Разни хора - Разни идеали: Война на световете

Тук ще ви разкажа за войната на Борко Желев с жените. И понеже човекът се води за вселена и е непознаваем, борбата му е от вселенски тип. На световете.
Борко, противно на повечето мъже, си падаше по кротки жени. Пасивни и кротки в леглото. Онези от типа "мигай поне, за да знам, че не си умряла". Борко съдеше от опита си. Опитът на Борко беше най-големият му актив.
Борко беше осиромашал от съдилища и разправии.
Варненски градски съд. Дело 18342/18.02.85 "Мима срещу Борко".
Показанията на Борислав Желев:
"Другарю съдия,
Просто така се получи. С Мима се запознахме на танци. Седях и я съжалих горката. Имала отвратителен мъж. Никога не я поглеждал, само я биел. Без да гледа. И я хвърлял. Тя се развела. Аз от любезност я попитах що и тя ми рече: "Как що бе? Първия път мъж ми като ме хвърли от 4-ия етаж нищо не казах, щото паднах в един камион и се свестих чак на сметището към Каменар. Ама втория път се издумках на цимента и ми кипна и го зарязах...".
Борбена жена, другарю съдия. Борбена, ама не си знае страстта. Любим се с нея, простете за израза, а тя крещи:
-Аааааа така! Ох, малей! Дай! Дай! Ураааааа!
Помолих я да млъкне, а тя ме напсува. И пак крещи. Съседите почнаха да свиркат от балконите и да правят забележки. Запуших й устата с ръка, а тя ме ухапа и пак се разкрещя: "Уааа! Кеф, котьоо!".
Срамът у мен растеше с приближаването на момента за свършване. Запуших й устата с възглавница. Разръфа я. Разхвърчаха се перушини и пак: "Ха така! Дий, Боре, дииий!".
Огледах се, в неволята видях флакона с полиуретанова пяна до прозореца, абе дето уплътнявах дограмата. И й го изпръсках в устата. Спрях не като свърших – долното свършване имам предвид, – другарю съдия, а като видях, че й излиза полиуретанова пяна от носа. Чак по-после свърших.
Не съобразих, че се втвърдява и разширява. Затова й се откачи челюстта и чак Минка, зъболекарката, я отгипсира с машинката... и затова сега ви седи тук с виснала уста, не че й е интересно..."
Съдът отсъди Борковото Жигули, барабар с газовото и махащата ръчичка с надпис УСА, на Мима.
Варненски градски съд. Дело 20352/12.08.92 "Елисавета срещу Борко".
Показанията на Борислав Желев:
"Господин съдия,
Поради стечение на обстоятелствата, в строго нетрезво състояние поисках ръката на Елисавета - Ели. В по на после разбрах каква сексуална фъртуна е, простете за метафората. Тя не си знае силата. Била е гребкиня. За половин час може да изгребе пловдивския канал с лъжица.
Любим се ние с нея, простете за израза, господин съдия, и първия път само ми надра гърба. Е, разгеле, няколко дни спане по-корем и ми мина. За по-нататък любезно я бях помолил да намали страстта си. Не ме послуша, господин съдия. Значи, върху нея съм и се любим, пак простете, а тя ме хванала за задницата и опъва. Мен ме боли и скимтя, а тя опъва. Обърнах го на просия, а тя възбудена, сумти и ме блъска в себе си. Да, ама по едно време изревах с всичка сила, щото усетих разпаряне. Дойде линейка и в по на после ме шиха в болницата. Разпореното - от ректума до 8-ми прешлен. 32 шева по гръбнака и английски ластик на ректума. 6 месеца не дойдох на себе си.
Когато ми зарасна всичко и настана време пак да се любим, простете отново за израза, бях взел мерки - развинтих винтовете на етажерката и само я подпрях на тях. Сложих ютията отгоре и премерих да е точно над главата й. Вързах винтчетата за канапец, другия край около китката ми и чак тогава легнах да се любим, простете за израза. По някое време страстта й расте, лапите й челични (сещате ли се, господин съдия, както казва Ботев) около шията ми и ме души, души ме и пъшка. Молих я да спре, а тя не спира. С около напръстник кислород в дробовете и кофа кръв в очите, с последни сили дръпнах канапа. Първо усетих въздуха обратно в дробовете ми, чак в по на после прочетох "Сделано в СССР" на ютията и разбрах, че съм смачкал главата на Ели.
Както в по на късно се разбра, дори и фасонът й не съм смачкал и затова сега иска този развод, господин съдия..."
Съдът раздели апартамента между страните. Двустайният на Младост. С лично остъклената тераса.
Варненски градски съд. Дело 2056/08.05.2003 "Димка срещу Борко".
Показанията на Борислав Желев:
"Господин съдия,
Димка, третата ми жена, си оправдава името – като дим без огън е. Не приема тя нормалното съпружеско общуване за нормално. Предпочита устногениталните ласки, простете за израза. Все ми навира лицето в нейния скут и ме натиска и си иска. Само чака да заспя и ми сяда на лицето. Няколко пъти се будих задушен и олигавен и бършейки се й се карах. Не смея да мигна от този момент в по-нататък. Тя само се хили. Не се усмихвайте и вие, господин съдия. Ей онази правостоящата ищца е Димка. Вижте я хубаво.
Бяхме на плаж с децата, те си играят с пясъка. Викат ми: "Тате, дай да те заровим". Заровиха ме, детска им работа, и само главата ми навън. Влязоха да се къпят и ме забравиха. Те да, ама не и Димка. Метна си една хавлия около задника и ми седна на главата. Крещях, врещях, молих се, екзорсиствах, плезих се, хапех... Не и не... докато не се върнаха децата от морето, не стана.
Тогава се заканих за по на в после, че такова нещо няма да позволя. Ще се бия, ще си отстоявам правата и че бъда Човек, господин съдия!
Вече спя леко. Голям фенер на нощното шкафче. От онези с 4 батерии. Една вечер, както съм си на пост в моята половина на леглото, съм задрямал. По едно време усещам как два крака стъпват от двете ми страни. Ама аз спя и не знам сънувам ли или не. Събуждам се и виждам един дебел оперен певец-циклоп, който се е надвесил над мен. Изкрещях и го метнах в ужаса си на нощното шкафче. Събуждайки се в по от на после, асимилирах, че това е била задницата й, а ануса й, простете за израза, съм го взел за окото на циклопа.
А Димка при падането е седнала на фенера, който е проникнал дълбоко и болезнено, и сега си стои вътре, по препоръка на докторите, които смятат, че е по-добре да остане там, отколкото да го вадят. Затова е и правостояща ищцата ви. Искам да добавя в моя защита и..."
Деца и гарсониера бяха отсъдени на Димка. За Борко остана честта да плаща кредита за обзавеждането.
Тогава той обяви война.
На страстта.
Война от неговата гледна точка, която вече не е анус, простете за израза.
Сега Борко работи в морга.
Вчера го видели с карамфил на ревера. Усмихнат.