Уж нeщо ню под да сън, бът то ко се оказа?

Е, добро утро (не, че е утро) бих казала сама на себе си. Но грешка – вече си го казах. А добро утро за какво ли, е огледайте се, все едно няма за какво. Има и то за много неща, които не виждаме, а си мислим, че са ни ясни. Но стига съм философствала и нека да излея тъпата си болка малко виртуално. Че какво лошо има в това? Нищоооо бих казала, не, не, казвах го дори така някак гордо! И нека сега си излея мъката: Ебало си е майката бе хора! Много се дразня от несвойствени неща. Какво е това? Там – тири – рам, тири – рам, да не казвам, че ще ме обвинят накрая, че съм някво тъпо комерсиално пърче! Махнете вие това колко даден човек е комерсиален. Купих си някви кецки и бум изведнъж всички имат такива – знаех си аз, че са прекалено комерс, ама кво да се прави – риск на професията. А мани кецките. То ние вече сме стари хора => Апнем и ни са приспи! И в цялото това мое море на простотията и текста без смисъл мога да добавя още неща. Не го разбирам това как даден човек има някви очаквания към друг – човекът не праи т’ва ‘дет нашия герой очаква и бум – светът му са срива... хахах смях братле, смях... ма както и да е ;) важното е приключение да има.
Хубаво е да се мъжееш, ама от време на време (когато си сигурен, че си по – силният) ‘щото от време на време подлата и брутална истина излиза на яве. Не че нещо, ама да то и не е лично, но е гаден факт. Винаги съм подозирала, че има нещо от тоя род, ама никой не си признава и на мене ми става кофти положение, но добре, че дава оня отгоре интересни ситуации, че хем да излезе истината, хем да се посмее човек. Е едно ято сме, ама сме смешни (повечето от нас може би – “простосмъртните”, а може би никой не е смешен, ама нали т’ва няма смисъл - извод: НЕ СЕ ВПРЯГАЙ!). Ми така де – мъжей се, мъжей (било то мъж или женка) и к’во – по едно време почва да се “женей”. Е да го еба (д’ге) изпедерастяха се хубавите мъже, че и грозните също. Добре че има, може би, малко останали, свлечени типове та радват. Брада е, ама то се знае, че сега някой ще се обади и ще каже “файда”, но то все едно и също. Къде отивам аз, може би?
А ве к’вото и да си говориме нищо няма да е същото както да се погониш по пътя с няк’ви изтрещели типове от съдебна власт. Че забавление си е. Мигат, всиркат, кефят се, ти махаш по идиотския начин... простотия, но забавна! Ама то на пътя джунгла, да те е страх да излезеш на тротоара пък камо ли на шосето (улицата). Има тооо, има тъпи пърчета с мозък на амеба (едно такова малко) ‘дето си мислят, че са голямите шофери, ама не знаят и един мигач да дадат. На къде е дясно (ъ-ъ ляво да реча). Поройници. Е на това аз му викам курволяк. Нищо няма да е същото като едно време с тея книшки. Ся ко – гъзариийка. А пък тея “сладурите” с яките колелца няма да ги броя. Че к’во им е на пичовете – нищоо, ама аз, за да карам такава таратайка ще има да си почакам пет години, та да не кажа десет, а тогава к’во? Ми то е ясно – гъзарите летящи чинии ще карат. (е така де, а ние само ще ги дзяпаме с 3д очилата и ще викаме “ууу-ииии, бах мама му!!”) Тъпня! Трябва да престана да мисля, ама кой ти дава това право. Процесора работи 24/7. Ама вентилацията sux! Е това ся елементартни техничарси проблеми, ама така е като няма кой да го продуха... (за перверзниците – ВЕНТИЛАТОРЪТ имах предвид)... :( Много от техниците я мързела, я липсата ги хванаха и ди-ди-дим да ги нема! Но да не се учудвам – при тея заплати! България – една многоцветна идилия.
И да се върнем на нещата без смисъл, не че тези отгоре имаха, но друго си е да седиш пред районното, да папаш сладолед и да се “радваш” на куките, които не престават да те гледат много странно, а пък да не броиме минаващите хора. Голям е кеф да ви кажа. Трябва да пробвате. А още по – голям кеф е и когато си говорите с човекът до вас (или хората, според – зависи бройката) за сериозни неща, спуквате се от хилеш, нали сте, е все още не сте пияната младеж, но и за това има време :) А ве да не ти пука е казал един хипер велик човек (визирам себе си).