... #2

Защо да не тръгна на поход,
и на подвизи да не се посветя,
защо да не странствам с години,
щом имам къде да се прибера?

Защо да не вдигна платната
за да откривам далечни страни,
щом го има туй щастие земно —
бряг роден, затулен от гъсти мъгли.

Защо да не дрънкам оръжие,
за да се сражавам за нечия чест,
щом някому аз съм потребен,
щом чака от мен някой вест?

А когато пътеката в трева е обрасла
и не се вижда на раздялата краят,
изведнъж ще усетиш леден полъх в гърба:
„За какво е всичко?…“ И ще се отчаеш.

...

Самотна птица кръжи над полето.
Догарящо слънце си тръгва от небето.
Макар и с кожа сива и като ножове зъби,
не ме наричай вълк, що към гората се стреми.

Млякото обича клепоухото кутре,
а не кръвта, която от раните тече.
Ако съм настръхнал и съм озверял,
първо ме попитай — как ли съм живял.

Във непрогледна нощ потъвах като в блато.
Забравих как изглежда небосвода над земята.
От собствената кръв опитах най-напред,
на чуждата додето също дойде ред.

Бил съм окован, капани ме затискаха,
да свикна със хомота не можех и не исках.
Не съм видял нашийник, който да ми устои.
Не съм видял верига, дето да ме задържи.

Пътища безкрайни няма на земята.
Нито пък следи, отишли си навеки в тъмнината.
И не съм видял до днес мерзавец
дето да не мога да го стигна и накажа.

Отвикнах да се плаша от светлосиньото острие.
И от стрелите, от четири крачки изстреляни.
Боя се от едно — пред скок да не умра,
и да не чуя как се пука гръбнакът на врага.

Виж, ако във някой дом прозорец свети,
ако ме чака някой — там, далече,
ще спра да се озъбвам и в краката му ще легна,
личицето детско тихо ще досегна.

Бих служил вярно, защитавал — просто ей така,
тези, що ми се усмихват — зарад любовта.
Но никой не ме чака — продължава самотата.
И все така желая да вия към луната.

...

От утре ще е друго.

.

Father I've sinned over and over, and over, and over again. Sorry my friends, I'm such a mess. I'm doing the best I can. And mother I've tried over and over, and over to open my eyes. Look at my life. Tell me when did I die cause I'm not alive?! Flip through the script and tell me what it says. Skip through the story, tell me how it ends?

I want to fall inlove

One, make a wish upon the twilight.
Two, a pair of evening primrose flowers.
Three, when dawn breaks in the beautiful sky.
Four, smile upon a child that cries in the night.

За Веси

Да живее интернет,
че запозна ме с теб онзи ден.
Денят, в който осъзнах,
че нужна си ми в моя свят.

Погледна ли веднъж в очите сини,
все едно се губя в океани дивни.
Докоснат ли ме устни миловидни,
пренасям се в танц на самодиви.

И така годините минават,
но не мога, уви, да те забравя.
Сред несгоди и кавги,
оставаме си пак комбина-аз и ти.

И нека Бог ми дава сила
да прекося страната мила,
и отново да застана до жената
готова да нарека "любима".

Паулина Гегова, 11.10.2010 година.

Искаш ли да се обичаме?

