почувства прилив на силна любов. Стъпил здраво на това усещане, той веднага я издири, уверен повече в нейните, а не в своите чувства. Както по – късно стана известно, беше й поискал две неща - да се завърне веднага след изтичане на договора и да живее в нейното малко жилище, за да я чака, изпълнен с любов. Както е добре известно, силната любов не познава прегради.
Тя веднага се беше съгласила и започнала да брои дните до своето завръщане. В същото време той като кадърно и амбициозно момче си беше намерил нова хубава работа и успя да възвърне поразклатеното си самочувствие, като бързо забрави за силните страсти, на които се беше отдал. В очакването тя да се прибере от чужбина и с пресметливостта на сметачна машина започна да крои планове за бъдещето, като много сериозно място в тях заеха очакваните от нея валутни приходи.
И така, ден след ден дойде и заветната дата на нейното завръщане. Със сериозен вид и леко виновна усмивка, изпълнен с вълнение и с голям букет цветя, той дочака момента на нейното появяване в залата за посрещачи на аерогарата. Така добре се владееше, че по вида и поведението му не можеше да се открие и сянка на някакво притеснение или проява на гузна съвест. Напротив, с чувство на контролиращ положението мъж пристъпи, силно я прегърна и целуна, сякаш нищо неприятно не се беше случвало между тях.
Идилията обаче не продължи много дълго. Още по пътя към нейното, вече тяхно апартаментче, където щяха да живеят занапред, последва въпросът с колко пари се завръща. Вътрешно подготвена, макар и да не й се искаше, тя го излъга. Отговори му за наличието на една чувствително по – малка сума от тази , която беше успяла да спести в действителност. Беше толкова убедителна в отговора си, че той, въпреки зле прикритото разочарование повярва. Излъга го, защото вече имаше едно на ум, а и никак не й се искаше въпросът за парите отново да застане между тях. За нея нямаше съмнение, че разговорът на тази тема беше отложен, все пак предстоеше да се отпразнува нейното завръщане и новото начало. Оставаше да я занимава мисълта, че по – нататък може би щеше да го изненада и да помогне в закупуването на една хубава кола - втора употреба.
А колите бяха неговата страст. За повече нямаше възможност и както беше подразбрала, това би го удовлетворило, поне в началото. Трудно, но все още успешно, той потискаше желанията си за нещо повече, давайки си сметка, че беше само на държавна служба. Вътрешнатна борба между желанието за пари, имоти и други материални придобивки и старанието да бъде честен го раздвояваше и тормозеше. Знаеше, че ако си позволеше да се изкуши и да пристъпи тази граница, всичките му живи и мъртви родители нямаше да му простят, а той ги обичаше наистина много. Изблиците на нервност обаче, все по – често го спохождаха, а отдушника за тях, естествено беше тя.
Така за него се заредиха дни на работа и занимания около семейството. Желанието му да стане богат не го напускаше, макар че погледнато отстрани, той никак не беше беден.
Всеки искаше да стане богат и в това нямаше нищо лошо. С препродажби на дребно обаче и с държавна служба, от която нищо и никой не зависеше, толкова богат, колкото му се искаше, не се ставаше.
На нея оставаха домакинството и упреците, че не може да си намери работа, сякаш у нас, това е нещо много лесно. Често я спохождаха и чувства повече на съмнения, отколкото на вяра, че всичко ще бъде както е било в началото. Тя вече беше разбрала, че щастието е като птица, което ту идва, ту отлита и за него трябва да се бориш. Очите й излъчваха една странна смесица от желание, търпение и най - вече примирение. Тъй като не знаеше как, а и не можеше, за страничния наблюдател беше очевидно, че тя беше избрала тактиката на пасивната съпротива и чакаше нещо да се случи. Какво точно, не знаеше. Казваше си да става, каквото ще става и живееше ден за ден. Не си представяше бъдещето на техния съвместен живот, но и не се опитваше да си го изясни. Целият й вид показваше, че все пак искрено се надяваше повече да не се повтарят неприятните неща от миналото. Дано!
Какво да се прави - и това е любов. Сигурно...
