.. е Така... защо не...

Цял живот се движа по ръба,
а клюкарите не спират да ме обсъждат зад гърба
начина ми на живот и всичко в онази зона,
която обгражда моята персона.
Е, добре, задници не съм тази,
която би обрал шибаните ви облози
за една наистина праволинейна личност,
със скромност, изисканост, романтичност.
Не съжалявам, че не откриваш прилика,
аз си падам по мръсната лирика
на РАПЕЦА!
Само, че понякога ченгетата се комплексират,
пускат бурканите и почват mix-сират.
"Вдигни си ръцете нагоре, полека!"
И аз ги вдигам като в шибаната дискотека.
Хахаха!! Да-Да!! Хахаха!!
Далеч съм от мисълта, че живея зле,
но не твърдя, че не може да е по - добре.
И все пак успявам да се задоволя
с това, което ми предлага шибаната съдба.
Е, понякога наистина става страхотно,
когато усетя, че онова животно,
вътре в мене се събужда,
а пичовете това адски ги възбужда...
Като жените от розовите ти книжки
да те даря със супер сладки въздишки...
Хахаха!! Точно така!! Хахаха!!!
Отваряш ми се, а въобще не ме познаваш.
Правиш грешки и хич не внимаваш.
Разчиташ на шибаните си псета ,
приятелите ти, те са бъзливи копелета,
който при първия гаф ще се разбягат,
дилърите ми на това залагат.
И пристигам аз в златната си каляска,
ти си сам, а аз готова да те напляскам.
Поглеждаме назад в миналото
и виждам, че трябва да гризнеш дървото.
Точно така колкото и да си печен
идва денят и никой не е вечен.
Получаваш това, за което си платил,
сърбаш това, което си надробил.
Трябва да внимаваш с кого се ебаваш.
Може да не ме обичаш, но трябва да ме уважаваш!