Искаш ли да станем гаджета? Ще се държим за ръка и ще си викаме на умалителни. Ще си вземем някои от онези програми с много безплатни минути за да можем да си говорим, когато не се виждаме. Ще си пращаме и много sms-и, не че минутите ще са свършили, просто има някаква необяснима романтика в това. Ще си повтаряме колко много се обичаме макар и да незнаем какво точно стои зад тези думи, но ние ще си го повтаряме. Ще си го пращаме и в sms-ите. Ще си го пишем в Skype, ICQ, IRC или каквато и да е друга програма за on-line контактуване. Телефонът не е достатъчен, ние се обичаме! Аз ще те ревнувам, ти ще ме ревнуваш, ще се караме за малки неща, ще правим големи планове за бъдещето ни, общото ни бъдеще. Ще кръстим бъдещите си деца, ще построим общото ни жилище, ще изберем тапетите в кухнята - всичко това ще го направим, докато се разхождаме из парка или се гушкаме в хола. Ще се целуваме страстно в нас, у вас, в парка, където и да сме. Ние ще сме влюбени. Първите дни ще си правим смучки. Така ще се жигосваме като скотовъдни животни. После на теб ще ти омръзне и ще спрем. Но няма да спрем да се обичаме! Ще правим секс! Където, по колкото пъти си искаме. Понякога няма да искам, но ти ще настояваш. Аз ще те лъжа, че ме боли главата, ти ще лъжеш че знаеш какво правиш. Ще се притесняваме, когато ми закъснява. Ще ходим заедно до Аптеката червиви от срам. Но, ще се обичаме! Ще се опитаме да живеем заедно. Ще ходим до супермаркета заедно, ще спорим кой сапун за банята да вземем. Ще ядем мълчаливо пред телевизора. Ще забравяме вратата на терасата отворена и ще се събуждаме вдървени. Ти ще ме отвиваш. Аз ще те отвивам. Ще се обичаме! Ще искам да си вземем домашен любимец. Ти ще откажеш. След малко сърдене и ще се съгласиш да си вземем котка. Ще мине време. Секса ще стане скучен. Ще го правим със затворени очи. Ще си говорим по-малко, мислейки че се познаваме вече, но всъщност ще сме двама напълно непознати човека. Ти ще започнеш да се заглеждаш по други, както и аз. В крайна сметка някой от двамата ще бъде хванат в крачка. Ще се разделим в името на "така е по-добре за двамата". Аз ще взема котката. Ще си изтрием sms-ите и ще се поздравяваме неловко в магазина до щанда със сапуни. Вече няма да се обичаме. Е, не искаш ли да станем гаджета?

#015

Sometimes I feel like spitting out my entire life' story to anyone who will listen.

Now!

#014

Being a girl is a terribly difficult task, since it consists principally in dealing with boys… :|

#013

Никога не плачи за това, което не плаче за теб!

#012

I want to be able to appreciate myself and think that I'm beautiful. But, that would probably never happen.

#011

I've got a sickness that I can't seem to shake, and I know you hold the cure. One choice remains! Every grain is another day, every day becomes another waste. Maybe I'll find my way... I'm numb to the taste. Do you remember all the days when you still knew my face? Oh God, what I've give to, to go back to that place...

#10

Ем... Край, баце.

#09

Илийчо (Iliycho)

#08

I've came to deliver bad luck.

#07

Wether it grew from a need for vengeance, or from deciding to run fom something... Strength is still Strength.

#06

Whatever Happens... Happens...

#05

Man fears the darkness, and so he scrapes away at the edges of it with fire.

Мразя...

... да сънувам.
А вие?

#04

There is a Hell, believe me I've seen it. There is a heaven, let's keep it a secret!

Bring me the horizon

VENT

Source: http://jayaxer.deviantart.com/#/d2vh64q

Factories and gas masks, big surprise! Treated it more like a painting ‘cause it’s really awsome!

12:08 AM

Имам си супер якото GIF-че!

#03

How glorious it is, and also how painful to be an exception...

#02

Никога... никога повече...
Never... never again...

#01

На мен, отново, сериозно започна да ми писва от някои работи.
Да, не искам да те виждам и да, не искам да говоря с теб, дори не искам да притесняваш мислите ми.
Да, разбирам го и да, няма да го осъдя.
Да, в депресия съм и да, няма да се самоубивам.
Да, нервя им се и да, не мога да ги понасям.
Да, казах ти всичко, което ми беше на ум, макар и че излезе, че само се заяждам.
Да, мразят ме, но на мен не ми пука особено.
Да, видяхте се, но и аз ви видях.
Да, зле съм и ще ставам още по-зле.
Да, ще се видя с него.
Да, няма да се прибере.
Да, в болницата е.
Да, говоря за баща си, не си длъжен да слушаш.
Да, да, да... никой за нищо не е виновен.

.

Мълчанието е качестно на хората, които нямат други такива...

Жозева

Положението е пълна жозева, драги приятели.

Мрак

Сънувах сън, а може би не сън.

Угаснало бе слънцето и сляпо

из непрогледното небе звездите

витаеха; смразената Земя

се носеше в безлунното пространство;

не идваше след утрото денят;

и хората с отчаяни сърца

във ужаса на своята самотност

отправяха за светлина молитви:

запалиха огньове — и дворците

на венценосните крале горяха

ведно с колибите и домовете;

и всички в градовете разрушени

се трупаха край пламналите къщи,

за да се видят за последен път;

щастливи бяха само шепа хора

около кратерите вулканични:

в недрата зрееше надежда страшна;

в горите запламтя пожар и те

загиваха; пращящите стебла

изтляваха — сгъстяваше се мракът.

Изглеждаха човешките лица

неземни, че сияния зловещи

валяха върху тях; едни лежаха

и плачеха; усмихвайки се, други

брадите си подпираха с ръка;

а трети влачеха дърва и съчки

за кладите мъртвешки и с тревога

се взираха във тъмното небе —

покров на мъртвата Земя; и пак

се просваха с проклятия в прахта

и виеха; подплашените птици

със крясък падаха върху земята

и пляскаха с безпомощни криле;

най-злите врагове се укротиха;

влечуги изпълзяха сред тълпите

и, без да хапят, съскаха с език —

убиваха ги, за да ги изяждат;

войната, стихнала за миг, отново

раззина паст; кръв струваше храната;

и всеки, свъсен, лакомо във мрака

ядеше скришом; любовта изчезна;

и всички заживяха с мисълта

за близка и безславна смърт; гризеше

човешките стомаси вълчи глад;

за мъртвите не ровеха гробове,

че мършавите мършата ядяха,

а кучетата — своите господари,

освен едно от тях: от птици, хора

и зверове то бранеше трупа му,

дордето те се хвърляха връз друг-

самото то си нямаше храна,

но с жалък стон и със пресекващ вой

все безутешно ближеше дланта му,

а тя не го погали — тъй умря.

От глад измряха всички; само двама

в огромен град все още бяха живи;

те бяха врагове — и се събраха

при гаснещ огън пред един олтар

до струпани накуп свещени вещи

за цел безбожна; с костеливи пръсти

опипаха те тлеещата пепел,

разровиха главните и безсилно

задухаха суета — и блесна пламък —

мираж нетраен; като заблещука,

повдигнаха очи и щом видяха

лицата си, с дивашки вик умряха,

един от друг взаимно отвратени,

без да узнаят на чие чело

гладът бе писал „звяр“. Пустиня стана

светът величествен и многолюден —

без люде, без растения, сезони, —

безжизнен хаос от вода и пръст.

В реките, езерата и морята

не трепваха от нищо глъбините,

разпадаха се мачтите прогнили

на кораби без хора — и отломки

потъваха в безжизнената бездна

без плисък; приливите бяха мъртви.

Луната — господарката им — беше

изчезнала; и ветровете също;

и облаците — бяха те ненужни

на повсеместния вселенски Мрак.

На Гости у Дявола

Еми... Петък 13.

2. ПРИКАЗКА ЗА ТИНЯТА

В неделя Дявола облече расо -
любимия си тоалет;
и с тънка и загадъчна гримаса
огледа се добре отвред.

Действително в корема бе печален
и - за да не бъде толкоз сух -
беляза своя символ синодален
с една възглавница от пух.

- Една вечерна пролетна разходка? -
ми кимна леко той с рога.
- Виж, вечерта е кат вдовица кротка
и цяла в нега и тъка...

Съгласен бях. И посред врява шумна
ведно с приятеля рогат
разхождаме се дълго де ни хрумна
из калния престолен град.

И ето - късно в някаква си лавка
покани ме на отдих той.
Кръчмаря стар посрещна ни с прозявка,
с поклон и привети безброй.

Погледна Дявола с усмивка блага,
повдигна странно рамена
и ритна с крак възпрялата до прага
огромна, грухтеща свиня.

А лавката бе като всяка лавка,
но странно беше тук едно:
висеше над вратата калимявка
и някакво шише вино.

- Виното - да! Но що за подигравка
чернее се над този праг?
- Това ли? Туй е попска калимявка -
реклама за добър коняк...

Кръчмаря се усмихна и заклима,
отвън му кимна вечерта,
а в ъгъла ревнаха в хор петима
и се целунаха в уста.

Погледна Дявола под вежди тънки:
"Я виж ги колко са добри!"
Но зад гърба му някой злъчно смънка:
"Добри, когато спирта ври!"

Това бе юноша - намръщен, хладен.
Въздъхна той и заруга:
"Кой е добряк на тоз свят безотраден?
И кой доволен е сега?

Навсякъде чистота нито прашинка!
Нито насъне светъл лъч...
Летиш като изгубена снежинка
сред вихрите на черна злъч...

Уви, светът обърнал се в пустиня!
Море от злоба и разврат!...
Иди живей сред туй море от тиня,
сред толкоз много кал и смрад!"

Той млъкна... А през прага меланхолично
проточи и свинята врат:
"И аз от тоя свят съм недоволна:
да, толкоз малко кал и смрад!..."

НА ГОСТИ У ДЯВОЛА

1. ПРИКАЗКА ЗА ЧЕСТТА

В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола — старият Дявол —
дома си на чашка абсент.

Свещта очертаваше острия профил
със ивица златни лъчи
и пускайки кръгчета дим, Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.

В очите му есенна горест бе скрита,
но все пак бе горд и засмен,
и махна с ръка той "In vino veritas!"
Ще бъда пред теб откровен!

Омръзна ми вече все тоя ярем на
притворство и помисъл зла —
да пием за твойта сърдечност неземна
и сивите земни тела!

Преди векове аз възпрях на земята
и тук устроих си шега:
веичах се за земната Истина свята,
но тя увенча ме с рога.

Възпламнах от ревност, и в черна омраза
за своята стъпкана чест —
човешката чест неуморно аз газя,
но с чест не сдобих се до днес.

Намислих чрез подвизи чудни да блесна —
умирах по сто пъти в бран,
но винаги рицар на кауза честна,
не бидох пак с чест увенчан.

Отчаян, окаян,веднъж в булеварда
аз тръгнах неземно злочест.
И вдигнах над себе си ярка плакарда:
"Човек без капчица чест!"

Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
"Без чест ли си? — Прави ти чест!"

Един господин ме целуна: "Ах, братко,
и ти ли!... Ей, кой да те знай!"
Две хубави дами ми казаха сладко:
"Елате в нас утре на чай!"

Чудесно! Невиждано! С почести редки
изпратен бях чак до дома.
Министри, царе и придворни кокетки
ми писаха мили писма.

И ето ме: важен, блестящ, елегантен,
богат като истински Крез!
И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин,
безчестник; но... винаги с чест!"...

И Дявола млъкна. Наля от абсента,
сърдечно се чукна със мен,
и пускайки пушек на синкави ленти,
прониза ме с поглед зелен

##

Сън без сънища — сънят на благословените.

Лорд Байрон, писмо към издателя му

Мразя нещата, които са изцяло измислени… И най-ефирната структура би трябвало да стъпи на някаква основа, на житейски факт — чистата измислица е талант единствено за лъжеца.

Неуспешни опити

Имали ли сте случаи, я които изгаряте от желание да седнете пред бял лист хартия, да хванете химикалката и просто да започнете да пишеше? Знаете, че искате да творите, побърквате се и се оглеждате като лунатици за пърче хартия и малък молив, а когато ги намерите просто се заглеждате в бялото, потъвайки в него, осъзнавате, че имате нагласата, меракът, но не знаете какво да напишете. Гадно е. Просто продължавате да гледате белия лист и все повече се загубвате в него. Искате, искате, искате, но не се получава нищо.
Опит номер 1:
Започвате за пишете за любовта, която е неизживяна от вас или вашия персонаж. Той е потънал в любовна депресия, стоящ на кръстопът между новото и старото, не можейки да вземе решение на къде да тръгне.
Загубвате идеята си или осъзнавате, че просто не сте я има. За това гумичката започва да играе по скъсаното пърче хартия, което е в ръцете ви и носи следите на неуспега ви.
Опит номер 2:
Отново започвате да пишете, по вече леко намачканата хартия. Започвате красива история за вас или вашия персонаж, който изживява своята любов. Всичко върви по вода, когаро разбирате, че цялата история започва да става прекалено блудкава. Точно за това решавате да вкарате малко драма в живота му. Убивате любовта му и край. Загубвате идеята. Гумичката отново заиграва по белия, вече не чак толкова, лист хартия.
Опит номер 3:
Желанието ви изгаря. До сега нищо не сте съумяли да напишете, но ръцете, пръстите, дланите и дори китките продължават да ви сърбят. Точно за това решавате да започнете някаква кървава история, в която участвате вие или вашият персонаж. Така се стига до някоко убийства и една-две красиви реки от кръв. Героят ви или Вие започвате да полудявате и отново загубвате идеята или просто решавате, че нещо не е наред, като го четете. „Глупава история” казвате си и гумичката започва своя танц, по вече, пределно изстрадалото листче хартия.
Опит номер 4:
Все още не сте загубили мерат и искате да напишете нещо велико, нещо епично, нещо, което като го препрочитате, ще ви се харесва. За това решавате, че ще пишете за Вас или вашия герой и всетлите му идеи за бъдещето, вярата и глупостта. Бързо се отказвате от тази идея, тъй като добрите герои оставят незапомнени. Ето, пак, гумичката заиграва по листа хартия.
Накравя се отказвате от начинанието и си лягате в леглото, заспивайки недеоволни от себе си и постижението ви върху, вече на нищо неприличищия, лист хартия. На сутринта се събуждате и вече нищо няма значение. Изстрадалият герой, посивелият лист, се оказва в коша за боклук, а молива обратно при химикалките. Забравяте за това желание и този случай. Но аз не направих така. На мен ми се пишеш, пишеше ли, пишеше и въпреки че не знаех какво искам да напиша, за какво искам да става на въпрос и кои герои и персонажи да бъдат засегнати в разказа ми, аз хванах смело молива, и започнах да драскам. Какво се получи накрая ли? В момента го четете.

#

- Хей... Последвай ме...
Чух глас, който наподобяваше майчиния. Но това беше невъзможно. Тя беше мъртва от девет години насам. Нямаше как да ме вика в тъмнината, нямаше как да ме моли да я последвам, нямаше или поне така си мислих.
Сънищата са много коварно нещо. Не обичам да сънувам. Предпочитам спокойния сън, от който на сутринта се събуждаш неспомняйки си дали си сънувал нещо или не. Просто онова чувство за празнота те обвзема и ти си казваш: „Мамка му, отново не съм сънувал.” Ставаш от леглото и проклинаш ноща, защото не ти е донесла някакво разнообразие, не ти е направила живота малко по-интересен, поне със съня.
Не обичам да сънувам – винаги падам, сблъсквам се със змий и котки или просто срещам отдавна забравен непознат, който се опитва да ме вкара в правия път. Ха! На мен тези не ми минават. А на другата сутрин какво? Топка в корема и намусена физиономия. Не, мерси. Не обичам да сънувам.
Може да не обичам да сънувам, но обичам тишината. И въпреки че човек не може да докара идеалната тишина, в която да попадне и да се отдаде на себе си, а не говоря за мислите му, то и тази, която е примитивка, ако мога така да се изразя, харесвам. Тъмнината също е велик спътник в живота ми.
Двете неща са красиви. Рядко определям нещо като красиво, защото то е такова каквото е. Да знам, ще кажете, че и тъмнината е такава каквато е, както и тишината, но това не е така.
Съгласете се с мен, че тъмнината, я която човек може да попадне, макар и сам в банята, всеки ден е различна. Дори и да не се съгласите, аз знам, че това е така. Изпитвала съм го. Виждала съм го. Същото се отнася и за тишината. Два еднакви случая няма.
Тишината и мракът, на които е склонен човек да се подложи, макар и в жалък опит да намери себе си и желаното спокойствие, са интрументи, с които трябва да се внимава. Ако човек остане прекалено много натъмно е способен да загуби очите си, а ако остане на тихо – да загуби себе си. И двете неща не са препоръчителни за дълга употреба. Дори и да бяха, те спомагат за временното спокойствие на духа и тялото. А после? После – излизайки от тях, нещата продължават да бъдат същите, нищо не се е променило наоколо. Не. Само така ви се струва.
Днес слънцето отново ще изгрее и залезе. Цветето, отворило цветчета на сутринта, вечерта ще ги затвори. Днес слънцето отново залязва, за да изгрее утре. Навред цветята ще разцъфтят, но те не са цветята от вчера, ако ме разбирате какво искам да ви кажа - просто не затваряйте вторите си клепачи.

Истинска усмивка!

Оле, оле!!! Не мога да спра да се усмихвам. Отдавна не се бях радвала толкова много. Тези момчета само, май, са в състояние да ми докарат една истинска усмивка на лицето, докато се наслаждавам на музиката им!
В последно време бях в супер гадно настроение, но ТЕ - GIRUGAMESH върнаха доброто ми настроение с новия си сингъл!!

Arigatou gozai masu hijou ni otokonoko!!

Магия...

Ще викам, а когато свърша, ще ме молиш:
- Говори ми!
Добре, ще ти говоря и няма да е напразно, защото не правя нещата еднообразно.
Мазно влизам, за да съм до теб. Не бих те лишила от моята подкрепа, знам, когато попаднеш в беда, пробит спасителен пояс очакваш, но аз ще ти подам ръка. Твоят глас търси да намери някой, който да го изслуша, но трепери, защото всеки се крие зад своята маска, а когато я свали - това те стряска. И мислейки, че си намерил сигурно място, се озоваваш в змийско гнездо. Повярвай ми, аз няма да те предам - вземи това, което мога да ти дам.
Искам да притежавам магия, една истинска магия, с която да изтрия, от на хората лицата грима да измия, болката от душата да убия.
Много мръсни думи изричам, много хора с много мръсни думи наричам... Но аз мисля това, което говоря, говоря това, което мисля!! Дали греша или не, дали съм лоша или не? Дали съм добра или не?
ЗАЩО НЕ МЛЪКНЕТЕ, БЕ!
Всеки сам носи на раменете главата си, всеки сам избира съдбата си. Всеки сам да си избира ролята, която поиска да играе, но неволята, рано или късно, винаги те принуждава да покажеш под маската си какво става, да покажеш истинското си лице. За това не се страхувам да кажа това, което е в главата ми, от устата ми излиза хармонията на душата ми. Призът за мен е, когато открия някой, който да носи същата тази магия.
Ако правиш нещо, прави го истински. Ако си решил да живееш, живей искайки, но не повече отколкото можеш да поемеш, иначе когато се съвземеш - разбираш, че всичко си загубил и ако ме познаваш, едва ли би се очудил, защото винаги съм уважавала толерантността в играча, когато паднеш съм готова да те влача. Не се страхувай, човече, с мен си, нали ме знаеш - не съм друга, освен себе си. Нямам какво да губя, за да крия това, което съм - една кутия, от която всеки взима, за да нахрани душата си, покрита с открити рани, прибрани от времето в плен, една истинска магия за мен!

Място, на което трябва да бъда, смисъл, който трябва да имам

Дъждът, земята...
Мясно на което трябва да бъда... значения...
Кажи ми: "Аз не съм сама!"
Нещо, което е загубено в проливния дъжд
е определено важно нещо.
Докато всичко става черна, непрогледна история с кал хвърлена към небето,
аз се преструвам, че винаги търся.
Защото аз нямам никакво чувство, което да ме прави откривател,
аз не съм открила увереността.
Аз съм нетърпелива...
Защо сърцето ми трепери?
Аз не съм уплашена, защото съм загубена,
аз не съм тъжна, защото съм загубена!!
Сега искам само да бъда мръсна.
Това за мен, сега, е необходимо нещо,
което завършва със загубена кауза.
Всички се смазват сами себе си и не търсят никаква помощ.
Ти не си сам.
Всичко е едно ненужно състрадание.
Аз трябва да захвърля всичко, ама всичко настрана!
Престореното състрадание е без значение.
Ти не трябва да искаш да обърнеш погледа си назад - нищо не е останало.
Ти не си сам.
Аз трябва да бъда себе си, аз искам смисъла.
Аз трябва да бъда себе си, аз загубих смисъла.
Дъждът, земята, място, на което трябва да бъда.
Кажи ми кога...
Какво вдъхновение на сърцето изгубих заради някого?
Сега, тук трябва да има някакъв смисъл.
Кажи ми кога, къде, какво съм аз...
...загубила в тези греховни очи?
Аз не съм сама!
Ти не си сам!
Аз трябва да бъда себе си, аз искам смисъла.
Аз трябва да бъда себе си, аз загубих смисъла.
Дъжд, аз трябва да бъда тук...
Вали върху тялото ми и ми покажи смисъла на живота,
който трябва да водя и имам.
Причината, по която трябва да бъда, тук, себе си...
Смисълът, който аз трябва да знам...
Докато аз плача със сълзи в дъжда,
дъждът наслагва кал в мен.

Вятърът дали ще ми покаже радостта, отнемайки нахално всяка капчица тъга?

Татко, съжалявам за всеки път, когато съм те наранявала, за всяка нощ, в която да спиш не съм ти давала, за всеки път когато била съм гадна, долна твар, ето, татко, виж, сама удрям си шамар!

#2

В някакво супер глупаво и тъжно настровние съм за това ще разкажа една-две случки по действителен случай или каквото си спомням от тях. Той много обичаше да ги разказва, особено като е на градус. Винаги ми е харесвало да ги слушам - къде повече, къде по-малко. Може и да ми олекне.

Татко бил за определен брой месеци кучкар (или както там се води) в казармата.

Един ден някакъв простак, който бил грабил и биел както си иска. Този въпросния хитрец влиза в един ресторант, приспива оправителя, взима парите, излиза през прозорецът и влиза през парадния вход като клиент. Намират оправителя и викат полицията, а баща ми "случайно" придружава полицията. Той сваля ризата или там, с каквото е бил оравителя, дава на Балкан (типично име за огромно куче - източноевропейска овчарка) и понеже тате си го е бил обучил - направо швейцарски часовник Балкан тръгва, минава зад бара по стъпките на този, излиза пред прозореца, а тате по него плътно. Кучето влиза през парадния вход, а тате се бил вкарал в аниме това куче добре ли е?! И стигат някъде до крайна маса (каше). Оня тръгва да бяга и вади нож на бащата. Тате не очаква, но кучето в този момент скача и хапе оня идиот за ръката с ножа. Едвам го оттървали да не го разкъса.

Един ден организират хайка за залавянето на някакви бегълци. Намират ги и тате нали героя на деня, може ли, се спуска с Балкан да ги гони. В крайна сметка тича, тича по тях и успява да им смени траекторията на тичане (така да се каже) и ония тръгват да тичат в обратна посока. Там колегите на тате, които тръгват да стрелят по тях. Луди ли са? Тате е зад тях. Ама военни, повечето са тъпи калъфи. Тате заляга и се осттървава. Ама единия го прострелват няколко пъти. Оня е як и продължава да тича към границата. Тате се спуска след него, оня прескача оградата и пада и умира зад граница. Ама не може то така! Тате предкача и най-нагло го мята обратно на наша земя. После на разпит:
- Нинов, той е умрял зад граница, нали така?! Как, по дяволите, се е озовал обратно на наша територия.
- Е как как? - съркастичен тон вкарва баща ми - Духна вятър, оня литна като перце и се призими до мен, едва не ме уби.

Тате беше бракониер. Отива нашия да си лови риба, неговата страст, риболова забранен заради сезона, ама него вятър го вее на бял кон. Къца си нашия и изведнъж усеща нящо кръгло и студено как се опира в главата му.
- Какво правиш тук? - горския.
- Не виждаш ли?
- Забранено е!
- Аз, ако бях на твое място щях да видя какво има зад мен пък после да решавам кое е забранено и кое не.
Горския се обръща с неверие. Кучето на него, тате едвам сваля оня пес от него и горския дим да го няма. Тате вдигнал рамене и продължил да си къца.

Има много, много такива истории. За едно ми олекна, за друго ми натежа...
Обожавам да разказвам за него и неговите случки, колкото и да ме натъжават после се чувствам по-добре и винаги се усмихвам.

#1

Nasubekika nasazarubekika sorega mondaida...

ОБМ!!

А не, не! Това определено не е упрек! Просто се изнервих от цялата картинка. Сещаш ли се? Сутрешна загрявка, кафе, музика за добавка, интернет за справка. "Моля, моля, имам заявка за нова тумахавка! Загубих старата..." - сладка форумна лаф-ка. Не, не искам да виждам оставка! Яко се развъртаха пици и доставки, тънки ебавки за подправки. Но за съжаление ни настигнаха глупости едни и същи, чу ли Всемогъщи? Смея се на ум, а лицето ми се мръщи! Така че плюя назад и гледам напред. Имам заряд, опаковам го и му лепвам етикет. Отгоре какво да напиша? Хейт, хумор или творчески тумор?! Ай, че паля - имаш време една врътка! Момчета, с тази злоба си ударихте голяма прегрътка! Трябва ли всички да се возим в един рейс, защото всички се заяждат на тема роул плей..
Хората имат големи усти, плюят нагло и чакат някой да им прости. Къде си тръгнал ти? На Job едва ли не, от тъпо по-тъпо пърче оставя умно мнение.
Извинявай, не видях, пак съм нейде там, а моя герой влезе ли в твоя кейс?
Набеден за звезда на жълто видео?
Искам да крещя: "Къде си бе Бенжо? Остави ми да пуша! Изнервих се от всичко, вече ми дойде до гуша!"
Бясна съм като ножища във фризьорски салон!

Бенжито

Трябва да се похваля, не може да остане така. Тука тея дни най-добрия ми приятел си дойде от Испания и прекарахме няколко часа заедно в Свищов. Кратко беше, но за сметка на това изключително забавно. Не исках да си тръгва - като доброто старо време, чувствах се добре и ме хвана малко яд, да си призная, че беше тук само за 6 дни. Два от тях прекара в София, два при майка си и баща си, един при мен и един при Киро. Киро, който не съм виждала от много, много време и идея нямам какво става с него, но се раздвам, че са се видели и той е останал доволен. Двамата с него толкова много се смяхме оня ден и наваксвахме супер много и бързо. Все пак година и половина не сме се виждали, а яхумсн-а не прави нещата като контакта очи в очи. Имаше какво да си кажем, но да си призная честно - винаги е било така, никога не сме си мълчали или спестявали каквото и да било един на друг. Много се радвам, че е част от моя живот. За всички, които се интересуват - той си е све същото диване, още си го вълнуват неговите си работи и казва, че не е порастнал грам. Бо, тук ще трябва да те разочаровам като ти кажа, че не е така. Адски много си порастнал и въпреки че интересите са ти останали същите и си ги гониш, променил си гледната си точка на тях. Ей, диване, много те обичам. Вече ми липсваш. Нямам търпение до Юни. Дано да успееш да излезеш отпуска и да дойдеш да направим едно главозамайващо море или пък планина, а може би и двете - точно както ние си го знаем да си го правим, в нашия стил с нашите разбирания. Може пък Стамен и Камен да си дойдат с теб и Стамен пак да завърти хиликоптера на масата с алкохола без да разлее нещо. Стига съм изпадала в мили спомен, важното е, че се видяхме, смяхме се и ни беше супер яко. Още не мога да ти простя, че ме остави да спя два часа в скута ти и не ме събуди!!! Ама ще се реваншираш, знам аз.
Бо, приятен път! Много поздрави на всички! Дано ти зараснат нараняванията по-бързо! И адски много се радвам, че си прекъснал всички отношения с човек, който явно не си заслужава усилието да му бъдеш приятел!
Обичам те, дивчооооооооо!!! Благодаря ти, че винаги си бил до мен, дори и в най-тежките моменти като истински брат, който нямам.